Няколко месеца преди стогодишнината от започването й този въпрос е доста актуален. Разглеждането на алтернативни хипотези ни помага да оценим по-обективно конфликта

Мартин Кетъл, "Гардиън"

Хората, които смятат, че човешките дела се управляват от божията воля или от железните закони на диалектическия материализъм, никак не обичат въпроса: "Какво щеше да стане, ако нещата се бяха развили по друг начин?" Едуард Кар, историк, изучаващ Съветския съюз смята, че разговорите за алтернативните варианти на развитие на историята не са нищо повече от "салонна игра". Едуард Томпсън, автор на книгата "Създаването на английската работническа класа" (The Making of the English Working Class), е на мнение че подобни спекулации за възможни събития са "антиисторически боклук".

Други историци обаче са признавали, че темата ги вълнува. "Историкът трябва постоянно да пребивава в такъв момент от миналото, в който известните ни фактори могат да доведат до по-различни последствия", пише Йохан Хьойзинха. Според Хю Тревър-Роупър пък е много важно да се признае, че във всеки исторически момент съществуват напълно реални алтернативни сценарии за развитие на събитията.

За щастие тези спорове не пречат на писателите и на обществото да си задава подобни въпроси. Възможната капитулация на Великобритания пред Германия през 1940 г. е едно от любимите неоткрити съкровища на любителите на алтернативни сценарии. Още през 1964 г. авторите на филма "Това се случи тук" (It Happened Here) Кевин Браунлоу и Ендрю Моло издигат немислимата по онова време идея, че една хитлеристка Британия може би щеше да бъде благодатна почва за процъфтяването на колаборационизъм. На същата тема са посветени поредица съвременни романи като "Фатерланд" на Робърт Харис, "Съпротивата" на Оуен Шиърс и "Доминион" на Кристофър Сенсъм, който представя Великобритания през 1952 г., управлявана от режим, подобен на онзи във Виши, оглавяван от лорд Бивърбрук и Осуълд Мозли.

В сравнение с Втората световна война, Първата световна поражда значително по-малко спекулации. Найъл Фъргюсън е един от малцината, занимавали се с тази тема. В едно есе той описва какво би се случило, ако Великобритания се беше въздържала от участие във войната през август 1914 г. Въпросното есе страда от факта, че евроскептикът Фъргюсън прекалено усилено се опитва да изобрази кайзера като кръстник на създадения по-късно Европейски съюз. При все това, описанието на дебатите между членовете на кабинета през 1914 г. пленява въображението. Либералното правителство на Хърбърт Аскуит спокойно би могло да реши Великобритания да не участва във войната. Всъщност това едва не се случва в действителност.

Като се има предвид, че скоро ще отбележим стогодишнината от началото на Голямата война, през 2014 г. най-вероятно ще станем свидетели на множество спорове за правилния начин на отдаване на почит към паметта на загиналите и за това дали войната изобщо е решила нещо. В момента дебатите около войната се водят от представители на два непримирими лагера. В единия са хората, които смятат, че войната е била "пълна катастрофа в море от кал", както наскоро се изрази Маргарет Макмилън. В другия са хората, според които войната все пак е имала някакъв смисъл. В същото време по думите на Макмилън всички участници във войната са били на мнение, че воюват за справедлива кауза и би било твърде надменно от наша страна да смятаме, че те са били заслепени.

Тогава какъв е бил смисълът на Първата световна война? Твърдението, че това е била война между различни империи, което е напълно вярно, е коректно, доколкото се прави усилие да се прави разлика между империите. Но това се случва много рядко в споровете, на двата полюса на които са колективните митове за национална саможертва (разпространени във Великобритания и Франция) от една страна, и за всеобща катастрофа в морето от кал от друга.
Колкото повече се опитваме да изследваме и да излизаме извън рамките на двете господстващи версии (би трябвало да го направим през 2014 г., докато стогодишнината наближава), толкова повече работа биха ни свършили алтернативните сценарии.

Първата световна война приключва през 1918 г. , когато германците капитулират при Компиен. Но през пролетта на 1918 г. е тя би могла да свърши по съвсем различен начин, ако офанзивата на Лудендорф към Париж и Ламанша се беше увенчала с успех. Тогава германците са само на косъм от победата. Но как в такъв случай би изглеждала Европа през ХХ в.?

Очевидно, при такъв изход от войната, господар на положението щеше да е Германия. Но що за Германия щеше да бъде това? Войнственият, консервативен, репресивен режим, създаден от Бисмарк? Или онази Германия, в която в началото на ХХ в. се ражда най-голямото на континента движение на трудещите се? Историята на Германия след 1918 г. щеше да бъде белязана от битката между тези две начала. Никой не може да каже кое от двете щеше да надделее в крайна сметка.

Но можем да сме сигурни, че в ролята на големия печеливш, сключил мир с победените съюзници в Потсдам, Германия щеше да се размине с репарациите и бедите, наложени й от Франция във Версай. Вследствие на това вероятността Хитлер да вземе властта щеше да е далеч по-малка. Същото се отнася за Холокоста и за Втората световна война. А ако евреите в Германия бяха оцелели, ционизмът нямаше да има тази международна морална сила, която си спечели по право след поражението на Хитлер. Съвременната история на Близкия Изток щеше да е съвсем различна, донякъде и защото през 1918 г. Турция щеше да се окаже сред победителите.

В една кайзерова Европа победената Франция, а не Германия, щеше да се окаже вероятен разсадник на фашизма. Но като се има предвид, че френската стомана и въглищата щяха да останат в Елзас и Лотарингия, тоест в немски ръце, потенциалът на френската армия и флот щеше да бъде доста ограничен. Междувременно целият флот на Великобритания щеше да бъде потопен при Хелголанд и британците щяха да бъдат принудени да се откажат от интересите си, свързани с нефта в Близкия изток и Персийския залив, за сметка на германците. Страната нямаше да е в състояне да се противопостави на възхода на национализма в Индия. На практика съществуването на Британската империя щеше да стане невъзможно. Днес Великобритания вероятно щеше да представлява скромна северноевропейска социалдемократическа република – нещо като Дания, но без принц.

Междувременно Америка, чиято намеса във войната щеше да бъде предотвратена от победата на Германия, щеше да се превърне в изолационистка държава – нищо общо с големия играч, който диктува световния ред. Франклин Рузвелт щеше да реши икономическите проблеми на САЩ през 30-те г. на ХХ в., но никога нямаше да му се наложи да води война в Европа, макар че вероятно нямаше да избегне сблъсъка с Япония. Съветският съюз, с един предпазлив, но силен съсед в лицето на Германия, можеше да се окаже сериозен дестабилизиращ фактор, но нямаше да стане обект на германска агресия през 1941 г. А без Втора световна война, нямаше да има и Студена война.

Салонна игра? Безспорно. Но поне е очевидно, че изходът от войната е бил от голямо значение. Ако германците бяха спечелили през 1918 г., Европа щеше да е много по-различна. Континентът може би щеше да е мрачно, репресивно и непредсказуемо място в много отношения. Но спокойно можем да заявим, че през ХХ в. там щяха да загинат много по-малко хора. Сам по себе си този факт заслужава да се замислим.

Първата световна война се оказва катастрофа в море от кал. В същото време тя е и нещо повече от трагично жертвоприношение. Изходът от войната – онова, което се е случило и онова, което не се е случило – бил от огромно значение. През 2014 г. трябва да излезем извън границите на съперничащите си национални гледни точки и да се научим да гледаме на Голямата война много по-обективно и по-задълбочено, отколкото сме го правили досега.

Още по темата

06/01/2014

Анализи

Колко години са нужни, за да стане Първата световна война история