Тъкмо бях приет в университета, когато за пръв път опитаха да ме вербуват. Един другар дойде вкъщи и ми каза, че искат да ме пренасочат към арабска филология, след което щели да ме пращат по света. Започнах да бръщолевя, че искам да се занимавам с литература - и така проведохме дълъг разговор за късия разказ и романната форма.
Вторият път беше десетина години по-късно, а похватът - новаторски. Получих писмо по пощата, в което пишеше горе-долу следното: Във връзка с Вашата молба за постъпване на работа, моля явете се еди къде си, лейтенант еди кой си. Вече бях женен и една цяла безсънна нощ трябваше да обяснявам на жена си, че никакви молби не съм подавал и изобщо нямам представа за какво става дума. На сутринта събрах смелост и се обадих на въпросния офицер, който ми обясни:
„Това беше един начин да Ви поканим на работа“.
С това #MeToo* не опитвам да си припиша добродетел - правил съм компромиси като всеки, преминал през онова време, като при това съм живял в по-добри условия от повечето семейства и затова ми е било по-лесно. Просто се надявам, че ако някой от тия двама глупци пусне в обращение разговора ми за късия разказ или писмото-уловка, това няма да бъде лепнато върху мен завинаги. Надявам се, че ще има хора, които ще се опитат да разберат живота ми в цялост, към какво съм се стремил, къде съм грешил, къде съм отстоявал принципи.
Да поговорим за Юлия Кръстева
Поводът да говоря това е избликът на страсти около папките на ДС, посветени на Юлия Кръстева. Вече ме обвиниха, че не съм специалист по досиетата - да, не съм, говоря от житейски опит и здрав разум.
Това, което прочетохме, е неуспешен опит за разработка, приложени са разговори по теми, свързани с френската политическа действителност, биографични справки, интервю за „Нувел обсерватьор", та дори протест на Кръстева и съпруга ѝ заради това, че българските власти не пускат родителите ѝ да видят внука си. Върху цялото това безсмислие е залепено едно магическо агентурно име и ето, че глобалният скандал е готов. Научих, че преди време имало дори фикционален роман, където Кръстева е обрисувана като агент, който ликвидира своя учител - семиотика Ролан Барт. Забавно до едно време, но после - истински страшно. Защото става дума за международно опозоряване на един от най-известните българи. Битка с младежкия ѝ маоизъм, със сложните психоаналитични идеи? Стягане на поотпусналия се антикомунистически фронт? Или просто завист към успелия сънародник?
Затова тук призовавам към разбиране - умение, което в епохата на Туитър май започваме да губим. Формализмът на „картончетата“ нанесе сериозна вреда не само на отделни хора, но и на самия дебат за комунистическото минало. Той се превърна в някакъв тъп шлагер, който журналистите подхващат, когато няма други теми.
В най-общи линии обвинението срещу Кръстева гласи, че била получила стипендия да замине за Франция. С други думи: не е била никакъв борец, а човек на режима. Лично аз не съм срещал текстове, в които тя да се изкарва дисидент. Знаем, че преди да замине, е сътрудничила на Комсомола, имала е някаква лична близост там, която ѝ е помогнала. Който е живял по онова време, вероятно помни принципа на заложниците: някой високопоставен гарантира за теб, а ти се чувстваш задължен да не правиш много резки движения, за да не му навредиш. Даваме си сметка също така, че тя оставя семейство в България. Защо не е напсувала вербовчиците, защо си е говорила с тях? Ами затова. По същата причина, поради която аз разговарях тогава за литературните жанрове.
Ако опитаме да разберем цялостно ситуацията, вероятно ще се запитаме защо ѝ е притрябвало тъкмо на нея - попаднала в най-престижния интелектуален кръг, омъжена за богат писател, добила международна слава - да сътрудничи на едни такива загубени служби. Какво - да не би да са ѝ плащали? И ако наистина им се е продала, защо не е стъпвала в България до посещението на Митеран през 1989 година, когато най-после посмява да посети болния си баща под „чадъра“ на височайшето посещение. Върхът на всичко е аргументът „досието е прочистено“. Защо, от кого - за президент на България ли се е готвила? Липсата на доказателства като доказателство срещу човека. Какво друго да очакваме, когато работата на паметта попадне в ръцете на ченгета?
Минало, което не минава
Някои смятат, че формализмът на Комисията по досиетата може да се излекува с пълно отваряне на архивите - да чете кой каквото иска. Както казваше Горбачов - да лекуваме недостатъците на социализма с повече социализъм. Не, лавината от папки и картончета рискува да задълбочи този проблем: през ден някоя медия ще изважда нова вкусна историйка за известен човек, за да си вдига тиража, докато накрая комунизмът окончателно се превърне във фентъзи сериал. Това е работа, с която трябва да се захванат специалисти. Специалисти, които да тълкуват, да събират информация от различни канали, да работят професионално с архиви, спомени, интервюта. Институтът за близкото минало, създаден от проф. Знеполски, прави нещо такова вече от години, а учените, работещи там, едва ли могат да бъдат заподозрени в симпатии към стария режим.
Не, не съм против огласяването на това трудно минало, но ми се иска това да не се прави формално, а с разбиране и с усет за цялостния исторически процес. Хубаво е например да знаем, че някой е бил сътрудник на службите, ако този човек се опитва да се впише в новия демократичен свят с ореола на дисидент. Много пъти сравняваха покойния Богдан Богданов с Юлия Кръстева, но неговият случай е съвсем различен. Кръстева няма никакви амбиции в България, докато проф. Богданов влезе в 1990-те като автентичен антикомунист, което определено тласна кариерата му - от посланик, през шеф на „Отворено общество", до създател на Нов български университет. Не е лошо да има яснота, когато един сътрудник като г-н Каракачанов става натовски министър на отбраната. Когато някакъв бизнесмен изведнъж приватизира държавни активи с незнайно какви пари. Някой навредил на някого, съсипал му живота. Подобни случаи изискват спокойна интерпретация, а не сензации.
* Идея на Миглена Николчина: да разказваме за своите съприкосновения с ДС.
Б. ред. - Статията на проф. Ивайло Дичев е препечатваме от сайта на Дойче Веле.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12128
2
11.04 2018 в 07:09
Абе Дичев, ти на кого ги разправяш тия за балансирания подход? Толкова ли си забравил (да не кажа друго) как се отиваше даже на екскурзия в соц. страна? А в западна страна??? А кой беше пускан да учи в чужбина (даже в соц. страна)??? А как така няма да го минат през десет сита и да го вербуват ако отива на Запад със западна стипендия??? Че и ще пускат роднините и да и гостуват???
Я у лево!!! Това че човек е интелигентен не значи че не е продажен. Продала се е за да си живее във Франция, а сега не иска да признае! Но няма изненада - никой от доносниците не се извини и само обясняваха че били добрички доносници (вкл. целия свети синод начело със сегашния патриарх).
17439
1
10.04 2018 в 08:45
Последни коментари
Д-р Мазникуров
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Козин Човков
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
781000
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
ob1
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
ob1
Борисов не е в положение да поставя условия, заяви Асен Василев
alfakentavur
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава