Климатичните промени през последните десетилетия са пряко свързани с промените във флората и фауната. Сателитни данни показват, че в тропическите гори се наблюдават все по-малко вековни или много стари дървета за сметка на много по-младите, а причина за това е повишаването на температурите и на въглеродния диоксид в атмосферата, съобщава Би Би Си, като се позовава на проучване на Университета в Мериленд.

През 2019 г. на всеки шест секунди се губи площ стара гора с размерите на футболно игрище, показва то.

10 милиона хектара гори изчезват от земята всяка година - независимо дали става въпрос за дъждовните гори на Южна Америка и Азия, или за девствените букови гори в Румъния, според съвместен доклад за състоянието на горите през 2020 г. на Организацията по прехрана и земеделие – (FAO) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP), който излезе в края на месец май.

Бразилия е загубила 1/3 от старите си гори през 2015 и 2017 г. в пожари.

В Индонезия и Демократична република Конго успяват да намалят загубите на дървета. Добрият резултат на Индонезия се дължи и на факта, че там отбелязват значителен напредък в борбата с горските пожари, коментира Лиз Голдман от Global Forest Watch. 

Австралия обаче е претърпяла шесткратно увеличение на общата загуба на дървета след драматичните горски пожари през 2019 г.

Загиването на по-старите дървета - чиято способност да преобразуват въглеродния диоксид чрез фотосинтеза е много по-голяма - води със себе си и други последствия. Лишени от вековните гори, орангутани и тигри остават без дом. След като Боливия претърпя огромни загуби с излизането от контрол на селскостопанските пожари (почти 12% от гората в източната част на страната е унищожена), ягуари, гигантските бронежилетки и тапирите нямат дом.

Световният фонд за природата (WWF) отбелязва, че всеки загубен хектар гора предизвиква драматична верижна реакция. "Изчезването на видове, загубата на устойчиви ресурси и възможности за генерирането на приходи, както и ускоряването на климатичната катастрофа, заплашва живота", казва Дияна Прецел, ръководител на политиката в областта биологично разнообразие към фонда.

Екологична катастрофа в река Нил

На фона на тези тревожни новини учени алармираха за екологична катастрофа в река Нил. От първото научно изследване на замърсяването с пластмаса на водите на река Нил става ясно, че три четвърти от анализираната риба в реката съдържа следи от микропластмаса. Проучването е направено в тайна лаборатория, защото учените участвали в него рискуват да отидат в затвор или да им се наложи тежко наказание. Заключенията им станаха публично известни чрез SkyNews.

В продължение на два месеца разследващият екип на SkyNews прекарал в пътуване по протежението на Нил, събирайки доказателства, свидетелства и мнения на експерти, фермери, рибари, политици, учени и ветеринари от страните, зависещи от най-дългата река в света. Анализите показват, че реката и притоците ѝ са значително замърсени по цялата дължина – от извора на Нил в езерото Виктория до устието ѝ в Средиземно море.

Изследването е фокусирано върху големите парчета пластмаса, които са намерени във вътрешностите на рибите. Голяма част от тях са били достатъчно големи, за да бъдат видени с просто око. Това е и причината учените да смятат, че е много вероятно когато се изследват още по-фини частици, да се разкрият далеч по-шокиращи нива на замърсяване с пластмаса сред речните обитатели.

Според тях спешно трябва да се изследват последствията, които замърсената риба може да има върху хората, които я консумират.