Политическата 2017 година

Антоний Гълъбов | 29 декември 2016 в 11:0753970

Новата 2017 година ще потвърди максимата, че „денят се познава по сутринта”. Но това не означава, че ще бъдем подготвени за онова, което ни предстои.

В каква посока се движим ще стане ясно още през първите месеци на годината. Политическата криза ще постави своя отпечатък върху обществените очаквания, които на свой ред биха могли да доведат до нейното задълбочаване. Тя поражда нови и позабравени политически амбиции, а това може да изкриви цялостната перспектива към предстоящите парламентарни избори.

Най-същественият риск е свързан със снижаването на хоризонта на политическия дебат до непосредствените цели на парламентарните избори. Отчетливите заявки за търсене на политически реванш могат да доведат до замъгляване на българския дневен ред. Определяното вече като най-значимо политическо събитие на следващата година може да доведе до нови разочарования, а с това и да повиши общото равнище на рисковете пред развитието на България. Най-същественият между тях е да произведем поредния парламент, който няма да може да завърши мандата си.

Изходните позиции и капацитетът на политическите актьори показват, че изборите няма да доведат до решаване на основните проблеми пред качеството на демокрацията в България. Най-вероятно ще произведем парламент с шест или осем политически фракции, в който мнозинството ще изисква коалиция между три или дори четири политически формации. Причината за това е в самото състояние на българското общество, което остава все така дълбоко разделено и фрагментирано. Новият елемент в тази картина е разрастването на социалните страхове, което най-вероятно ще определи относително увеличаване на влиянието на популизма във всичките му форми.

Първите действия на избрания за президент Румен Радев ще окажат влияние върху развитието на политическата ситуация. Амбициите му той лично да назначи свое служебно правителство са резултат от политическия натиск, на който е подложен, но на свой ред ще предизвикат нови усилия за пренареждане на политическото пространство, преди всичко вляво. Президентските избори отложиха за пореден път развитието на процеса на нормализация в лявата част на политическия спектър, а това ще се отрази неблагоприятно върху общия политически климат.

ГЕРБ са изправени пред сериозен тест. След първата си електорална загуба и повторното си оттегляне от властта, те трябва да защитят позицията си на най-влиятелна партия в България на предстоящите избори. От това как и в каква степен ще успеят да направят това ще зависи бъдещето на партията.

БСП разчитат на инерцията от президентските избори, за да отложат и преформулират вътрешните си проблеми. Представата за това, че са в състояние да играят определяща роля за профила на следващото управление, засега, насочва към тях периферии от избиратели на други партии, които няма да допринесат за изграждането на модерна европейска левица в България. Краткото време, което им остава до конгреса на партията, а след това и до изборите, може да се окаже решаващ фактор за тяхното представяне на парламентарните избори.

Патриотичният фронт предстои да се прегрупира. Вътрешната конкуренция и амбициите в това политическо пространство нараснаха след президентските избори и удържането им заедно изглежда все по-трудно. Другата неотложна промяна е свързана с идеологическото самоопределение на партиите, търсещи подкрепа в този спектър. Колкото по-ясен става идеологическият образ на всяка от партиите, толкова по-трудно ще бъде те да останат заедно.

Сегашният Реформаторски блок ще бъде принуден да се трансформира преди изборите, без засега да изглежда, че партиите в него са готови да потърсят и реализират нов модел на обединение. От насоката и успеха на този процес ще зависи формирането на дясноцентристко мнозинство в следващия парламент. Вдясно все така отказват да се учат на това как да запазят идентичността си и в същото време да работят заедно.

Същото се отнася и за новите проекти в дясното пространство. Амбициите за работа в „мрежа” изглеждат интересни, но това предполага всеки от „възлите” на тази мрежа да бъде достатъчно жизнеспособен и пълноценен политически субект. През следващата година този модел ще претърпи първото си сериозно изпитание, а очевидно той все още не е напълно изграден и осмислен.

ДПС няма да възстанови влиянието си. Ако това е стъпка напред по отношение на нормализацията на българския политически живот, то остава рискът за все по-пълно и дълбоко капсулиране на този политически субект. Неизбежното сближаване с БСП няма да компенсира трайната загуба на политическо влияние.

Новите политически проекти не носят със себе си идея за различен принцип за управление и формиране на политики. Както политическият субект „Воля”, чрез който Веселин Марешки ще търси свое място в парламента, така и другите подготвящи се проекти, виждат участието си в управлението само през мнозинство, доминирано от самите тях. Това не е обновяването на политическия живот, от който се нуждае българското общество.

Независимо от конфигурацията на управляващата коалиция, през следващата година може да се очаква отстъпление по отношение на някои ключови политически теми. Преди всичко нараства вероятността от промяна в данъчната политика и завръщане към модела на прогресивно подоходно облагане. Възможни са нови промени в обхвата и приоритетите на реформата в институциите на съдебната власт. Налице са конкретни рискове, свързани с външната политика на България. Те могат да се изразят в появата на повече от един център в процеса на формиране на външната политика, както и в преориентиране към регионални тенденции в рамките на НАТО и ЕС.

Липсата на отчетливо мнозинство, с ясен политически мандат, възложен му от българските граждани, ще доведе до по-висока степен на податливост спрямо социалния популизъм, относително увеличение на публичните разходи в социалната сфера, а с това и до известно разколебаване на стопанската инициатива. Под натиска за създаване на нови работни места обемът на вътрешните инвестиции би могъл да намалее, а с това да бъдат забавени и редица процеси на модернизация в икономиката.

Липсата на политическа воля най-вероятно ще отложи във времето изработването на единна миграционна политика както в Европейския съюз, така и в България. Дебатът за качеството на българското и европейското гражданство би могъл да започне, но няма да постигне своите първи резултати в рамките на предстоящата година. Докато миграционните процеси не бъдат осмислени в своята цялост, а не само като проблем на сигурността, няма да успеем да изработим ефективни политики, както на сдържане, така и на интеграция.

Новата година ще донесе на страната и нови шансове. Преди всичко самата предизборна кампания ще бъде шанс за формулиране на ясен дневен ред на управлението. Дори и да приемем, че референдумът от 2016 година посочи какво искат българските граждани, в хода на кампанията те трябва да възложат ясен мандат на политиците за това как това да се случи. Промените в изборното законодателство изглеждат неизбежни, но това не означава, че има съгласие относно техния обхват и насока.

Дебатът за качеството на българската евроатлантическа интеграция ще бъде определящ в контекста на подготовката за българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Наред с техническия и административен дневен ред на подготовката му, най-после на преден план трябва да излязат и неговите политически измерения. Повече от преди, десет години след присъединяването на България към ЕС, трябва да бъде в състояние да формулира ясно и легитимно своята позиция по европейския дневен ред. От способността ни да постигаме собствените си цели чрез сътрудничество, все повече ще зависи как ще живеем през 2017 година и с какви очаквания ще посрещнем следващата Нова година.

Няма коментари към тази новина !

 
2490