Като една от най-големите образователни институции в България, СофтУни следи изкъсо сферата на софтуерното инженерство и е приела образованието в тази посока като кауза и мисия. Целта на организацията е да помогне на колкото се може повече амбициозни хора в България да подобрят стандарта си на живот и да влязат в един от най-бързо развиващите се сектори.

Именно затова СофтУни се обръща към Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Вече над 23 години БАСКОМ е най-голямото сдружение от ИТ фирми в България с над 110 пълноправни компании-членове и над 150 асоциирани членове.

Ето какви са техните наблюдения и прогнози за сектора.

Какво е бъдещето на софтуерното инженерство в България според БАСКОМ и каква е позицията на организацията за това бъдеще?

Въпреки стартиралите в края на 2022 година процеси по освобождаване на персонал и забавяне на растежа, технологичният сектор в България отбелязва 12% ръст. Прогнозите сочеха ръст от 20%, но разликата е резултат от факта, че по-голямата част от приходите се осъществяват благодарение на износ.

Т.е. секторът в страната е особено зависим от глобалните процеси и технологичните компании в САЩ и Западна Европа. Въпреки обстановката в чужбина, българският ИТ сектор все пак отбеляза 12% ръст, а прогнозите са развитието да е устойчиво и през 2024 година. През новата година се очаква 10% ръст при наемането на кадри.

По данни от БАСКОМ Барометър от декември 2023, в момента в сектора има близо 60 000 служители. Ако темповете на растеж в наемането на кадри се задържат, това означава 6000 новоназначени през 2024 година. А прогнозите до 2025 година са да бъдат разкрити 14 000 нови работни места.

Гладът за кадри в сектора се доказва като устойчива тенденция. Днес недостигът на кадри е около 50-100% от търсенето, т.е. в най-добрия случай за две работни места има само един подходящ кандидат. Каквото и охлаждане да съществува, то се дължи на факта, че до преди две години този недостиг беше 200%.

Това споделя Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ. Той допълва още, че:

„Бъдещето е технологично и независимо от икономическите затруднения в един или друг етап, все повече бизнеси ще трябва да стават технологични. Това означава, че хора с подобен профил ще бъдат все по-необходими. И да, ще има промени в необходимите умения и знания, но в ИТ сферата ученето през целия живот е норма, не изключение.
Всеки един от нас трябва да инвестира в моженето си, в желанието си за работа и за развитие и никоя технологична промяна няма да заплаши това старо-ново умение!“

Ключови области на развитие и възможности за софтуерните разработчици

Над 85% от приходите на софтуерния сектор в страната идват от износ на софтуерни продукти и услуги. Логично най-търсените и желани кадри са програмисти, чиито умения могат да допринесат към бързото и качествено осъществяване на outsourcing проекти. Най-търсени и по данни от платформите за обяви остават:

● Backend програмисти с езиците Java, C#, PHP, C, C++ и Python;

● Frontend програмисти с JavaScript, като предпочитани са владеещите React пред тези с Angular и Vue;

● Fullstack програмисти, чието търсене логично нараства, в стремеж към оптимизиране и съвместяване на няколко функции в една роля;

● QA експерти, като фокусът е върху Automation специалистите, отново с оглед намаляване на разходите и оптимизиране на дейностите и работната сила.

Съществуващ интерес и към database инженери, експерти по киберсигурност и системни администратори. С оглед технологичния напредък и в сферата на изкуствения интелект, известен интерес има и към Big Data специалисти и програмисти и инженери с фокус върху машинното обучение и AI.

Възможности за софтуерни разработчици съществуват, при това не малко. Разликата сега е, че фирмите вече не инвестират на доверие в хора без опит, а провеждат по-сложни и внимателни технически интервюта, по-стриктни са в подбора и предпочитат неопитните кадри да натрупат опит чрез стажове.

Какви са нуждите на индустрията, за да осъществи плановете си?

Днес ИТ секторът е най-солидарният и социално отговорен сектор в България, достатъчно силен, за да дърпа всички останали напред.

“Ние внасяме данъци и осигуровки, които са три пъти над средното за страната, движим потреблението в икономиката, основен инвеститор сме в промяната на качеството на средата и сме значим фактор за задържане на младите хора (97% от завършващите технологични специалности остават в България) и за привличането на таланти от чужбина”, казва Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ.

Докато образователната система успее да настигне съвременните работодателски изисквания и нужди, компаниите ще продължават да разчитат на частни академии и вътрешни обучения, за да си осигурят кадрите, от които се нуждаят. Именно тук лидерска роля играе и СофтУни с практически насочените си технологични обучения и инженерни програми.

Какви са основните тенденции, които в момента оформят сферата на софтуерното инженерство?

Несъмнено най-значимата тенденция е въвеждането на генеративен изкуствен интелект като ChatGPT и интегрирането на други инструменти като GitHub Copilot и Visual Studio IntelliCode в дейността на компаниите.

Стремежът е към повишаване на ефективността на индивидуални разработчици и цели екипи, а не изместването им от пазара на труда. Това показват данните и от БАСКОМ Барометъра – над 16% от компаниите-членове използват AI на всички позиции, а над 58% го прилагат в някои позиции.

“Около бума с AI ще се необходими все повече технологични специалисти, особено такива, “подсилени” с AI. Биха били застрашени само посредствените. Защото ако досега се е случвало понякога ИТ компаниите да правят компромис с някого, защото е бил нужен, сега ще останат само добрите, защото те ще имат времевата възможност благодарение на технологиите да поемат работата на по-компромисните служители.

Т.е. ще продължи да е валидно с още по-голяма сила правилото, което бе валидно до сега - който е склонен да учи нови неща, да се усъвършенства и да се развива, няма да е заплашен от AI. Ще има по-голяма конкуренция между хората, не между хората и AI. Защото 10 човека, които използват AI в своите сфери, могат да се равняват на други 200, които не го използват. Затова в новата реалност всички ние като специалисти трябва да се научим да предлагаме добавена стойност”, казва още Доброслав Димитров.

Как се променя ролята на софтуерния инженер в съвременната технологична работна среда?

В световен мащаб се е наложил терминът code monkeys – програмисти, чиято задача е да пишат код по инструкции бързо, чисто и без да влагат креативност. Експлозивният растеж на ИТ сектора от 2020, 2021 и 2022 година доведе до създаването на цели екипи само от такъв тип разработчици.

Масовите съкращения са насочени именно към такъв тип програмисти, които не допринасят с иновативност, творческо мислене и гъвкавост при разработката. Затова и кадърните програмисти, които могат да допринесат с повече от писането на код, са все по-ценни.

Това е и предпоставка конкурентните програмисти днес да притежават комбинация от твърди и меки умения, с които вече е по-трудно да се направи компромис от страна на компаниите. Тези фактори определят и нагласите на фирмите, които както вече стана дума, разчитат за подготовката на кадрите си на вътрешни обучения и частни инициативи.

Какви са предизвикателствата и възможностите за софтуерното инженерство в контекста на глобалните промени?

Раздвижването на лихвените проценти принуди много международни компании да свият разходите си и да се освободят от бездействащи екипи. По-интересно обаче е в какъв момент се правят текущите съкращения, а именно във времена, в които компаниите бележат печалби. Защо тогава освобождават персонал?

„Подвластни сме на цикличност, в която от фокус върху иновациите, махалото се люшва наобратно и фокусът се прехвърля върху печалбите“, споделя Тим Хърбърт, CRO на CompTIA (The New York Times).

Тъй като ИТ секторът в България е силно зависим от международните тенденции и развитие, наблюдаваме как секторът започва да расте с умерени темпове, вместо със стряскащата скорост, позната ни досега. Това се вижда и въпреки всички съкращения на технологичните гиганти.

Независимо от тях, за големите компании работят над 2.16 милиона души. Това е увеличение с над 70% спрямо броя служители преди пандемията. Между 2019 година и големите съкращения от 2022 и 2023 година, Apple, Amazon, Meta, Microsoft и Google са наели над 900 000 души, а са съкратили малко над 110 000 души (The New York Times).

Очевидно е, че има промяна в приоритети, която задава ново темпо на растеж.

За какъв ИТ сектор да се готвим?

Технологичната трансформация, иновациите и високите технологии ще изискват все повече висококачествени експерти, колкото повече предизвикателства се налага да решаваме в съвременния свят – социални, икономически и екологични.

Софтуерното инженерство тепърва ще се нуждае от експерти, които да се превърнат в двигател на иновациите. Експерти, които са способни бързо да се адаптират към технологичните промени. А такива се градят чрез сътрудничество между образователния сектор, към който се числи и SoftUni с цялостната си програма по софтуерно инженерство, както и тази по QA инженерство, бизнеса и дори политиците.

Технологичният напредък не може да се върне назад. Бъдещето крие върволица от иновации и възможности за високотехнологични постижения. ИТ секторът в България продължава да изпитва недостиг на кадри и „новото нормално“ няма да промени това. Всеки, който се обучава целенасочено и работи усилено, ще намери своето място в сферата и ще получи възможност да допринесе за напредъка.

Моментът е сега, за да може, когато махалото, споменато от Тим Хърбърт, се люшне по-посока на иновациите и ускоряването на растежа, да си готов!