Пандемията от COVID-19 се е отразила пагубно върху раждаемостта в Европа. През януари 2021 г. тя е намаляла с 14% в сравнение със същия период година по-рано. Експертите обясняват това с първата вълна на пандемията, съобщава Би Би Си.

Дотогава бяха изминали девет-десет месеца, откакто в повечето европейски държави бяха въведени строги карантинни мерки. Проучванията показват, че колкото по-дълго е продължило затварянето, толкова по-малко бебета са се родили.

Проучването, публикувано в списание "Human Reproduction", показва, че най-големият спад на раждаемостта през този период е бил в страни, където здравната система не се е справила добре с проблема. Така например в Литва и Румъния коефициентът на плодовитост е спаднал най-много - съответно с 28% и 23%.

От друга страна, в Швеция, където карантинните мерки са били много по-меки, не се наблюдава промяна в раждаемостта.

"Колкото по-дълго траеха забраните, толкова по-малко бременности бяха регистрирани през този период, дори и в страните, засегнати от пандемията", отбелязва един от авторите на проучването д-р Лео Помар от Университетската болница в Лозана.

"Смятаме, че цифрите са повлияни от страховете на двойките за състоянието на здравната система по време на първата вълна на COVID-19, което е довело до спад в броя на ражданията девет месеца по-късно", добавя Помар.

Мерките за социално дистанциране, страховете от вируса и произтичащата от тях социално-икономическа криза може да са косвени фактори, които играят роля в решението на двойките да отложат бременността, посочват експертите в доклада си.

В Обединеното кралство през януари 2021 г. коефициентът на плодовитост е намалял с 13% в Англия и Уелс и с 14% в Шотландия.

Във Франция и Испания спадът е съответно 14% и 23%.

Изследователите отбелязват, че през март 2021 г. раждаемостта се е върнала на нивата отпреди пандемията, което съответства на 9-10 месеца след края на карантината. Но не може да компенсира спада от януари 2021 г.

"Фактът, че възстановяването на раждаемостта изглежда не компенсира спада от януари 2021 г. може да има дългосрочни последици за демографията, особено в Западна Европа със застаряващо население", посочва д-р Помар.