Преди няколко дни скритата война в Украйна, която на практика започна още през 2014 г., стана явна. И това се случва на по-малко от 500 километра от България. Не конфликт, не сражение или операция, а война.

Четейки социалните мрежи обаче оставам с неприятното усещане, че за част от постоянното присъствие в тях сякаш е започнало дългоочаквано и оспорвано футболно дерби. Обсъждат се отбори, треньори, стратегии, тактики, ентусиазирано се коментират атаки, защити и фалове и периодично се псува съдията. Не, многоуважаеми, този път не познахте! Войната не е спортно състезание, което да обсъждате на чашка и върху което да упражнявате анализаторските си способности, а касапница. След нея не раздават медали, а поставят надгробни плочи.

Войната не е мачовско репчене в дискотеката или сбиване на футболни ултраси. Войната не е носталгичен казармен спомен за „марш на скок”, учебна стрелба с автомат, тежка миризма на танк или БТР или неповторимата и незабравима смрад на „въшкарник”, напоен с нафталин, пот и кал. Войната не е холивудски екшън, който можем да изключим, ако не ни хареса. Войната не е виртуално стрелбище, Call of Duty, Counter-Strike или Doom. Тя е аналогова реалност. Болезнена, отвратителна, страшна и ужасна реалност. Реалност, в която, ако не бъде озаптена навреме, може да заживее всеки един от нас.

Войната е грозно и ужасяващо проявление на най-големите и най-крайните несъвършенства на човешката природа и върховно зло, което ни съпътства от предбиблейски времена. Войната изважда на показ най-лошото, спотаило се в дълбините на човешката душа. Войната е насилие, жестокост, потисничество, смърт и разруха. Войната съсипва всичко, до което се докосне – животи, съдби, домове, икономики, държави. Войната не гради, а разрушава; не дава, а отнема живот; не засява поля, а пълни гробове; не сближава, а разделя; не поражда любов, а омраза; не осигурява бъдеще, а го съсипва. Последиците от войната тровят живота на много поколения напред. Във войната няма победители – всички са жертви.

Предполагам, че повечето от Вас сте съгласни с написаното по-горе, нали? И с лекота бихте могли да добавите още много и по-силни думи.
Ами тогава да Ви питам нещо. Какво е мнението Ви за агресивната война на Путин в Украйна? (Според мен войната е именно на Путин и обкръжението му, а не на Русия. В тази война агресорът е Путин. Украйна и Русия са жертвите.)

Един прост въпрос, а какъв ефект има, а? Част от Вас вече не са съгласни изцяло с написаното, нали? А други най-вероятно тежко и напоително ме „благославят”. И защо така?! Защо справедливостта, моралът и човещината станаха intuitu personae?!

За да подкрепяме или отричаме нещо би трябвало да го познаваме и разбираме. А ние познаваме ли и разбираме ли войната? Не филмовата, не виртуалната, не дребните престрелки тук-там, не спорадичните терористични актове на болни фанатици, а онази – голямата и страшната война.

Едва ли!

Някои от нас са слушали разказите на дядовците и бабите си, други са чели книжки, трети са гледали филми. А колко от нас са воювали? И трябва ли да ни се случи наистина, за да опознаем войната по трудния начин?! Затова е крайно наложително, доколкото можем, да я разберем и осмислим още сега – преди, не дай Боже, ние самите да я преживеем.

Пуснете си песента „Къде изчезнаха всички цветя?” на Пийт Сийгър или прекрасния ѝ кавър на Марлене Дитрих и се замислете върху текста! След това гледайте ужасяващия и изключително тежък филм „Иди и виж” на режисьора Елем Климов – един от най-добрите военни филми, правени някога! Колкото и да Ви се стори непоносимо, го гледайте внимателно целия! (Предупреждавам – после ще го сънувате) ... Тогава, може би, ще успеете отчасти да усетите и да разберете войната. Но не забравяйте, че има още много! Страшно много и много страшно.

А накрая си задайте въпроса – "Това ли искаме?”.

Ако отговорът Ви е „да”, то аз явно живея на грешната планета.

Б. ред. - Заглавието на тази статия „Войната превръща в диви зверове хората, родени да живеят като братя” е цитат на френския писател и философ Волтер.