Зад всеки Гари стои по една велика майка

Диана Маркова
08 март 2020 в 10:47 | 4650 |0

Тя е жената, която той обожава, както никой друг мъж не може да изпитва обожание. Или може би както всеки друг мъж?

Тя му приготвя закуска, когато е малък. Тя го облича като истински принц от главата до петите – на пет годишна възраст той разполага с огромен гардероб и личен шивач. Тя го записва на уроци по езда, стрелба, танци и музика. 

Тя го кара да се бие за нея, за да спаси честта ѝ, когато това се налага. В един период от живота му се случва да бъде разпитван три пъти от полицията, затова че лихварят, когото е пребил седмица по-рано – за да защити майка си, е умрял.

Тя е красивата, умна, умела, добра и талантлива Нина – майката на писателя Ромен Гари. С голямо възхищение и любов той пише за нея в романа „Обещанието на зората“, където границата между фикция и документално е силно размита, така че ние оставаме с усещането, че някога там е живяла най-благородната и борбена майка на света.

Всъщност приятел на Ромен я описва като властна и деспотична жена. Но това не попречва на сина ѝ да я издига над всичко друго в живота си.

Можем да видим Нина, зашеметяващо изиграна от Шарлот Гейнзбърг във филма на Ерик Барбър „Обещанието на зората“, да крещи на приемлив полски по присмехулната тълпа навън, че синът ѝ един ден ще стане известен мъж – генерал, посланик, рицар на Почетния легион или дори велик френски писател. 

Ромен Гари е роден на 8 май 1914 г. в Москва като Роман Кацев. Той е син на Нина Кацева, еврейка от руски произход, и неизвестен баща, пише сайтът Exilegov.hipotheses.org. Израства във Вилно и Варшава, а през 1928 г. заминава – заедно с майка си, която е страстен франкофил – за Ница, където Роман завършва училище. Тогава все още никой не подозира, че някой ден Роман ще сбъдне почти всяко едно от предричанията на майка си.

Нина работи неуморно в името на сина си въпреки влошеното си здраве, пише Authorscalendar.info. Тя шие шапки, продава бижута и донесени от Русия аристократични сервизи за чай, открива пансион за котки и птици, прави тоалет на кучета, стопанисва хотел и не спира да повтаря на сина си, че някой ден той ще бъде велик като Виктор Юго, Шатобириан, Габриел Д‘Анунцио или че ще стане посланик на Франция.

Самата тя е висока и изглежда стройна, дори възслаба. На 46-годишна възраст – когато обитава и работи в хотел „Мермон“ - косите ѝ вече са посивели и ги носи прибрани на кок. Облича се със скромни бледолилави или сиви рокли и непрестанно пуши цигари от сините пакети Голоаз, пише Доминик Бона в биографичната си книга за Ромен Гари (ИК „Колибри“ 2014 г.; превод от френски Красимир Петров). По това време, приблизително две години след пристигането им в Ница, Роман и майка му Нина са възприемани като руснаци в Ница, като евреи сред руснаците, като атеисти сред евреите и изобщо като странични от всички възможни общности фигури, дори от изгнаническите групи. 

Нина прави всичко по силите си, за да не лишава сина си от необходимото за неговото израстване – като това редовно да има месо в храната му. В същото време тя страда от диабет и често прави хипогликемични кризи. Бие си инсулин и ходи с бележка на палтото си, на която пише: „Аз съм диабетичка. Ако ме откриете припаднала, моля изсипете в устата ми пликчетата със захар, които ще откриете в чантата ми. Благодаря.“

Редом с тежкия бит се прокрадват и малки сияйни лъчи – неизвестен подател изпраща на Нина мистериозни парични записи и тайнствени подаръчни колети. Веднъж Ромен дори получава велосипед, който ще кара до края на дните си. Но кой е този човек – бивш съпруг или любовник на майка му, който не е забравил детето ѝ? Това остава загадка, която бъдещият писател няма да успее да разгадае никога. 

Уроците, които научава за живота от майка си, са безценни. Но и други неща открива, живеейки под крилото ѝ. Например – киселите краставички, приготвени по руски*. След всеки паричен запис, който Нина получава, двамата отиват да послушат джаз музика в близкия бар, където има концерт. А в края на концерта те сядат отвън и хапват киселите краставички, които бързо се превръщат в любимото ястие на Ромен Гари, известен по-късно и като Емил Ажар. 

Всеизвестна истина е, че инстинктът за закрила тласка майките към остро поведение спрямо избраниците на техните синове. Докато Ромен е ученик в лицея в Ница, Нина го отвежда в църква, където го кара да се закълне, че ще се пази от сифилиса. В същото време той мечтае да бъде едновременно и Дон Жуан, и Достоевски – нищо по-малко. Първата учителка по изкуството на ласките е домашната помощница – нещо, което вбесява майка му.

Редно е да споменем, че преди да роди сина си, Нина Кацева е една талантлива и красива, но все пак второкласна актриса, играеща на руската сцена. Тя така и не успява да получи бляскава звездна кариера. Но изиграва най-голямата роля в живота си, раждайки и отглеждайки прелестния Ромен, който на свой ред никога не я изтръгва от челното място в сърцето си.

Приживе тя получава не един повод да се гордее със своята голяма роля. Например, когато обикаля пазара в Ница – както всеки ден прави за целите на снабдяването с храна в хотела – и раздава на всички броеве от вестника за политика и литература „Гренгоар“. В него е отпечатан разказът на Ромен Гари „Бурята“ – в цели 481 850 екземпляра. Което ще рече, че разказът е прочетен от минимум двойно повече души.

Сърцераздирателен е моментът, в който Нина пристига – след като изминава 500 км с таксито на свой приятел – в офицерската трапезария. Там тя благославя сина си и на всеослушание заявява, че Ромен е бъдещият Гинемер (прочут френски пилот, герой от Първата световна война). Когато съзира капитан Мулина, на когото Ромен е подчинен, тя му дава шунка и колбаси, а той, слисан, но все пак благовъзпитан, целува ръката ѝ в знак на почит. После Нина се качва обратно в таксито и кръстният знак, който прави на сина си през стъклото, е едно от последните неща, с които той я запомня.

Нина умира от рак на стомаха в Ница през февруари 1941 г., въпреки че в „Обещанието на зората“ тя поддържа образа си на жив човек за сина си, използвайки своя приятелка да пише писма до Ромен няколко години след смъртта ѝ. От страниците на романа, разказващи за последната раздяла с Нина, лъха красива печал. 

„Майка ми беше вълшебница“, споделя Гари няколко десетилетия по-късно. „Имам предвид, че тя беше много добра в създаването на вълшебства.“

*Можем да заключим, че Ромен и Нина са били истински смели гастрономи. Според повечето рецепти за кисели краставички по руски те се приготвят с вишни, грозде и чесън – действително кулинарно предизвикателство. Не знаем със сигурност дали и техните краставички са били приготвени така, но пък вече сме убедени, че точно на този син и на тази майка не им липсва вкусът към живота.

Няма коментари към тази новина !