Калин Терзийски: Освободители-поробители

Калин Терзийски | 04 септември 2019 в 09:26 | 8071 |7

Много ми се ще да видя времена, в които историята ще се възприема не като евтино пропагандно оръжие, а като източник на мъдрост и основа за подобрение; но засега не храня особено големи надежди!

Досега, в половинвековния си живот, съм видял само това: историята да се ползва така, както изнася на управляващите, по най-евтин, жалък и лъжлив пропаганден начин; но и замаяно, олигавено-пристрастно, с олигофренска безкритичност и самоувереност. Въобще – луда работа!

Помня, че бяхме сума ти време тюрки, за да не сме славяни. После станахме изцяло един весел славянски народ (кой знае защо такъв носат и чернокос, нямащ нищо общо с чипите руси славяни, но какво пък?!), помня как после станахме иранци и най-стария европейски народ, за да нямаме нищо общо със славяните, защото това значи да имаме общо с руснаците, а това не е добре, когато господари са ни други. И така нататък.

Сега министерството на външните работи предупреждава руското посолство да не се ангажира особено сърдечно и усилено с разни мероприятия в България, в които се говори за ролята на Червената армия като „освободителка” от нацизма и дала нов живот на демокрациите в Източна Европа.

И аз съм напълно съгласен, естествено: Та каква „освободителка”, да го вземат дяволите?! Руските щикове (както съвсем справедливо твърдят и в обръщението нашите хора от МВнР) е донесла на Източна Европа не освобождение, а петдесет години диктатура, репресии, цензура, културна и икономическа изолация от развитите страни в Света!

Но стигам до едно място в писмената позиция на МВнР, където се казва, че външнополитическите факти са ясни: България е била една неутрална спрямо Съветския съюз държава, в която Червената армия е нахлула, въпреки че България не е била във война с нея. Действия на нагли окупатори, така си е!

Но ако повторим сто пъти историята така, дали тя няма да се запомни именно така? И да се получи същото като в думите на Гьобелс – една лъжа, повторена сто (или още по-добре - хиляда пъти) – се превръща в истина?!

Защото България е била неутрална спрямо Съветския съюз само в последните дни преди 9 септември 1944, и е станала набързо така удобно неутрална, именно и само защото съветските войски – освободителни или окупаторски – са били на границата! И е нямало сила в света, която да ги спре.

Но преди това България е била активен съюзник на нацистка Германия, действително не е изпратила войски на Източния фронт, но е изпращала големи количества провизии, а в същото време е участвала редом с нацистките войски в окупирането на Югославия и Гърция – две независими държави, борещи се срещу нацизма!

Нека побързам с все сили да кажа какво имам предвид. Защото изпитвам съвсем искрен ужас от възможността някой да си помисли, че имам някакво положително отношение към съветската армия или към окупаторската политика на Съветския съюз, или на Русия, или на която и да било друга голяма и кръвожадна империя!

Не, приятели! Отношението ми към всяка държава, която ВЪОБЩЕ има армия и на всичкото отгоре се ГОРДЕЕ с нея - е отношение на най-дълбоко презрение и отвращение!

Руската армия, германската армия, американската армия, българската армия и патагонската армия ме отвращават като идея, като напомняне за безнадеждната, чудовищна и отвратителна кръвожадна СЪЩНОСТ на Човека!

И народи, които говорят и мислят именно за армиите си дори и с капка упование, гордост или въобще – с добро чувство – ме ужасяват! Защото всяко положително отношение към механизма за организирано убиване не е нищо друго, освен Спомен от канибалското време на Човечеството!

Но искам да кажа така: Все пак, ако ние градим историята си непрекъснато с конюнктурни (нагаждачески) съображения – ние наистина ще се разболеем!

Болестта, която напада фурнаджийските лопати – смъртоносен световъртеж!

Комсомолците отреди трийсет-четиресет години говореха за „безстрашните щикове на армията освободителка.

Дори на дете, стига да е почело история, е ясно, че България е била прегазена от Съветската армия, защото е била част от сста Рим-Берлин-Токио и е била мачкана много повече от американско и английско оръжие - именно защото е играла една опортюнистична, присламчваща се към силните на деня (нацистите) роля.

Много повече българи са убити от американски бомби, отколкото от руски щикове.

И е ясно, че Русия е нямало как да бъде спряна само защото часове преди да нахлуе, е извършен акт на припряно предателство спрямо старите нацистки съюзници.

България е била в позицията на страхливеца, който предава губещите си съюзници, веднага щом се зададе опасност – и това нито е отменяло пронацисткото ѝ минало, нито е означавало, че не трябва да бъде наказана заради склонността си към предателства! Защото дори и тия, които се възползват от предателите не ги обичат!

Какво постигам с тия думи? Та те са изпълнени с национален нихилизъм и дълбоко негодувание към собствената ми страна!

Ето какво постигам: Аз съм убеден, че единственият ни шанс като народ, е да стъпим на твърда почва!

Да изгребем възможно най-радикално, най-решително и до основи цялата наслоена тиня от исторически лъжи!

И ще кажа така на всички, които твърдят, че пряват същото – и уж правейки го - изпадат в краен и повърхностен патриотизъм: Запомнете! Историческата истина винаги, абсолютно винаги, е унизителна!

Така че – нека не си пестим унижението, нека си кажем унизителните и грозни истини, нека се разкрием и по този начин – очистим! Защото само прикритите грехове са непростими грехове – един исторически грях разкрие ли се, той изсъхна на слънцето на истината и се превръща просто в опит!

Германците правят нещо наистина чудесно, извинявайки се на поляците и аз аплодирам това!

Редно е и руснаците да се извинят на нас и на всички европейци - за петдесетте години безчестие и свинщини, които трябваше да преживеем!

Но това, струва ми се, трябва да стане успоредно и с нашето покаяние. България не може да се измъкне от едно разкритие и от едно покаяние – не може да представя вечно себе си за свята и невинна жертва; защото България е била жертва, но е била и насилник, окупатор, пронацистка държава с ужасна и на всичкото отгоре – безчестна политика.

И изводът е един: че в международните отношения единственото разумно (според мен) поведение е поведението на извинение: Няма държава, която да не е била несправедлива към съседите си!

Така че, вместо да се окайваме вечно като жертви, да застанем гордо и честно и да се извиним, като разкаяли се насилници, на гърци, сърби, македонци, турци и румънци! Както прави всеки възпитан и цивилизован човек. Разбирай – народ!

Препоръчани материали
1 Коментара
Коментирай
Виж всички |  Новите отгоре  |  Първите отгоре
опетков

Рейтинг : -700

11.09 2019 в 13:46 7
+ 1
- 0
Kaкъв е изводът от всичко написано: за България като държава и народ щеше да е хиляди пъти по-добре ако Хитлер беше победил.
Johann

Рейтинг : 693

07.09 2019 в 20:23 6
+ 3
- 0
До yoghurt-Г-не споменете в коментара си,че бомбандировката над София е станала след като е уведомен Сталин и той се е съгласил-искал е българите да видят колко са лоши,жестоки американците и да прегърнат с разтворени ръце "братята освободители"-това е от спомените на Министъра на Външните работи на Англия по това време. Много показателен е факта че при всеки коментар който казва истината за руските окупатори веднага изпълзяват и почват да дращат по форумите путинофилските тролове. Колко ли им плащат?дали е в рубли или евро? Кой да ти каже?
El Commandante

Рейтинг : 66755

04.09 2019 в 22:16 5
+ 0
- 0
"патагонската армия" :):):)

Aма чилийската или аржентинската?

С Патагония шега не бива прочее, Сан Мартин де лос Андес е китно баварско село, населено с потомци на такива дето са знаели как се държи шмайзер.
Стефан

Рейтинг : 15126

04.09 2019 в 21:47 4
+ 0
- 0
За мене е много странно човек с медицинско образУвание, да се отвращава от лимфоцитите. Част от които, се явява армията.
И не разбирам, защо България и армията и, трябва да се каят, задето са опитали да освободят и присъединят към свободните предели, българите и земите им в Сърбия, Гърция, Македония.
Мда. Има граници, които не си струва да се прескачат. След тях се разлива безкрайното поле на глупостта, освен на нихилизмът.
yoghurt

Рейтинг : 1104

04.09 2019 в 10:24 3
+ 4
- 10
А ако авторът се вайка за “угодническата” позиция на България, нека си спомни само какво доведе неугодническата позиция на фердинанд, която ни донесе две национални катастрофи. Борис не е искал това да се повтаря.
yoghurt

Рейтинг : 1104

04.09 2019 в 10:05 2
+ 4
- 11
Между другото, ние сключваме пакта с Германия докато още тя е приятелска със СССР по пакта Молотов-Рибентроп. И предвид това, че така и не сме обявявали война на Русия, нахлуването на чужда войска в Царсво България след преврат и ново правителство си е чиста окупация. Това правителство,, което угоднически протаква обявяванео на война на Германия или капитулацията ни (което правно щеше да обезмисли нахлуването на червената армия) ... И при убит Цар Борис, всички политически схеми са в идеалната позиция, за да ни окупират, по мед и масло. И пра-баби и баби да помнят самата армия как се е държала.
yoghurt

Рейтинг : 1104

04.09 2019 в 09:56 1
+ 5
- 11
До момента до който прочетох, че американските бомби са убили повече хора в България от руснаците, спрях да приемам насериозно написаното. Понеже американските бомби няма как да убили 40 000 - 60 000 души в дните след 9ти септември без съд и присъда. И то цвета на нацията ни, онези хора, които знаеха езици, бяха предприемчиви, културни и можещи... И които нямаше да допуснат в държавата ни некадърието да се поощрява, което е факт и до днес с калинки като Пламен Георгиев..,но оттогава, от избиването на онези, които не са били некадърни, които са учили в чужбина, които са градили държавата ни, до днес не може да се възстановим. А червената армия е онази, които даде силата на шайките шумкари и партизани, които са се крили по горите да излезнат като победители. Понеже без червената армия, комунистите никога нямаше да имат силата да избият или запушат устите на можещите, българският народ ги е мразел, страхувал се е от тях, това е мит че с отворени обятия и хляб и сол сме приемали шумкари и партизани. Ми ще ги приемаме, като ти опрат пистолет в главата... Но, мисълта ми е, че тези неуки престъпници нямаше да дойдат на власт, ако не бяха подкрепени от окупиралата ни червена армия. И гадовете изпращат българските офицери и войници да се бият на фронта, след окупацията ни от СССР, и докато мъжете и момчетата са пратени на първа линия, пушечно месо, те започват същинската чистка, която от октомври 44та до февруари 45та изличава помена от над 40 000 души. Убиват те за това, че на някой не си му приятел, за това, че си бил предприемчив, знаещ, можещ... И после, да се извинят, правят народен съд, на който осъдили няколко човека... Това нямаше да стане без силата на червената армия. Тъй че, Калин Терзийски да ме извинява. симпатичен ми е, пише със самопривнесен клошарски елемент, за да не е твърде извисен, страхува се явно да не го набедят за много извисен. Напротив, на мен би ми бил още по-интересен ако не говори на диалект през цялото време, сякаш сме седнали някъде да си говорим. Тази фамилиарност ми идва в повече, и не само в него.