Добрин Тодоров: За приоритетите на реформаторския блок

| 23 август 2013 в 17:13 | 5159 |42
Добрин Тодоров. Снимка: Цочо Бояджиев
Добрин Тодоров. Снимка: Цочо Бояджиев

Добрин Тодоров

Както мнозина българи и аз следя с интерес действията на Реформаторския блок, появил се вследствие на продължаващите протести срещу кабинета „Орешарски”. Иска ми се в негово лице да видя лишената понастоящем от политическо представителство немалка част от българските граждани, сред които поставям и себе си. Изявите на повечето негови ръководители, както и особено широкото гражданско участие при изработване на идейната му платформа, укрепват надеждата, че това начинание има добри изгледи за успех. Буди уважение стремежа на създателите на това формирование да привлекат при изработването на програмата му уважавани експерти в отделните социални области. Същевременно у мен възникват питания относно правилното определяне на приоритетите в тази програма. От изявленията на председателя на ДСБ става ясно, че засега са заявени два такива: реформа на системата за правораздаване и вътрешен ред, и стратегия за успешно стопанско развитие на страната в бъдеще. Без да оспорвам актуалността и важността на работата в тези ключови за развитието на родината ни области на обществения живот, ще се опитам да защитя тезата, че усилията следва да се насочат първоначално в друга посока.

Както е добре известно водещ принцип при определяне значимостта на една или друга човешка дейност следва да е ролята, която тя играе в живота на хората. Оттук и предимството следва да се даде на тази, която предлага решение на най-насъщните проблеми в него. Струва ми се, че според този критерий не би трябвало да има спор относно това кои са най-важните неща за гарантиране на самото съществуване и възможността за действие на хората: здравето и знанието. Всеки е наясно, че болния и невеж човек не е в състояние да върши ефективно каквото и да е. Имайки предвид тази констатация ми изглежда съвсем логично заключението, че когато се търси път за излизане от кризисното състояние на българското общество, следва да се тръгне именно с промени в областите на здравеопазването и образованието. Без тях не са възможни каквито и да са други действия за решаване на които и да са проблеми у нас, тъй като ще липсват предпоставките за тях.

А състоянието на посочените базови системи на българското общество са в окаяно състояние и траен упадък. Видим израз за това са добре известните ни факти: днешните българи са все по-малко, все по-стари, все по-болни и все по-невежи. Последното означава и по-глупави, респ. поддаващи се на манипулации от злонамерени сънародници, както и неспособни за самостоятелно прилагане правилата на здравия разум и елементарната почтеност. Иначе казано, съществува трайна тенденция към снижаване качеството на българския народ в основни негови параметри. Особено насъщна е борбата с неграмотността – най-вече относно функционирането на сложната социална реалност, в която всеки от нас е потопен. Следователно първата грижа на кое да е отговорно управление на страната е да работи за осигуряване на дееспособно население, което да е в състояние да създава що-годе приемлив продукт. Едва след като е гарантирано, че ще бъде осигурен достатъчен като брой и относително образован контингент от хора, следва да се мисли за това как да се създадат най-добри условия за тяхната изява: правни, политически, икономически и пр. С това не искам да кажа, че трябва да се отлагат твърде далеч във времето промените в основни подразделения на публичната сфера, като съдебна система, вътрешна сигурност, администрация, политическа система и пр. Нещо повече, работата по създаване на смислен план за тяхното реформиране е добре да върви паралелно с тази за изваждане от тресавището на българското здравеопазване и образование. Ала все пак е добре да се знае с какво ще се започне евентуалното възраждане на обществото.

Когато се обсъжда поредността на действията, които следва да се предприемат за извеждане на страната от кризисното ù положение, е особено важно да се има предвид менталното състояние на нацията – какви са доминиращите нагласи, настроения и убеждения; кои ценности и норми се споделят масово от нейните представители. Ако не се отчете това измерение на тяхното съществуване е много вероятно всички конкретни мерки в отделните области на живота да бъдат саботирани поради неразбиране или принципно неприемане на техните основания. В това отношение състоянието на нещата у нас е особено тревожно. Съвременните българи са силно разединени относно водещите ценностни ориентири при своето съществуване. Имал съм вече възможност да се присъединя към констатацията на редица съвременни анализатори на социалния живот у нас, че българското общество е болно от всеобхватно недоверие – засягащо не само институциите, ролите и нормите на съвместно общежитие, но е насочено и навътре. А да се очакват позитивни действия от разколебани, обезверени и лутащи се в търсенето на смисъл на живота си хора, е невъзможно. Оттук следва, че при изработването на каквито и да са програми за бъдещи общи действия на българските граждани следва да се отчита, че те нямат здрав фундамент и не се базират на саморазбиращо се приемане като вътрешно убеждение от мнозинството съвременни българи на ценностите на модерна Европа: личностна автономия, гражданско общество, правова държава, политическа демокрация и пазарната икономика. С други думи казано, нужно е намиране на лечение на основната болест на българското общество – недоверието, което блокира днес и ще възпрепятства все повече занапред съвместните действия на неговите представители. Преди време имах възможност да предложа вариант за решение на този проблем, но досега не срещнах разбиране за нуждата изобщо от неговото поставяне.

Накрая бих искал да предупредя създателите на програмния документ на Реформаторския блок, че колкото и смислен да е той, като съдържа поредица от правилни мерки, които да доведат до съществени подобрения в отделните сфери на живота, и макар да е резултат от усилията на компетентни и добронамерени професионалисти, твърде вероятно е да сподели съдбата на множество негови предшественици – непознаване, отсъствие на интерес и пренебрегване от мнозинството сънародници. Липсата ми на оптимизъм в това отношение се основава на вече натрупания негативен опит от предходни подобни начинания. На първо място, повечето от заложените в него мерки ще са вече известни, тъй като основните проблеми на страната и възможните им решения стоят пред нас отдавна, като те не са реализирани не само поради липса на политическа воля, но и на широка гражданска подкрепа. Второ – което е и по-важно, такъв тип експертни текстове най-често се превръщат в поредния мъртъв интелектуален продукт, който няма потенциала да вдъхнови мнозинството българи за съвместни действия, тъй като не засяга дълбоката основа на тяхната неудовлетвореност от живота. За да има успех която и да е бореща се за доверието на гражданите политическа сила тя трябва да предложи увличащ емоционално и разбираем за мнозинството българи национален проект, който да придаде смисъл на съвместното им съществуване. Този проект следва да има ясен времеви хоризонт, да съдържа няколко прости и изпълними стъпки, да изглежда относително лесно изпълним, да притежава високи шансове за успех и не на последно място – да не предполага големи и трайни усилия. След евентуалното му реализиране би могло да се мисли и за пускане в ход на по-дълготрайни програми за съвместни действия на българските граждани, които да са стъпили върху натрупаното им самочувствие от вече осъщественото съвместно начинание.

Препоръчани материали
Glog 11.09 2013 в 08:10 42
+ 0
- 0
„българското общество е болно от всеобхватно недоверие – засягащо не само институциите, ролите и нормите на съвместно общежитие, но е насочено и навътре″ – казва ни авторът на коментираната статия, като обвинява за това мнозинството от съвременните българи,защото на тях им липсвало „ саморазбиращо се приемане като вътрешно убеждение … на ценностите на модерна Европа: личностна автономия, гражданско общество, правова държава, политическа демокрация и пазарната икономика″. Ето защо било нужно „намиране на лечение на основната болест на българското общество – недоверието″. И точно затова нероденият Петко, прословутия РБ (Реформаторски блок), трябвало най-напред да стане лекуващ лекар и да излекува българите от тяхното постоянно анатемосвано недоверие. Така ли е обаче?

Че българинът след 2005 и особено след зимата на 2013 стана крайно недоверчив, това е вярно. Но в началото, в последните дни на 1989 година, той си беше по-доверчив и от невръстно дете. И това е много ясно на всички политически мошеници, които сега са се заловили да го убеждават, че България, която безспорно била правова държава, е една райска градина, в която демокрация цъфти и прецъфтява (но многолюдните над тримесечни протести не могат да накарат правителството да подаде оставка, макар недоверието на народа към него да е невероятно ниско), имала гражданско общество (състоящо се основно от спонсорирани от задгранични източници и затова защитаващи чужди интереси НПО-та), личностна автономия (поради което никого не го е грижа за обикновените хора от народа и за техните нужди и интереси), и пазарна икономика (която всъщност не е пазарна, а промонополистична, неофициално, но реално картелирана, корупционна и бандитска).

За пръв път обикновените българи от народа решиха да повярват на лъжите и на манипулациите на своите политици и дори на своите капиталисти през 1994 година, когато те васова гласуват за предизборните измамнически обещания на Жан Виденов и на БСП. В резултат на това доверие след две години Българи е една фалирала държава със стартирана хиперинфлация, крах на банковата система и перспективата за тотално въвеждане на купонната система.

След това повярваха на Иван Костов и на СДС. Няма да си кривим душата – истина е, че той укроти инфлацията и стабилизира държавата, която след Беров и Виденов се беше упътила към политическото и икономическото бунище. Но заедно с това той ориентира България към членство в Евросъюза и постави основите на същата тази наша законова система, която отново ни поведе към политическото, икономическото, здравното и правно-съдебното бунище.

За трети път повярва на бившия цар Симеон ІІ Сакс Кобург Готски, превърнат преди около 70 години в един най-обикновен гражданин, който мечтае отново да си върне трона, жезъла и короната. И който твърдо обеща на народа две неща: Първо, винаги да бъде почтен; И второ, за 800 дни да изравни жизнения стандарт на българите със средния жизнен стандарт на Западна и Централна Европа. След което седна и го удари на далавери, в това число и идиотското преструктуриране на външния дълг на държавата от долари в евро. И си реституира и онези имоти, които някога са били на короната и които поради това не са негови, защото и короната не е негова.

След което българинът вече не вярва на никого. Е, отпусна се да повярва малко повече на Бойко Борисов и на неговия ГЕРБ, но доверието му отново беше излъгано.

Така че българинът не е болен от недоверчивост – такъв са го направили неговите политици и изобщо неговият елит. И ако искат да го накарат да повярва в техните ценности, ще трябва на практика да му докажат, че това са автентични, а не фалшифицирани ценности – нещо, което е трудно да бъде направено, защото, за съжаление, повечето от тях са само привидни, тоест фалшифицирани, ценности. А още по-малко са неговите основания да повярва в спасителната мисия на неродения още Петко, какъвто на практика все още е РБ. Защото там няма нито един изявен политик, нито политик, който да заслужава българският народ авансово да му се довери.
Fred 10.09 2013 в 06:17 41
+ 0
- 0
Да се чете: Като човек на години жалкото състояние на здравеопазването и особено мрачните му перспективи би трябвало да ме тревожат.
Fred 10.09 2013 в 06:11 40
+ 0
- 0
Като университетски преподавател би трябвало образованието да ми е близо до сърцето. Като човек на години жалкото състояние и особено мрачните му перспективи би трябвало да ме тревожат. И въпреки че съм голям критик на ДСБ ще кажа, че те са прави и реформата на правосъдната система е най-важното което първо трябва да се направи. Друг е въпросът че това както правилно забелязва авторът "не се продава добре". Това не означава, че не трябва да се работи и по здравеопазването и образованието но съдебната система е приоритет.

Някъде на 5.та година от преходът като анализирах сценарият за превръщането на комунистите в капиталисти стигнах до изводът, че последната и най-важната защитна стена в него е съдебната система. Ако предишните защитни линии се пропукат някъде тя трябва да спре нападателя като осигури безнаказаност на виновните. И същевременно трябва да бъде инструмент за преследване на политическите противници. Последният ни главен прокурор Цацаров е прекрасен пример как се използва съдебната система за политическа борба. Или решението на Конституционният съд за касирането на изборите.
Елизабет 06.09 2013 в 18:49 39
+ 0
- 0
Това са сините комунисти и от тях нищо не очаквам , ВИДЕЛИ сме ги.
jana 05.09 2013 в 14:24 38
+ 0
- 0
Чета и автора на статията,и-коментиращите и все един въпрос ми се върти в главата?Как така,
всички тези хора дотук,претендиращи, че не са манипулирани както "масите"не се сетиха поне
веднъж да споменат програмата на партия Атака,написана преди 8 години,от която всички други
си черпят по някое "вдъхновение"...?Вярно е,че има пълен медиен контрол и абсолютно табу за
всичко свързано с родолюбците-националисти...и все пак,вече сме в ерата на интернета и кабеларките.
Или както всичко останало и това е "нож с две остриета"...и колкото дава,толкова и взема!
Glog 04.09 2013 в 15:46 37
+ 0
- 0
trafoPOST казва (23 август 2013 в 22:15): Ще цитирам Тачър: Икономиката е само инструмента, целта са душите и сърцата на хората.

Желязната лейди не си е довършила мисълта. Всъщност вярното за елита на държавите на глобализирания капитализъм би било: Икономиката е само инструмен за произвеждане на материални ценности, а първата ни цел са душите и сърцата на хората. А след като спечелим душите и сърцата на хората и ги манипулираме до пълно зомбиране, те сами ще ни дадат да си вземем за себе си всичко, което икономиката произвежда.

Защото точно такава е политико-икономическата същност на глобализираните капиталистически държави, каквато сега е и България.
сдс 04.09 2013 в 15:45 36
+ 0
- 0
Всяко предложение,да се започне с това,или онова,пък после с другото,е погрешно и вредно!Всичко е тотално съсипано,и нито едно,не може да чака,да се оправя ..."после"!Всичко трябва да се оправя едновременно и дори шоково!Ако се започне бавно и едно по едно,хората бързо ще се откажат,като видят,че промените са свързани с лишения,търпение,отстъпки в името на общото и т.н.Например,промените в Полша,бяха извършени шоково,и докато се усетят и организират за отпор противниците им,всичко приключи!Не ни трябва повече и по дълга агония,хората са измъчени и изгубили търпение-дори и надежда!Още повече,че всичко е еднакво важно,защото не може едно без друго!Какво здравеопазване,когато няма правосъдие,което праща в затвора крадливите или некадърни лекари!?Какво правосъдие,докато няма Нова Конституция,която да "разфасова"сегашната правораздавателна мафия!Каква нова администрация,докато в нея няма лустрация,която да прати в пенсия всички кадри на ДС и БКП!Какво образование,докато в министерствата се пишат учебници,които славословят тоталитарното минало!Каква политика,докато не се напише нов закон за Политическите партии-без етнически партии,без такива с тоталитарно минало,независимо как се казват сега и т.н.Какви избори,докато в тях се купуват гласове,и така вземат превес и определят бъдещето ни,необразованите,циганите,бандитите и олигарсите!?Безспорно,приоритети трябва да има,защото когато се правят такива всеобхватни реформи за късо време,няма да достигат,поне в началото,кадърни,неподкупни и демократично устроени хора!НО ЗА ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ,ТРЯБВА ДА ИМА РАДИКАЛНА ПРОГРАМА,РАЗПОЛОЖЕНА ВЪВ ВРЕМЕТО С ВРЕМЕВИ ГРАНИЦИ И ЯСНА КРАЙНА ЦЕЛ!Тогава ще можем да молим и ЕС да ни помогне експертно и финансово!Там където реформата в една област е зависима от реформата в друга област,трябва да се каже ясно,кога влиза в сила едната и кога-в другата област!НО ТРЯБВА ДА СЕ РАБОТИ ЕДНОВРЕМЕННО ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ,ЗА ДА ИМА ГОТОВНОСТ,КОГАТО БЪДАТ СЪГЛАСУВАНИ ЕДНА С ДРУГА-ДА ВЛЯЗАТ В ДЕЙСТВИЕ БЕ З ОТЛАГАНЕ!Ако се работи с друга времева схема,просто всичко би се провалило-и то в началото!Хората трябва да знаят от самото начало какво ще се реформира,какво да очакват от това,кога ще стане то!Най малкото,защото те също трябва да свикнат с него и да го възприемат и подкрепят!
Glog 04.09 2013 в 15:34 35
+ 0
- 0
Ханку Брат казва (23 август 2013 в 18:10): Лустрация. Нищо друго няма да помогне. Неможе половината ВСС да е агенти на ДС.

А като се има предвид, че масоните поставят разпоредбите на своята масонска ложа над законите на държавата, допустимо ли за главен прокурор да бъде избран и назначен един масон?
Glog 04.09 2013 в 15:27 34
+ 0
- 0
Тодор Станчев казва (23 август 2013 в 18:04): Без бърза, ефективна и честна правосъдна система, ред, стабилност и работеща икономика, не може да има развити здравеопазване и образование.

Прав сте, но не съвсем. Една държава е такава, каквито са нейните закони. А законите се майсторят в парламента. А там така ги измайсторяват, че всеки в държавата, който има пари, власт или влияние, може да си прави каквото си иска, без да се страхува от каквото и да било наказание. Например, безнаказано може да остави съдебните дела да се закриват поради просрочен давностен срок. А ако съдията, допуснал подобно нещо, носи жестока наказателна и материална отговорност за това, подобно нещо не би се случило, нали?
JJ 03.09 2013 в 02:44 33
+ 0
- 0
Защо авторът не насочи анализаторските си способности към програмата Орешарски? Защото тя за нищо не става. Да се твърди, че програмата е безсмислена за една партия е смешно.