Кирил Аврамов: Отвъд димната завеса

Кирил Аврамов | 31 май 2013 в 16:58 | 4685 |4
Кирил Аврамов
Кирил Аврамов

Пътувайки към работа в университета, слушам радио в колата. В повечето случаи музика, а от време на време и новини. Когато ми стане много тегаво, за настроение, даже и си припявам някои от хитовете, включително и тези от минали сезони, като онзи летен евъргрийн в който се пееше „..и дим да ме няма”. Но в последните няколко дни Графа и Печенката отстъпват на новините, тъй като си имаме нов кабинет и „нови лица” в него. Та, слушам и слушам внимателно, за да чуя какви са плановете на въпросните експерти за решаването на най-наболелите въпроси от зимата насам. И вместо „...дима да го няма”, чувам, че дим ще има и то не от кого да е, а от устата...на новия здравен министър. Смайващо...

И за да не бъда обвинен в лицемерие, веднага си признавам, че съм заклет пушач от доста години и никак не съм горд от този факт – личен избор, при това много лош. Също така обаче съм щастливо женен за лекар и съм горд баща две здрави дъщери, всички заклети непушачи, ненавиждащи цигарения дим – отново личен избор и то много добър.

Та, като стана дума за свободата на избор се замислих над изявленията на новоизбраната здравна министърка, нейният избор за първи стъпки на публичната сцена и последвалите мигновени пируети, ако приемем, че мигновено в България е ... няколко дни. А там, на публичната сцена...сценичен дим, маски и трескаво гримиране на актьорите за новата постановка.

Отвъд сценичния дим обаче прозира желанието на режисьорите да се удовлетворят множество разнопосочни интереси на принципа „на всекиго по нещо”. С други думи, всички са включени в партито, за да няма недоволни. Обаче, при режисирането на подобни пърформанси понякога се оказва, че елитите (по дефиниция малцинство) са в коалиция, а масите (по дефиниция мнозинство) - в опозиция.

Тоест в желанието да се харесаш на всички на всяка цена може да се окаже, че не се харесваш на никого. Не се харесваш, защото зад заявената начална цел и кауза започват да надничат т.нар. „специални интереси” на всички „представени”, а отсъстват интересите на останалите. Класическа трагедия на старите пост-социалистически елити, които искат реконфигурация на статуквото и постигане на нов баланс и компромис между враждуващи крупни икономически групи.

Новото в ситуацията обаче е, че имаме нов фактор в сложната и драматична пиеса, наречена публичен живот. И този нов фактор са множеството активни граждани, общуващи помежду си свободно във виртуалното пространство, способни на бързи, организирани и ефективни действия в защита на определени каузи и цивилизационни придобивки, макар и не толкова популярни сред широките корпоративни маси. Живеем във времена на мигновено споделяне на информация и мигновени реакции. Следователно очакваме бързи и ако може адекватни реакции от страна на елитите също. Това сигурно е жив ужас за склеротичните стари елити от аналогов тип.

Та, връщайки се на абпробацията на г-жа Андреева по повод пушенето и бързичкото „извинявайте, нещо се пообърках, всичко е в ръцете на тези в залата на НС” под натиска на мрежата, а вероятно и улицата, е симптом. Симптом, че засега „непредставените” избират единични каузи и се съпротивляват, при това сравнително успешно (напр. природозащитниците). Обаче е въпрос на време тези същите да обединят своите усилия зад няколко обединителни такива и да се превърнат в сериозна сила търсеща своето политическо представителство. Вчера бе и остава срещу попълзновенията на „бетонните” магнати в планините и по крайбрежието. Днес е срещу желанията на производителите на тютюн и туристическите крале. Утре ще бъде срещу желанието на малцина да приватизират държавата и да я усвояват за частно ползване, а да национализират загубите за сметка на тези които пълнят хазната.

Апропо, ключът към възраждането на липсващата, градска, енергична, новаторска и дясно-либерална общност е именно там...

 Кирил Аврамов е доктор по политология, преподавател в НБУ, катедра “Политически науки”

Свързани новини
Препоръчани материали
Гацо 12.06 2013 в 16:56 4
+ 0
- 0
<strong>Коментарът бе изтрит заради нецензурно съдържание.</strong>
фердо 31.05 2013 в 21:04 3
+ 0
- 0
Немците имат една много хубава поговорка за това да се опиташ да се харесаш на всекиго:
Allen Leuten Recht getan, ist eine Kunst, die niemand kann.
А кака от здравеопазването да си гледа здравеопазването...
Стефан 31.05 2013 в 19:17 2
+ 0
- 0
Силно написано, поздравления. Като трябва политическо представителство - давайте, не се чудете!
netrol 31.05 2013 в 18:23 1
+ 0
- 0
За начало, би следвало да се обединят в подкрепа на касирането на фалшивите избори и разтурянето на малцинствения парламент. Хората гласуваха, но поради идиотщината, наречена 4% избирателна бариера, бяха лишени от представителство. Нали всеки глас е равен, ама някои са по- равни от другите.
България беше последната страна в Европа без омбудсман, и май единствената останала, която има Конституционен съд, но без правото на гражданина да се обърне пряко към него за защита на конституционните му права.