Нашите пълководци: Георги Векилски (видео)

ОFFNews | 18 март 2019 в 14:08 | 976 |1

Осмият епизод на късометражната документална поредица „Нашите пълководци“ хвърля светлина върху майор Георги Векилски, чиито паметни думи „Тук ще умрем, но нито крачка назад. Тури ножа!“, отекват във вечността.

Той е роден в Ловеч през 1892 г. в будно семейство. Любовта му към колоезденето предопределя военната му кариера като кавалерист във войската на Негово Царско Величество, където след няколко години съдбата го среща с талантливия генерал Иван Колев. Подвигът на Векилски през Първата световна война при хълма Мустафа ачи го превръща в герой на цяла Добруджа. Той удържа до последно позициите си и печели ценно време за своя висшестоящ, за да стигнат българите до победа.

Векилски методично израства в армейската йерархия, като през 1910 г. е произведен в чин капитан. Той участва в Балканската война и е награден за умело ръководената от него батарея. Векилски се сражава и в Междусъюзническата война, за което получава орден „За храброст“.

През 1914 г. в българската армия започва дискусия за въвеждането на нов вид артилерия – конна. Самият Векилски взема активно отношение по въпроса със свои статии и вероятно заради това именно той е назначен за командир на първата създадена конна батарея. Тя се числи към Конната дивизия в Трета българска армия и когато на 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, участва в победоносния поход в Добруджа. Тук дивизията и нейният командир генерал Иван Колев си спечелват неувяхваща слава.

Името на Векилски нашумява при боя около Кочмар-Карапелит, където Конната дивизия влиза в първия си по-сериозен сблъсък. Силни румънски части тръгват на помощ на обсадения от българите Тутракан. На 3 септември 1916 г. залповете на конната батарея на капитан Векилски оповестяват началото на сражението. 400 български конници се врязват сред четирихилядна румънската пехота и я разпръсват. С точната си стрелба оръдията на Векилски допринасят за победата.
Но славата си капитан Векилски спечелва при село Мустафа ачи.

На 21 септември 1916 г. Конната дивизия е изненадващо атакувана от вражеска пехота, кавалерия и артилерия. Ген. Колев се нуждае от време да се реорганизира, а избраната от него тактика е противникът да бъде допуснат близо, за да бъде контраатакуван. В гъсти вериги румънците настъпват, а срещу четири техни батареи се изправя само една българска – тази на капитан Векилски. Тя заставя една от противниковите батареи да замълчи, а и безмилостно коси атакуващите. Румнците обаче упорито настъпват и започват да обхваща фланговете на батареята, а тя не е осигурена дори с телени мрежи.

Векилски напуска наблюдателния пункт и отива при хората си, разколебани от вражеския напор: „Никой няма да отстъпва! Тук ще измрем, но ни крачка назад!“ Но патроните привършват и артилеристите слагат щиковете на пушките си. Раклите от снаряди са натрупани като барикади. Около шестте оръдия застават шест карета, сякаш сред барутния дим епохата на Наполеон се е завърнала. Но и сега конната батарея бълва картеч по противника, достигнал вече на десетина крачки.

В разказа си „Мустафа ачи“ Йордан Йовков, по онова време военен кореспондент, описва сражението по следния начин: „Нови вълни се показват, нови залпове от оръдията и хълмът пак опустява... Те бяха шепа хора. А ставаше някакво чудо и в него възкръсваше сякаш старинна легенда...“ Със спокойствието на хора, които вече са приели смъртта, артилеристите се сражават, а Векилски не очаква помощ от никъде. Той не знае, че генерал Иван Колев внимателно наблюдава боя и изчаква точния момент да пусне вихрената си конница. Такъв момент все не идва, но генералът не може да прежали храбрите артилеристи. Затова се чува заповедта: „Дивизията, в атака!“ и конната лавина подминава Векилски и неговите хора и прегазва противника.

Целия филм за живота на Георги Векилски и неговите бойни сражения може да видите в осмия епизод от поредицата на ЗАД „Армеец“ и „Българска история: 

Препоръчани материали
Hissarion

Рейтинг : 2666

18.03 2019 в 14:41 1
+ 0
- 0
На тия мустаки и Венци Венц и Мойсей ще завидят.