Държавните институции нямат право да ограничават произволно достъпа на журналисти до отворени пресконференции, се казва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ) по повод случай на отказан достъп на журналист до пресконференция на финансовия министър Асен Василев.

Във вторник дългогодишният финансов журналист Стефан Антонов не е бил допуснат до пресконференция на министерството на финансите, за която изглежда, че са били изпратени покани само до избрани медии.

Вместо политиците “да преценяват по свое усмотрение кой е журналист и кой не, е по-добре в началото на публично събитие да обяват накратко правила и само ако някой не се съобрази с тези правила, да бъде молен да напусне. Например, в началото на пресконференцията може да се посочи кога ще е времето за въпроси, по колко въпроса може да зададе всеки и каква ще е поредността. Насърчаваме политиците да използват опита на специалисти по комуникация, а не да оставят у аудиторията усещане за аматьорщина при организирането на събития с присъствието на медии.

Политиците дължат на обществото отговори, а журналистите са онези, които задават въпросите от името на своята аудитория. Затова, както сме отбелязвали и преди, общуването с медии, не може да бъде заменено с излъчване на живо в социалните мрежи, не трябва да бъде заменено и от интервюта само пред удобни медии и/или с предварително уговорени въпроси.

Не на последно място, подчертаваме, че журналистите също имат свои отговорности и са длъжни да съблюдават етичните стандарти в професията. Онези, които го правят, трябва да се ползват от солидарността на своите колеги, независимо от конкурентната среда, в която работим”.

Неподходящо също така е да се въведе акредитация само за репортери от съответния ресор. Масова практика е журналисти да покриват повече от един ресор или да се заместват. Също така има медии, които не могат да си позволят да имат специализация по ресори и техни представители работят по разнообразни теми.

Ако въвеждат правила за акредитация, тези правила трябва да създават усещането за обективност и равнопоставеност. Те биха могли да включват задължения за спазване на Етичния кодекс, за прозрачност на собствеността и т.н. Не могат да включват обаче критерий като “обективност”, тъй като в една демократична държава не изпълнителната власт прави оценка на обективността на една или друга медия. Това, разбира се, не означава, че държавата няма ангажименти в борбата с дезинформацията и антидемократичната пропаганда, но е много важно в тези процеси да се използват подходящи инструменти, които да не позволяват обвинения в цензура или опит за заглушаване на критични гласове.