Кмет с клизма. Кмет на мъка. Кмет през иглени уши.

Но май най-точното е "пиров кмет". И това няма нищо общо с пир (банкет), защото няма никакви поводи за радост. Тази трудна и измъчена победа в София аз не бих я определил като победа. Този резултат е загуба. За щастие не е разгромна.

Какви са причините според скромното ми мнение:

1. Високомерието на партиите от местната коалиция довело до издигане на неподходяща кандидатура. Егото на Борис Бонев, спонсорството на ПП, страхът на ДБ от 2019 г. – всичко това доведе до труден и, в крайна сметка, грешен избор на кандидат. За съжаление може би нямаше и друг вариант. Борис Бонев се беше запънал той да е кмет и беше категоричен, че няма да подкрепи човек от ДБ ("Да, България" или ДСБ). За ПП слуховете са, че Васил Терзиев е един от основните им спонсори и това е изиграло голяма роля за номинацията му. Явно това е повлияло и на Бонев да клекне само на "шеф" на общинския съвет (да видим дали ще стане). Странно е, че именно в София, която е тяхната "крепост", ДБ се снишиха и не смееха да поемат инициатива и отговорност. Предадоха всичко в ръцете на ПП и СС и резултатът е виден. Погледнете и резултатите в районите – Трайков и Божилов (особено Божилов) бият спокойно от първи тур. И двамата бяха чудесни кандидати за столичен кмет, но имаха едно петно – член на ДСБ и човек на Реформаторския блок.

ПП и особено СС допускат отново станалата вече традиционна грешка на т. нар. демократично пространство – всяка нова формация да се смята за честна, чиста и по-знаеща от предните. Това направи ДСБ със СДС, "Да, България" със ДСБ и сега СС и ПП го правят с ДБ. Идеята, че "вие, предните, сте се провалили", а ние сме нови, честни и по-морални е дълбоко погрешна и вредна. И това се вижда на поредни избори.

Обърнете внимание, че от ПП-ДБ-СС хората с най-политическото поведение са кадрите на ДСБ и вече и на "Да, България". Това важи и за цялата страна. "Спаси София", и Борис Бонев в частност, не разбират от политика. Допускат много грешки и ще бъдат лесно "сготвени" в този мандат. Те са прекрасни хора, които могат да увлекат маса, да намират кусури, да предлагат някакви решения, но не могат да прокарат решенията си, защото имат едностранчив и на моменти инатлив подход. ПП живеят в края на 2020 г. когато спечелиха изборите и все още си мислят, че държат лостовете към властта. Скоро ги чака челен сблъсък с реалността. ДСБ и "Да, България" по някаква странна причина отстъпиха изцяло инициативата на ПП и СС. Съгласиха се съветниците им (включително и знакови) да отидат на задни места, не направиха никаква кампания и като цяло запазиха мълчание през кампанията. Тотална пасивност, която води до обезличаването им и отлива на симпатизанти. Там трябва сериозно да преосмислят поведението си.

2. Неподходящият кандидат Васил Терзиев е очевидно успешен човек, но не е политик. И според мен ДС миналото е по-малкият му проблем. По-големият е, че той не е политик. Разсъждава на плоскостта на управление на бизнес (модерен бизнес), но не на политиката. При бизнеса, колкото и да си диалогичен и готин, все пак накрая тежи твоята дума, защото ти си "шефът". В политиката не е така – тук трябва да убеждаваш другите в правотата си и да успяваш да ги вдъхновяваш и мобилизираш с идеи и действия. Нищо такова не се видя от Терзиев. А то нямаше и как при условие, че досега не беше се занимавал публично с политика. ДС миналото хич не е за подценяване. И точно тук ДСБ трябваше да се намесят решително. Те познават София прекрасно – явяват се на избори тук от 90-те години и отвътре знаят настроенията и "пуризма" на софийския център, добре де - жълтите павета. Държавна сигурност (ДС) не е нещо в миналото, колкото и да им се иска на много хора. Липсата на оценка на ДС и работещите в нея през 90-те години доведе до това, че раната е все още отворена и като сипеш сол в нея, тя започва отново много да боли и напомня за себе си. И аз съм на мнение, че децата не трябва да носят отговорност за греховете на бащите си, но в политическия живот трябва да се преценяват всички възможни варианти. ДС потеклото не е приемливо. Точка. Поне още едно-две поколения трябва да минат. И това е реалността. Между другото, още едно потвърждение за важността на кандидата и неговата личност са резултатите за районни кметове. На балотажа почти навсякъде кандидатите на ПП-ДБ-СС печелят с около 60%. Включително и в Студентски град, където независимият кандидат е всъщност бивша номинация на ДБ, неизвестно защо неодобрена за сегашните избори.

3. Липсата на кампания – пиарите на Терзиев трябва да бъдат уволнени. Бързо. И да не бъдат допускани до нова кампания за поне още два избора. Изключително слаба, пасивна и хаотична кампания. Реактивна, а не проактивна. През цялото време Терзиев и щаба му бягаха след събитията и се мъчеха да им отговарят, вместо да задават тона в кампанията, да нападат (в добрия смисъл на думата) опонентите и да ги поставят в обяснителен режим. Всъщност цялата кампания беше опит да се обясни колко готин бил Терзиев като човек и шеф и как Държавна сигурност нямала нищо общо с него. Малко ми приличаше на ученичка, която е хваната да пуши в тоалетната, как се обяснява пред директора и класната си.

4. Приятелският огън – още една типична грешка на "демократичната общност" , която се повтаря редовно и последователно. Този път обаче беше особено яростен. И заради ДС, и заради продължаващото високомерие на партиите от местната коалиция. Софийските избиратели (всъщност и другите по страната, напр. Пловдив) не са безкритични машинки за пускане на бюлетини. Предварителната работа със симпатизантите и вслушването в мнението и настроенията им е ключът към успеха. Колкото и да им е неприятно на партийните активисти и водачи, избирателите имат собствено мнение и то винаги трябва да бъде взимано предвид. И все пак приятелският огън в тази кампания трябваше да е по-лек. Тук определена вина носят водачите на мнение в демократичната общност, които от ден първи го играеха обидени и се държаха като ощипани госпожици. Аз затова внимавах да не пиша по време на тези избори и да внимавам какво внушава писанието ми. Не съм от десните инфлуенсъри, но дори и най-малкото мнение дава своя дан в общия тон.

Сигурно има и още причини, но аз виждам тези като основни. Те доведоха и до ниската избирателна активност и нежеланието на много от софиянци да гласуват. И за следващите избори трябва сериозно да се помисли какво да се прави. И е време ДСБ и "Да, България" да излязат от нелегалност и да отново да почнат да правят политика. На ПП и СС явно към момента не им се удава и имат още да се учат. Защото на софийско и национално ниво старите хиени чакат и са готови да захапят.

И ще помоля активистите на ПП-ДБ-СС да не влизат в режима "Какво искате, нали спечелихме? Важното е че взехме София. Айде стига критикарстване". Това е най-прекият път към загуба на следващите избори.

А Ваня Григорова – тя не спечели софиянци. Софиянци гласуваха напук. Част от тях - като протест срещу влизането на ПП и ДБ управление заедно с ГЕРБ, а други (най-вече ГЕРБ) - за да го върнат на ДБ за Мая Манолова преди 4 години – инфантилно поведение на ГЕРБ, но и те толкова си могат.

П.С. И на двата тура гласувах за Терзиев, защото това беше правилният избор от предложените варианти.

П.П.С. Сега мнозина може да ми кажат – "Ми като толкова знаеш - ела и направи ти нещо, стига само си писал". Ами преди време опитах, не ми се получи. Очевидно не ставам за политик, но пък съм добър за многословен мрънкач.

Б. ред. - Адвокат Тодор Грозданов е бивш член на СДС. Той беше единствената номинация за лидер на СДС срещу Божидар Лукарски на 22-та Национална конференция на партията, но загуби. Член бе на Националния съвет на СДС, както и секретар по секторна политика "Правосъдие и съдебна реформа".