Българският народ е може би сред най-псуващите народи в света: както се казва, българинът, като кихне, после веднага изпсува на майка, за да покаже, че моментът на временна слабост е отминал и отново е същият тарикат като преди. В този ред на мисли е странно, че се занимаваме толкова време с репликата на Валери Симеонов за кресливите майки и уж болните деца, след като сме свикнали и на много по-скандален наратив. Обаче редът на мисли не е този, а съвсем друг.
Думите на вицепремиера прокараха граници. Една от тези граници раздели хората на управляващи престъпници и протестиращи граждани, желаещи може би и те един ден да станат управляващи престъпници. Друга граница раздели депутатите. Формално ги раздели на морални, възпитани, сърдечни и състрадателни, от една страна, и от друга – на Валери Симеонов. Оказа се, че всички – и Карадайъ, и Марешки, и Драгомир Стойнев – носят нежни и чувствителни души, сърца, къпещи се в кръв, когато някой дръзне да обиди святата (Марешки) институция на майката; че заклеймяват грозното в речевата комуникация, нищо че самите те нарекоха Симеонов фашист, ксенофоб, брутален, циничен и най-уродлив властимащ, който нанася щети на държавата (Карадайъ), лишен от морал и ценности човек (Стойнев), извратен изрод (Марешки) и т.н.
Фактическото разделение обаче е друго – на управляващи и такива, които искат да са управляващи. Борисов ни смая с предпазливост. Вместо да дойде на коня Шарколия и да тури всички по местата им, той опита да се извини от името на Симеонов и каза патриотите да си се разбират сами дали ще подава оставка или не. Подчерта обаче, че тази оставка може да разруши конструкцията на управлението и вероятно е прав.
На същото мнение се оказа, че са и патриотите. Тогава „гражданите“ обвиниха управляващата коалиция, че иска на всяка цена да запази правителството. А какво друго да иска?
Това е позицията на управляващите. Следователно, позицията на желаещите да бъдат управляващи е точно обратната – ОСТАВКА! ВЕДНАГА! ИЗБОРИ! Защо? Заради обидените майки ли? Заради неуместния език на един неопитен политик, петнящ с присъствието и поведението си светлата институция на вицепремиера ли? Съвсем не. Всичко е само, за да се разруши конструкцията на управлението и да има ново раздаване на картите.
Оставка поиска и Волен Сидеров, нищо че е част от управляващата коалиция – види се, търси някаква друга персонална политическа реализация в бъдещето. С екстравагантното си поведение той привлече вниманието и върху третата граница, която прокараха думите на вицепремиера – границата между либерали и консерватори.
Наскоро се случиха две неща, непосредствено едно след друго:
стана много модерно да си консерватор,
защото Орбан е консерватор и ще овладее Европейския парламент, с което ще подсили консервативните вълни във всички държави-членки, и като следствие от това новите консерватори започнаха да се препират помежду си кой е по-голям и по-истински консерватор. Сега Сидеров щял да избира между патриотите и Бареков. Патриотите не щат и да чуят за евроконсерватора, а той пък, от своя страна, кани "Атака" в алианса, който догодина по това време може и да не съществува в този си вид. Бареков каза, че „Волен Сидеров е подходящ за водач на нова консервативна коалиция“ (Майко мила!). В такава коалиция видя мястото си и Марешки, но заяви, че би я правил заедно със Сидеров, но не и с Бареков, тъй като Бареков бил КТБ и „да не го слагат в един кюп с него“. Защото (забележете!!!), Марешки е истински, а не ужкимски консерватор; „Ние – казва той – много повече познаваме консервативните ценности от всички нови консерватори“. И за да докаже с факти, добавя: „Ние правим коалиция за европейските избори. В нея ще влязат зелени, социалдемократи, земеделци“. Ето сега вече ми се изясни що е то консерватизъм и консервативна политика, водена от десен бизнесмен-капиталист и истински консерватор!
Прави са левите либерали (които с някаква маниакална упоритост продължават да наричат себе си „автентични десни“), прави са да се подиграват на „консерваторите“, да им викат полезни идиоти, троглодити, илитерати и фашисти (които могат да бъдат путинисти или орбанисти). Лошото е, че по някаква причина все по-често наричат „консерватори“ мен и разни хора като мен, които хабер си нямаме да се определяме като някакви и сме оставили тази задача на професионалните политолози – дали тюленът е бозайник, в крайна сметка не е работа на тюлена да каже, а на зоолозите. Понеже имам извратено литературно мислене, понякога си представям една
Мъничка гара
Пожълтелите листа на брезите трепкат като златни треперушки, но още не искат да се отронят от клоните в тих листопад. На гарата има кръчма, а в кръчмата седим ние и си пием питието. Бъбрим. Бъбрим за най-различни неща. Смеем се. Присмиваме се. Не желаем нито да оправяме света, нито той да оправя нас. През гарата преминават най-различни влакове, но почти никога не спират, защото тя е малка и безинтересна.
Но ето че веднъж спира голям черен влак и от него на перона се изсипва пъстра тълпа. Има важни господа с цилиндри, има патриоти, облечени като четници, има прозелити с блеснали очи и развети православни хоругви, има голи културисти с татуирани портрети на възрожденци по гърдите и гърбовете, имам моми в носии и някои от тях даже извиват кръшно хоро пред канцеларията на началник-гарата. Един селяк с италиански костюм се провиква към нас, които миролюбиво си пием перното:
– Здравейте, консерватори!
Ние се споглеждаме, без да сме съвсем сигурни, че говори на нас.
– Как се казва тази гара, консерватори!
– Евдокия – отговаря най-заядливият от нас. – Евдокия Карамихалева.
– Ах, тииии – заканва се с пръст селякът с италианския костюм. – Бъзикаш ме ти мене нещо май, а?...
– Никак не се казва – отговарям аз. – Всеки я нарича, както си иска.
– Срамота! Я се вижте! Вие сте истински консерватори, стари консерватори, потомствени консерватори: умни, злъчни, цинични, критични и скептични; мразите всичко модерно, вярвате, че прогресът е нещо чудесно, само че за съжаление е продължил прекалено дълго; нямате идеали, нямате състрадание, не сте нито толерантни, нито коректни.
– Еми, вземи да ни утрепеш...
– Не! Но ще кръстим гарата Гара „Консервативна“! И това ще бъде столицата на новия, модерния български консерватизъм!
Един от нашите скришом се прекръства. В това време пристига и втори влак. Той не е черен като първия, а розов. От прозорците му се развяват знамена с цветовете на дъгата. Влакът спира и пътниците се качват на покривите на вагоните с кришнарска песен на уста.
– Боже Господи! Какво ни сполетя! – мълви един от нашите.
Кришнарите започват да скандират: „Консерватори! Полезни идиоти! Фашисти!“. На което хората от първия влак отговарят: „Педерасти! Соросоиди! Марксисти!“.
Нашият отново скришом се прекръства, а келнерът дискретно ни сервира по един голям Хайланд парк от 1964 за оптимизъм и укрепване на нравите.
След като крещят известно време един срещу друг, пътниците се връщат по купетата си и влаковете тромаво потеглят. На гара „Консервативна“ оставаме пак старата компания. Човечеството отпътува към нови, по-актуални гари.
– Слава Богу, че вече не сме модерни и ще ни оставят на мира! – казвам аз, отпивам от божественото уиски и добавям: – Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
11800
3
27.10 2018 в 17:49
8604
2
27.10 2018 в 15:48
10571
1
26.10 2018 в 15:46
Последни коментари
Джендо Джедев
СБЖ кани на хибриден семинар и черпи с магнетизирана вода
Wenc
Лена Бориславова: Шефът на ГЕРБ е Делян Пеевски
Mateevk
Според БСП Григорова и Манолова ще са патерица на ГЕРБ
Vitorio
СБЖ кани на хибриден семинар и черпи с магнетизирана вода
Wenc
След изборите пуделът Кирил Петков ще е в кучкарника на Бойко Борисов, закани се Пеевски
4I4ATA
Хотели по морето може да не отворят през лятото, никой не иска да им работи за малко пари
случайно прочетох
Браншът благодари на Милошев: За пръв път властта работи за туризма