Някога калинките не били такива, каквито ги виждаме сега. Имало и сини, и зелени, и оранжеви, и жълти, даже виолетови. Тази Калинка, за която става дума в приказката, била с чисто бяла рокличка, палава и шеговита, а най обичала да се навърта около пишещи машини и да подскача по клавишите им. Един ден с голяма радост открила, че машината може да й помогне доста да разкраси премяната си – тропала по клавиша с тире, получавала се раирана рокличка. Скачала по клавиша с точка, ставала дрешка на капки. И нулата била от полза, ако си харесала премяна на кръгчета, с кръстчетата можела да я нашари на квадрати. Калинката чевръсто сменяла десените, които пишещата машина произвеждала на заредения бял лист хартия, и й ставало все по-приятно да си представя как ще изненадва другите калинки, дружки и роднини, с модерни тоалети. Защото с буквите всеки може да си направи какви ли не чудеса...

По някое време калинката заподскачала по клавишите още по-бързо и с още по-нарастващо удоволствие забелязала, че от нейните упражнения излизат смислени думички. Мама, тате, кака... Понеже била неуморна, направо заиграла ръченица, за да види какви словосъчетания може да се получат. А на листа се нареждали всякакви – и правилни, и сгрешени думи, и невъобразими измишльотини. Например след баба Калинката изписала дЕдо, после добавила кАща и каша, след това рИка и чушкЪ, дУмат и салатЯ, слЕдолеТ и сИмолеД. Е, точно тогава кротката пишеща машинка изскърцала със зъби и се скарала ядно на палавницата:

- Защо пишеш глупости? Та ти си мила и образована калинка, при това красавица и умница. Как така ще измислиш сто модела за роклички, с които да смаеш приятелките и роднините си, а в думите ще правиш грешки, които те излагат и загрозяват. Търпях, търпях, обаче не се трае, да знаеш. Добрият писател използва добри думи, но и ги пише добре, правилно. А когато издават книжки за деца или правят филмчета, специални хора преглеждат приказките, за да учат те читателите и зрителите на благоразумие, но и на грамотност. Наричат ги коректори, т.е. поправячи. Ами онова бялото мазило, но което също му казват коректор – с него заличават сгрешените букви и цифри, за да ги заменят с правилните... Какво да ти разправям за компютрите, те даже си имат програми и ако човекът напише погрешно някое изречение, подчертават го с червено, както учителят шари контролните на слабите си ученици. Ти искаш ли да ти начервят писанията като на двойкаджиите...

Разбира се, Калинката не искала никакви червени знаци, че не може да пише правилно, червеното й харесвало само за тоалетите. А и много си мечтаела някога да стане уважаван писател, който знае милион забавни истории и никога не се обърква в разказите си, нито пък ги повтаря. Затова се осмелила да попита най-учтиво пишещата машина:

- Ами ако аз стана по-старателна, ти ще ми покажеш ли как работят истинските писатели? Да си призная честно, много ме препъват препинателните знаци – точки, запетаи... – Тук калинкката въздъхнала тежко. - Точката например ми се струва лицемерна, когато е сама, значи край. Като са две една над друга, следва обяснение, а като се наредят три на хорце – не се и сещаш какво ще става по-нататък. Да не говорим за възклицателния знак – веднъж се удивлява, друг път се кара най-строго, нерядко може и да зареве. Понякога пък той или питанката застанат на челна стойка, да се чудиш за какво им е тази гимнастика...

- Ами, ами, гимнастика. Изобщо не е физкултура, а култура. Просто така ти заговарят на друг език, испански. Такива чудесии са скрити в нашите клавиши, че хиляда питанки няма да ти стигнат, докато ги опознаеш - тук машинката замълчала по-дълго. После обещала на калинката - Хубаво, ще те уча на грамотност, стига да бъдеш старателна. И ако не бързаш прекалено да ставаш писател. Първо трябва да запомниш буквите и после да подскачаш по тях. Имай предвид, че има два вида букви – малки и големи. Има кирилица, има латиница, на компютрите азбуките са и повече, та запомни как да преминаваш от едната към другите. Този свят е твърде голям и ти ще трябва да си приказваш с хора от различни краища и народи. Рано е да ти разправям за ударенията, ама поне да ти загатна нещичко. Някои думи се преструват на объркани, ала и на тях са им намерили лек – слагат малък знак и вече няма недочул, недоразбрал, гледал го и не видял...

Докато си говорели така, калинката забелязала, че бялата й рокличка е станала съвсем алена, а върху нея са се налепили рой черни точици. В първия момент тя не могла да се сети дали означават край на нещо и начало на друго, или пък предупреждават, че след тях ще има изречение, хвърлящо нова светлина върху ситуацията. Мислила, мислила, мислила – аха да заспи... Накрая се ободрила – тези точки са си многоточия, след тях започват неочакваните приключения. Оттогава насетне и тази, и всички други калинки обличат червени рокли на черни точки, готови винаги да затропат по клавишите на пишеща машина. А като дошло времето пишещите машини съвсем да отстъпят мястото си на компютри, лаптопи, смартфони и каква ли не съвременна електронна техника, калинките открили, че на новите клавиши играят своите танци още по-леко. Ако им се пишат приказки, разбира се.

Още по темата

30/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Баба Габа и Най Миро си намират внуци

23/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Мечето с тиквените гащи

16/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Котката Олеле и Златната рибка

09/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Лисицата без златните обувки