Кирил Аврамов: Not In My Name

Кирил Аврамов | 23 май 2013 в 17:15 | 5693 |5
Кирил Аврамов
Кирил Аврамов

Зимата на нашето недоволство премина и създаде множество надежди, че страната, в която живеем, ще се промени за добро. Ще се събудим на място, в което има малко повече надежда, справедливост и спокойствие.

Уви, зимата си замина, проблемите си останаха същите, а изглежда, че и надеждата съвсем изчезна. Точно, както изчезнаха и повечето млади и активни хора в посока Терминал 2. Надалече, с огорчение и без желание да се обръщат изобщо назад. Единствената им връзка с България останаха техните възрастни родители и роднини и изпращането на пари за спасяването им. Евентуално, някой и друг добър спомен от приятелите, а като „обратна връзка” – водопад от депресивни и лоши новини от Татковината, коя от друга по-абсурдни.

Имахме надежди, че масовото недоволство ще „събуди” склерозиралия политически елит и разтърси охранените олигарси, тези „дебели котараци” на безкрайния български преход. За съжаление, изборите след недоволството родиха поредния нашенски парадоксален патент – осъмнахме с нов обществен модел.

Моделът на малцината представени срещу мнозинството непредставени. 

И понеже, както разбрахме малцината представени, много, ама много държат да контролират, следят и подслушват непредставеното гневно мнозинство, не ни останаха много свободни пространства да обменяме свободно мнения, идеи и решения за нас самите.

Остана ни виртуалното пространство, където така или иначе разумните, активните и мислещите могат свободно да общуват и се организират, без да им бъде посочван „правилният избор” на големите, които така или иначе са си назначили „правилен елит” с „правилно” политическо представителство. Останалото е излишно и подробности от пейзажа. Т.е. ние пак сме изтикани в ъгъла и сме пасивни зрители на нашия собствен живот.

Щом е така, явно, че тук, ние поколението X (родени след 1970) ще трябва да си създадем разумна и конструктивна общност от свободни хора за свободни хора , която да създаде и популяризира модерните идеи за ред, разум, нормалност и опазване на околната среда. Явно ние имаме задачата да се преборим за налагането на тази нормалност и осигуряването на достойно влизане в 21 век на поколенията Y и Z (родени пост-Милениума).

Именно те, а не ние, ще бъдат носителите на дигиталното, предприемчивото, продуктивното и устойчивото зелено. Притежатели на иновативното знание, моторите на умната икономика и достойните доходи.

Ние, полу-аналоговите хора, обаче имаме една свръх-задача или кауза, както Ви харесва повече. И тя е ни повече, ни по-малко справянето с проблема на „захвата на държавата” от тясно и добре организирани частни интереси на т.нар. „назначени капиталисти”, нямащи нищо общо с нормалното правене на бизнес. Люде, правещи бизнес от държавата, а не от пазара, казано по нашему. Или казано по-просто: излизане от мъртвата хватка на малцината „ранни печеливши” от нашия безкраен преход, които приватизират обществените печалби, а национализират загубите за сметка на нас и нашите деца. И понеже сме мълчаливо и изтикано в ъгъла, но за сметка на това мнозинство, все още имаме шанса да бъдем единни поне в решаването на тази задача. Пасивността и part-time гражданското съзнание никой няма да ни прости обаче.

Ако и Вие, както аз самият, моите колеги и приятели споделяте това разбиране и искате ние и децата ни да гледаме към 21 век, а не да ровим в отломките на миналото безкрай, тогава сме длъжни да окуражаваме всяко позитивно и градивно гражданско действие в посока защита на свободата и разума, за съжаление тъй дефицитни в сивото ни ежедневие.

----------------------------------------------------

Not In My Name - oт английски, буквално „без мое съгласие”, „не от мое име”

Кирил Аврамов е доктор по политология, преподавател в НБУ, катедра “Политически науки”

Препоръчани материали
Петър Петров 27.05 2013 в 20:10 5
+ 0
- 0
Добре казано, но нищо ново. Скоро трябва да ги изметем тия червени боклуци. ОТ "С"-то в БСП нищо не е останало. По-точно ще е едно "М" за "мафиотска" партия да сложат та да не объркват хората.
peshko 27.05 2013 в 10:00 4
+ 0
- 1
Кириле, Кириле... Ти първо се справи с проблема на "захвата на мозъчния тръст" и после давай съвети на тоз и оня.
ясминка 25.05 2013 в 00:19 3
+ 0
- 0
Ми да се хващаме. Предлагам първо да взривим бившето АОНСУ (ще редуцираме пропагандата в медиите).
Нора 24.05 2013 в 13:08 2
+ 1
- 0
Много добър анализ! Казано простички и ясно! Подкрепям тази идея - да не стоим със скръстени ръце натикани в ъгала, а да се опитаме да се освободим! При това, трява да го направим сами въпреки непрестанната пропаганда, която ни залива от медиите, в опитите да поемем по "правилния" път! Да се захващаме за работа!
Професор Балкански 23.05 2013 в 23:50 1
+ 0
- 0
Уффф, абе грешка направиха, че закриха АОНСУ - това НБУ ня()къФ инкубатор за посредственост, сороституцията нищо свястно не произведе - само едни костюмирани словоблудци, редящи "правилните" думички - банално, плоско и досадно (хеле тая бяла T-shirt - юнашка фланелка - под ризката - абе момче, това поне по название е "вишо" учебно заведение, бе - не marine boot camp)...