Чували сме, че във войната най-ясно се виждат човешките достойнства и слабости, както и основните народопсихологични черти. Е, целият свят вече живее в биологичната война на 21.век. И не мисля, че е толкова страшно да употребяваме тази дума, защото на нас, българите като че ли това най-много ни липсва – балансираното публично говорене за фактите, което да внушава осъзната отговорност и съпричастност, да мобилизира всички хора!
Не че си нямаме поговорката „Право куме в очи“! Но патриархалното общество винаги търси „бащицата“, който ще спаси нацията, защото знае всичко. А знае всичко, защото си спомняме пропагандната фраза „всестранно развита личност“. В името на този идеологически изфабрикуван конструкт беше структурирано и средното, и висшето образование у нас. Затова съществува разделението на фундаментална и практически насочена наука, напр. Затова сякаш и досега българското образование няма нищо общо с проблемите в работното ежедневие на голяма част от професии като преподавателската. И когато учителите за 2-3 дни започнаха да преподават дистанционно в извънредното положение, се оказа, че обществото е изправено пред огледалото на реалността. А в огледалото всеки вижда онова, което има – и като позитиви, и като негативи.
Вече две седмици трите участници в образователния поцес се взират в огледалото на извънредното положение.
Учителят
- Трябваше да направи избор на дигитално средство за работа: платформи, виртуални класни стаи, социални мрежи, дигитални и мобилни комуникации.
- Трябваше да помисли за техническите рискове, за електрическия ток, за социалните мрежи, които са и бърза връзка, но и понякога капан в общуването.
- Трябваше да се съобрази с възрастта на учениците си, с техническите възможности, бита и нравите на семействата им.
- Трябваше да прецени синхронно или асинхронно да преподава във връзка с навиците на учениците.
- Трябваше като класен ръководител да координира колегите си, преподаващи в класа му.
- Трябваше да организира как принтираните листове с букви и задачи за писане да стигнат до малките ученици в началното училище, които живеят на трудно достъпни места и нямат необходимите комуникации.
- Трябваше да продължи да се съобразява с йерархията в училищната система, като на някои места освен личните властови амбиции и чиноническо скодумие, още си животува българското правило „Царят дава, пъдарят не дава“.
- Трябваше да планира времето си като... обикновен човек в семейство, който е родител на ученик или малко дете, има възрастни родители и...отвреме-навреме се храни, а значи и пазарува
Родителят
- Трябваше да избира дали да помага на детето в дистанционните часове или да го остави само да се дисциплинира пред компютъра или с телефон в ръце.
- Трябваше да е строг и отговорен, защото „главата на детето ми не е кофа с вдигнат капак, в която учителят налива знание“.
- Трябваше да помисли „как се справят тия даскали с моите деца, като ги имат по 25, а аз с две едва издържам“.
- Трябваше само за ден-два да проумее „кви са тия трудни, направо ужасни уроци“.
- Трябваше да реши да нахока ли учителя пред детето си, „щото те излизат функционално неграмогтни“ и „ как не чува моето дете, което четири пъти отговори на въпроса във виртуалната класна стая“.
- Трябваше да реши дали да напише всички домашни, защото „ и аз съм бил ученик“, пък и „важно е да завърши с шестици учебната година“.
- Трябваше да се оплаче в социалните мрежи, защото „нали скоро им вдигнаха на тия заплатите, пък работят по половин ден и ваканцията им е два месеца“.
Ученикът
- Трябваше да избира дали да е „в час“ виртуално, за да види/чуе госпожата вместо да си спи до 11 ч.
- Трябваше да разбере, че сега е полезно „да слуша и мама, и госпожата“.
- Трябваше да се съсредоточи в чата, като проследи указанията на различните учители.
- Трябваше да се опита да игнорира шума вкъщи и този от другите „вкъщи“, за да разбира материала, а не само да слуша/ чува учителя.
- Трябваше да гледа внимателно видеоуроците в реално време или на запис.
- Трябваше да си пише ритмично домашните- „оффф, и в дистанционното ли има домашниии?“
- Трябваше да разбере, че „ ще се побъркам толкова време без да излизам“ и „искам да виждам на живо очите на гаджето“
- Трябваше бързо да осъзнае какво е „ извънредно положение“ на практика и защо не е хубаво учебната година да бъде загубена.
И тъй като всички в България и в света живеем именно в тази непозната война с вируса, добре е да се доверим на професионалистите. Не че нямаме поговорката „Всяка жаба да си знае локвата“!
Учителите да се доверят на родители, които искат децата им да станат достойни и самостоятелни хора в бъдеще. Родителите да се доверят на учителите, които са ходещи учебници, изобретатели и дистанционни работници в едно. Учениците да се доверят на учителите си, защото училището подготвя и за изпити, и за живота! Защото дистанционното обучение ще продължи поне още две седмици.
Маргарита Илчева – учител по БЕЛ в ПГД „Ел. Вазова“ - София
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
1
31.03 2020 в 14:17
За останалите глупости не ми се и говори. Това образование, което плюеш, създаде днешния ни мироглед, и излетя в космоса. Това, което пропагандираш сега, е създаването на "информирани потребители", не на творци. Т.е. - това НЕ е образование.
Махни се!
Последни коментари
БотоксПутю
Ива Иванова е новият изпълнителен директор на Държавен фонд ''Земеделие''
Trabajo
Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков за пътя към атентата в Света Неделя - част II
alfakentavur
България ще продължи с подкрепата си за Украйна, обеща Главчев
Kilca
''Върнете ни паркоместата''. Протест по ''Фритьоф Нансен'' срещу новата организация на движение
alfakentavur
''Върнете ни паркоместата''. Протест по ''Фритьоф Нансен'' срещу новата организация на движение