Имат ли значение фактите пред добре опакованата истина? 

Да вземем например съвсем актуалния фейк: "Заради Шенген сме поели ангажимент да приемем 6000, 10 000, 20 000 бежанци от Афганистан!"

В подобно твърдение, естествено, няма нищо вярно, но това изобщо не му пречи то да прелива в "медии", социални мрежи и дори да излиза от устата на лидери на партии, представени в българския парламент.

"Не стига, че не ни приеха по суша, ами сега ще ни пратят и хиляди араби, които да храним, да строим нови бежански центрове, а утре-вдругиден ще ни претопят като нация заради лошите ни демографски данни" - така звучи въпросната новина в съзнанието на страшно много български граждани.

А фактите? Истината е, че от Австрия в България през цялата минала година са били върнати едва 113 мигранти. Че процедурата е тромава, бавна и се минава през съда. Че самите мигранти нямат никакво желание да се връщат у нас, а предпочитат да се преселят в други страни от Западна Европа. Съвсем отделна тема е, че съдилищата много често приемат аргумента, че ако бъдат изпратени обратно у нас тези хора ще бъдат настанени при кошмарни условия за живот. Затова отказват връщането им.

Ставаме свидетели на непрекъснати повторения на един и същ сценарий по привидно различни теми. Те попадат в общ пропаганден сюжет, чиято цел е ескалация на напрежение, противопоставяне и създаване на среда за конфликти.

Преди броени дни пропутинистката партия Възраждане съчини новината, че паметникът Шипка ще бъде разрушен, че там вече били поставени огради, които да попречат на хората, които искат да отпразнуват 3-ти март да не могат да стигнат до върха. Единственият довод е, че щом са нарязали Паметника на съветската армия, по-известен сред софиянци като МОЧА, сега нищо няма да им попречи да посегнат на Освобождението. Като враг отново са заклеймени "безродниците", "соросоидите", "либералните нечовеци", "антибългарските управляващи", "посолството". А истината в случая е съвсем скучна - ремонтът на Шипка е необходим от години. Има куп експертни становища и проектът за реставрацията в продължение на години е преминал всички необходими етапи на одобрение. Няма да се реже, събаря и премества. А обезопасителната ограда, която е съвсем малка си стои на върха още от 2000 г. Това не пречи истеричните викове и лъжите на партията на Костадин Костадинов да срещат благоприятна среда за разпространение в социалните мрежи, да генерират противопоставяне и напрежение, което е и целта им.

Същото беше със страховития норвежки джендър, дебнещ децата от ромската махала в Сливен, за да ги раздаде на еднополови семейства. Същото беше с истерията как всички ще ни чипират и после, след като "соросоидните архизлодеи" ни ги изключат, само "златният милиард" ще оцелее. Същото беше и с това, че ще замръзнем без руски газ... Че Украйна е управлявана от нацисти и сатанисти... Че България само затъва икономически и няма никаква полза от ЕС...

Всички подобни "опашати лъжи" лесно могат да бъдат разобличени с факти и аргументи, но алгоритмите на социалните мрежи и дефицитът на доверие - в много отношения заслужен - спрямо традиционните медии, създават прекрасна среда за разпространението на пропагандни послания и дезинформация.

Списъкът на дезинформационните твърдения е безкраен, но целите и поръчителят на цялостната пропагандна кампания е кристално ясен - режимът на Путин в Русия.

Идеята е да се внесе раздор сред държавите от ЕС, да се попречи на разширяването на съюза, да се компрометира европейската система на политическо лидерство като нерешителна и неефестивна. Същото е и с НАТО. Русия превърна отбранителната организация в плашило за националните си интереси точно в момента когато пактът почти бе обезсмислил съществуването си - Западът само режеше оръжия за скрап, намаляваше състава на въоръжените си сили и през ум не му минаваше да воюва с когото и да било.

Основен похват на пропагандата е да се всяват страхове, а дезинформационните кампании в социалните медии се оказаха повече от ефективни. Журналистите до голяма степен загубиха "монопола си над истината". Днес всеки може да бъде блогър, стриймър, инфлуенсър - "разкриващ мръстните тайни на управляващите елити и системата, целяща да ни унищожи като народ, език и традиции". С развитието на технологиите и изкуствения интелект задачата допълнително се усложнява. Социалните мрежи преливат от deep fake видеа и такива, извадени от контекст - представящи нещо случило се на друго място и в друго време като актуална новина, която "платените-соросоидните-либералните медии нарочно крият".

Някои фейкове определено е много трудно да бъдат разпознати, но не всички са такива. Всъщност, някои са изключително абсурдни, първосигнални и лесно разкриваеми, но въпреки това много хора ги приемат за чиста монета заради това, че получават съответната "информация" от групи със сходни интереси и убеждения. Така "собственият балон" в социалните медии лесно генерира ефект на пропагандна снежна топка, която бързо се превръща в лавина. 

За общества като българското това до голяма степен е исторически обусловено. Просто ние сме свикнали да ни лъжат, да ни спестяват истината и да живеем във фалшива реалност. Достатъчен пример в тази посока е поведението на държавата и подконтролните ѝ медии (през 1986 г. всичките бяха такива) по време на аварията в Чернобил. Тогава разбрахме мащаба на опасността едва след като минаха манифестациите под киселинния дъжд и след като изядохме заразените марули.

За съжаление днес една голяма част от обществото ни, която още помни времето на социализма, наистина има доста бегла и индиректна представа за промяната, която донесе на България членството на страната в ЕС и НАТО. За много от пенсионерите миналото е "доброто старо време" когато са били млади, влюбени и не са броили стотинки за хляб и кисело мляко. За тях свободното движение на хора, стоки и капитали не може да бъде ценност, тъй като не са го усетили. Много от тях не са видели и полза от фондовете за солидарност и догонващо развитие на ЕС.

НАТО за тях също е някаква абстракция - лагерът, с който щяхме да воюваме по времето когато имахме силна армия с хиляди танкове и стотици самолети. Следва и доводът как страната ни е станала съвсем уязвима след като нямаме наборна армия, а военната авиация практически е приземена. Разбира се, носталгиците по миналото не си дават никаква сметка, че ако България не беше в НАТО, руските танкове отдавна щяха да са потрошили и малкото останали здрави жълти павета в София.

На практика пропагандата на Кремъл е насочена срещу всички основни ценности на Европейският съюз.

Човешкото достойнство - обяснява ни се, че сме го загубили влизайки в общността на европейските държави. Следват доводите, че заплатите и пенсиите са ниски, че хиляди хора мизерстват.

Свободата - Пропагандата на Москва представя свободата точно както в романа на Джордж Оруел "1984". Внушава се, че свободата ни е робство. Че влизайки в клуб на единомишленици с равни права и равни задължения, всъщност сме сменили един господар с друг. Свободното движение на гражданите във всички държави от ЕС отново се оспорва с аргумента за това, че бедният не е свободен да пътува.

Демокрация - Антидемократичната пропаганда се разпространява под формата на антилиберална пропаганда, че хората не решават нищо, че нищо не зависи от тях, а от кукловодите в сянка.

Равенството и правата на човека - Принципът на равенство между жените и мъжете е в основата на всички европейски политики и на европейската интеграция. Но руската пропаганда умело извъртя и убеди много хора, че "от Брюксел искат да ни наложат еднополовите бракове", "да няма майка и баща, а Родител-1 и Родител-2", че насилствено ни се налага ЛГБТ-пропаганда, противоречаща на нормалността и традициите ни.

В интерес на истината в случая с пропагандата и дезинформацията, платена и поръчана от изток, огромна вина носи и самият Европейски съюз, който не реагира навреме. Ясно е, че в мисленето на европейцете тези понятия са забравени, ако не от края на Втората световна война, то поне от края на Студената война. Камо ли някой в ЕС да мисли за центрове за информационно-психологическо въздействие, каквито Кремъл създаде навсякъде чрез полезни идиоти и платени агенти.

За да "светне лампичката" и да се появят първите опити за информационна съпротива, трябваше Великобритания да напусне ЕС, в Каталуня да избухне напрежение след сепаратистки настроения, а Русия да окупира украинския Крим. И отново, говорим само за първите опити, като цяло проблемът излезе наяве съвсем, съвсем наскоро. Чак след като станаха ясни руските опити за манипулация на американските президентски избори през 2017 г. в полза на Доналд Тръмп.

С началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна стигнахме и до най-ужасния вид пропаганда - военната. Едно от най-ефективните в исторически план средства, с които тя работи, е дехуманизирането на врага, представянето му като чудовищен нечовек, изверг и нацист. Когато противникът е демонизиран, войната срещу него е оправдана и войниците са мотивирани да се бият за привидно легитимна кауза.

Научните изследвания на мозъка показват защо дехуманизацията е ефективна - човешкият ум е склонен към сегрегация и дискриминация. Магнитно-резонансното изобразяване на мозъка разкрива, че в масовия случай хората реагират хладно на изображения на индивиди, за които се твърди, че са, например, наркомани, бездомни или мигранти. Освен това колкото по-дълго определена група е дехуманизирана от пропагандата, толкова по-голяма подкрепа се очаква за враждебната политика или военен конфликт спрямо нея.

Усилията на Кремъл за насаждане на омраза към Украйна, украинците, демократичните ценности и единството на Европа, разбира се, бяха дълго подготвяни години наред.

"От 2014 година руските държавни медии широко и систематично изобразяват Украйна като държава, управлявана от престъпни исторически врагове - фашисти и нацисти. Според тях украинският народ трябва да бъде освободен от контрола на злите нацисти." (Йесика Аро, Троловете на Путин, Сиела, 2019 г.)

Според бившия икономически съветник на президента Владимир Путин Андрей Иларионов Москва е планирала операцията по присъединяването на украинския полуостров Крим повече от 10 години преди да я реализира на практика. Също така той твърди, че тактиката и способите на информационно-психологическата война се преподават в училищата и университетите, както и на държавните чиновници. Също и че руските медии не са независими, а са част от държавната пропагандна машина на Кремъл.

В дигиталната ера онлайн пропагандата е евтина, ефективна и се разпространява между националните граници мигновено. Точно това доведе до успеха на тролските фабрики за фалшиви новини и клевети в социалните мрежи, манипулиращи общественото мнение по задание. Задачата на троловете и техните генерирани профили е от една страна да наводнят с пропагандни постове и в същото време да задушат възможността за смислен дебат. В най-голям риск са страни точно като България, в които по исторически причини има силно руско влияние, а историята в продължение на десетилетия е преподавана през призмата на интересите преди всичко на Москва.

В книгата си "Страх и пропаганда" доцент Милена Якимова предлага достатъчно ясен критерий, по който да различаваме популистката критика от пропагандната ѝ метаморфоза.

"Критикът-популист призовава народа да си вземе властта, докато пропагандистът категорично не иска това. Първият призовава за действие, вторият призовава да сме гневни, но да оставим действието на него. Кремълската пропаганда беше най-бърза в опаковането на иманентните популистки критики, но продуктите ѝ циркулираха свободно за употреба и бяха използвани за най-разнообразни локални тактически цели и от най-разнородни играчи, при това далеч извън пределите на източните части на Европа", пише тя.

Според Якимова "пакетът" наративи е много подобен, а разликата е в местните контекстуални вариации. Дезинформацията не е просто погрешно или зловредо информиране, а операция, чиято цел е да оркестрира впечатления и създаде рефлекси как да възприемаме света и себе си в него.

Вярвайки че само истината може да победи лъжата и че ролята на медиите в тази информационна среда е изключително отговорна  и важна, OFFNews започна проект, който се нарича "Информация срещу дезинформацията". Публикуваните до момента статии можете да прочетете тук.

Този документ (или друг продукт) е създаден в рамките на инициатива „Информация срещу дезинформацията“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.