Без единна електронна система не може да се гарантира качество в здравеопазването. Около тази теза се обединиха участниците в дебата за управление на съвременните здравни грижи.

Представителите на браншовите и пациентските организации, МЗ и Комисията по здравеопазване в НС коментираха механизма на финансиране на болничните заведения, актуализацията на цените на клиничните пътеки  и контрола върху качеството на здравните грижи. 

Според д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация, докато не се промени философията на финансирането на лечебните заведения - да се заплаща за качеството на извършените услуги, а не за брой пациенти и реализирани клинични пътеки, няма да бъдат постигнати осезаеми резултати в подобряването на здравните грижи. 

Д-р Иван Маджаров опонира, че заплащането за извършена дейност е правилно, но далеч не всички клинични пътеки са реално остойностени. Според него постигнатото в новия НРД е крачка към по-качествено здравеопазване.

Доц. Лъчезар Иванов от здравната комисия към НС заяви, че не може да се говори за изхабяване на съществуващия здравен модел, тъй като все още не е въведена единна информационна система, с която ще бъде осигурена прозрачност върху изразходването на публичния ресурс.

Според Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници системата на клиничните пътеки налага уравновиловка. Той подчерта, че все пак това е бизнес, който се подчинява на икономически закони, и за да има качество, трябва да има адекватно заплащане. Според него все още има съществена разлика във възнагражденията на лекарите от различните специалности.

"Преди да купуваме хеликоптери за спешната помощ, трябва да имаме добре работеща спешна мрежа", каза проф. Асен Балтов от "Пирогов". Той оцени като много добър опитът за купуване на лекарства с електронен търг, което е довело да свалянето на цените на медикаментите неколкократно и предложи такива търгове да се организират и за медицинските изделия. По думите му съществуващата здравна криза заради коронавируса е извадила на светло проблемите със снабдяването с медикаменти и медицински изделия, тъй вече има недостиг на предпазни маски.

"Докато се създаде електронна здравна карта, няма да останат лекари, които да лекуват", заяви д-р Неделчо Тотев председател на Сдружението на общинските болници. Той подчерта, че не се е случило обещаното облекчаване на условията, в които работят тези лечебни заведения. Проблемите все още са актуални и тези болници са на прага на нови протести. Според него без държавна помощ лечебните заведения в отдалечените и малки населени места не биха могли да оцелеят. 

Представителят на Надзорния съвет на НЗОК проф. Григор Димитров отново изтъкна сериозната разлика в сумите, които плащат за здравни осигуровки работодателите и вноските, които прави държавата за лицата, които осигурява - 80 лв. срещу 30 лв.

Според него в бюджета за здравеопазване трябва да има предвидени буфери за общинските болници, които не могат да генерират печалба като останалите лечебни заведения.

Той обърна внимание и на факта, че неосигурените у нас са около 600 хиляди и това са хора, които разчитат единствено на Спешната помощ.

По думите на проф. Димитров няма равнопоставеност при изразходването на публичния обществен ресурс, визирайки частния сектор, където клиничните пътеки са по-скъпи, а няма спешни кабинети, в които търсят помощ основно неосигурени пациенти.

Специалистът по медицинско право адв. Енчо Симеонов сподели, че в по-голямата си част пациентите, които са потърсили правата си по съдебен ред, са неудовлетворени от липсата на комуникация. Той изтъкна, че със законова промяна от 2017 г. е разширен кръгът от близки, които могат да предявят иск към лечебните заведения или специалистите, в случай на смърт на техен роднина заради лекарска грешка.

"Трудно се постига консенсус по какъвто и да било въпрос", констатира зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева. Тя съобщи, че в министерството се работи по Национална здравна стратегия 2030, в която ще бъдат включени основните изисквания в превенцията и лечението на отделните видове заболявания. Според нея проблемите не са в приходната, а в разходната част на бюджета за здравеопазване, тъй като наличните средства не се разпределят справедливо. 

Организаторите на дебата от Инвестор Медия Груп и Българската болнична асоциация представиха и критериите, по които ще бъде определена най-добрата болница за годината. Приоритет има мнението на пациентите, които ще оценяват лечебните заведения по няколко показатели - информация за здравното заведение, специалистите, стойността на здравните услуги; оценка на здравните грижи; честота на посещенията на лекуващия лекар; контрол над болката и санитарно-хигиенни условия.