Ако някой фармацефт изнамери антидепресант, съизмерим с творчеството на Пламен Бонев, неминуемо ще му връчат Нобелова награда. Светът гъмжи от лепкава покруса. Или беше… погнуса. Май открай време… Където както стъпиш - поддава. Друго си си представял. Дори пред хората да казваш, че проблем няма. Дори нагледно всичко да ти е наред. Дори вратовръзката безупречно да е стегнала врата ти... Работата е ясна. Няма как да се размине. Ежедневието взима жертви. А откъде да изчовъркаш смисъл, за да продължиш? А има ли кой да подкрепи? Утеха обикновено идва съвсем ненадейно. Проницатели като художника Пламен Бонев дават едно рамо. Вдигат духа. Освен своя услаждат и чуждия престой в тукашното.

И най-непредпазливите вече разбраха, че третирането на ширещата се депресия с шопинг, сериали и шоу програми затъпява - не облекчава… Че шопинг, сериали и шоу програми са симптоми - не лекарства. Че от бездната на нихилизма, която дълбае времето, няма спасение току-така. Че, пуснеш ли по инерция, не разсейваш, а сгъстяваш мрака в душата. Пламен Бонев е също само човек. Бездни не затваря. Творчеството му обаче е интелигентна опора срещу политане. Премества с оптимизъм и чувство за хумор. Опъва парапети, на които да се опреш.

Пламен Бонев е утвърден творец. Работи и живее в Благоевград. Талантът му отдавна е забелязан. Освен у нас и по света. Роден е през 1954 г. в София. През 1979 г. завършва Националната художествена академия. Оттогава участва в над 150 общи и повече от 30 самостоятелни изложби. Член е на СБХ. В период от 20 години е сценограф на кукления театър в Благоевград. Присъдени са му десет награди за живопис и три за сценография. От 1991 г. до 2007 г. преподава живопис в „Лятна академия Люксембург“. Творби на Пламен Бонев са притежание на Националната художествена галерия, почти всички галерии в страната, Пушкинския музей в Москва, кметството в Дюделанж (Люксембург), замъка Решел, галерията на гр. Олщин (Полша), банки в България, Германия и др. Негови картини са част от частни колекции в България, Швейцария, Полша, Русия, Германия, Люксембург, Италия, Уругвай, Франция, Белгия, Румъния, Гърция, Северна Македония.

Творбите на художника са паяжини, в които се захваща същина на видяно, усетено, преживяно, мечтано, фантазирано, осмислено. Пресявания на действителността в метафизично чисти платонови идеи. Образи на едно свежо светоусещане, изнамерило докосваща естетика. Те лесно се свързват с помръкналия дух на съвременника. Пълнят го с виделина, ведрост, надежда.

Пламен Бонев рисува предимно с масло - частично акрил - на платно, но също с акварел и смесена техника върху хартия. В дестилационен процес майсторски извлича от хаоса на сюжета значимото - ядката. Прави я осезаема. Объркващото второстепенно остава встрани. Този творчески минимализъм, това пречистено изостряне на сюжета Пламен Бонев умее като малцина други. Резултатът са въздействащи композиции с витална, динамична геометрия, проникващи дълбоко в зрителските сетива. Абстракцията, колкото е характерна за неговия стил, рядко напуска предметността изцяло. Фигуралното остава виртуозно загатнато, едва разгадаемо, преформатирано в символност. Банална фигуративност художникът превръща в изящен метафизичен дестилат.

Пламен Бонев е признат майстор на цвета. Неговите цветни композиции и контрасти са най-често ведри и гальовни. Бонев се държи настрана от маниерните, дисонантни сугестии на редица постмодерни художници. Не робува на страстта по грозния жест. Не счита, че можеш да провокираш, само ако погнусиш и отблъснеш. Цветови избор и цветово нанасяне са гостоприемни и подканящи. Успяват да уловят сантиментални жажди в духа на съвременника. Да ги утолят. В цветността несъмнено прозира човеколюбивия, весел нрав на самия творец. Големи едноцветни пространства успокояват. Дават простор на душата. Стават място за почивка в сюжета. Освобождават възприятието от натрапчивост и предрешеност. Стилът на Пламен Бонев постига особена хармония.

Казаното дотук ли прави картините му толкова желани? Може би се дължи и на друго. Видимо е, че са рисувани без задни мисли. Спонтанно и искрено. От душа за душа. Без типичните за времето компромиси интелектуални и амбиции материални, произтекли от споменатия нихилизъм. Само се огледайте наоколко и лесно ще разберете, за какво говоря. Или … посетете пет-шест случайни изложби. А Пламен Бонев сякаш има имунитет срещу всичко това. Рисува непринудено. Непорочно. С лекота. Вероятно точно затова успява да изпълни сюжета със свежест и светлина, без да изпадне в наивност. Колко са художниците, които могат това…?

Картините му са точно обратното - подтик към интелектуална непримиримост и лична неприкосновеност. Будят спящия с отворени очи съвременник да види. Да фокусира и избистри сънливия поглед. Да не пропуска същественото. Защото животът е кратък…

Съгласен съм, че за да будиш, е нужна харизма. Видяхме я отново на вернисажа на текущата изложба, която до 9-ти април може да бъде видяна в галерия ЛИК. Духовитите закачки на художника, апострофиращи изложението на куратора Румяна Велинова, развеселиха публика с проста, но не проста за постигане истина. Колкото по-малко се взимаш на сериозно, толкова по-насериозно те възприемат околните. Питам се, колко ли звезди на родния небосклон биха останали след ситото на Пламен Бонев… А той продължава дяволито да се усмихва. Да плете паяжини. На фланелката му - Джими Хендрикс.

Ето и нещо от самия него:

Цветни сънища…
Седя на прага и пътувам към спомените си.
Обикалям около тях. Настигам детството си. Рисувам.
Напуснати замъци, измислени феи, изсъхнали кораби и самотни пристанища.
Зимни приказки и уморени есени, вълшебни майски нощи.
И още – илюзиите и надеждите, мечтите и фантазиите,
стремежите и очакванията, завръщанията и носталгията.
Рисувам.
Нереални сцени, приказни силуети, запомнени пейзажи от някъде.
Минало.
Живея с представите си за този свят.
Сещам се и се разминавам със себе си.
Сънувам цветни сънища.
Рисувам.

Пламен Бонев