Време за убиване

Милена Дойчева
09 април 2015 в 00:29 | 76538 |65

Помните ли, че неотдавна всички бяха „Шарли“? Светът се солидаризира в осъждането на престъплението. Разбира се, и аз не оправдавам убийството на френските карикатуристи, макар да не бях „Шарли“. Християнка съм и не приемам ничие убийство. Но се плаша, че има едно невидимо неравенство дори и в смъртта. Страхувам се, че и когато се възмущаваме, и когато плачем, ние го правим някак си политически коректно. Някак спазвайки правилата на либералната демокрация. Някакви тихи, невидими закони са завързали онези части от сърцето, с които човек е съпричастен и го насочват. Сякаш незнаен пръст натиска копче и те прави чувствителен, а после отново натиска копчето и се връщаш в обичайната безчувственост.

Само преди дни ислямисти нахлуха в университет в Кения и започнаха да убиват един по един студентите и преподавателите, които са християни. Ей така, викали ги, по същия начин, по който викали поименно карикатуристите от френския сатиричен вестник и ги питали: „Ти християнин ли си?“ Всеки, който имал смелостта да отговори с „да“, да не се отрече от Христос, бил убиван. Съдби... Нечии деца. Нечии приятели, които просто искали да учат. А сега, както казваше адвокатът от „Време да убиваш“ на Джон Гришам, си представете, че тези млади хора са бели. Че учат в „Сорбоната“, а не в Кения. И рисуват карикатури. Или просто са достатъчно богати бели деца. Щеше да настъпи такъв вой. Щеше да се говори за нечувана трагедия. И то е нечувана трагедия. Но ние не говорим за нея. Някои написаха кратки дописки. Сухи цифри за 150 избити в Кения. Защото са черни. И защото са християни! Затова и никой няма мисия там. Никой не е Кения. Страшно е да се каже, но излезе, че тази смърт е по-маловажна от онази, другата. Всички медии се надпреварваха да показват карикатурите на Христос и Мохамед и да говорят за великата свобода на словото. Но свободата на словото някак си задряма, когато трябваше да се каже, че 150-те убити в Кения са само християни. Даже броят не беше стряскащ.

Не ми казвайте, че нашият плач не е лицемерен! Нито, че наистина ни пука! Същото беше и преди няколко месеца, когато „Боко Харам“ в Нигерия изкла над две хиляди християни. Почти по същото време светът беше „Шарли“, но никой не беше Нигерия. Ако поне една българска телевизия беше отишла да снима там, сигурно щяхме да се удавим в кръвта, изтичаща през телевизора. Направо се плаша какво би станало, ако в падналия самолет на „Джърмануингс“ имаше черни деца, например от някоя новоучредена християнска мисия в Африка. Може би тогава нямаше да ни измъчва въпросът как така не са забелязали лудостта на втория пилот. Просто нямаше да има значение. Нямаше да имаме и специални кореспонденти в три държави. Както вече няма значение и ИДИЛ. Почти не се говори за религиозното прочистване в Сирия, Ирак и околните държави... А жестокостта там надминава дори фантазиите...

Диагнозата, която трябва да поставим, е равнодушие. Ако не е по светски модерно, няма значение. В тези дни, когато Църквата преживява страданията на Христос, Той е все така гонен. Все така предаван. А Пилат все така не го е грижа за Истината. Запечатала ми се е една картина от Великден преди две години. Течеше Пасхалната служба – най-умилителната в годината. Вярващите се покланяха на иконата на Възкръсналия, а една млада майка с около 5-годишно детенце си стоеше малко по-назад в храма. Гледаше с любопитство случващото се. Чоплеше семки и небрежно плюеше люспите на земята. В средата на храма. По някое време свещеникът забеляза. Така се възмути, че излезе от олтара и я попита: „Госпожо, как може да плюете семки в лицето на Възкръсналия?“ А тя го погледна отегчено и най-безскрупулно му отговори: „Не съм аз – детето ги плюе.“ След това го поглади сина си по главата и хвърли един поглед от сорта на „Ти сигурно мразиш деца...“

Нещо такова правим и ние. Не че ни е приятно да убиват християни, но както се казва: „По света умират толкова много хора, не е повод да си развалиш рахата за някакви си черни.“ Не е повод дори да си смениш профилната снимка във фейсбук с „Аз съм Кения“. Просто отразяваш новината и продължаваш да чоплиш семки или каквото там друго умно нещо правиш. Така „умно“ свикнахме и да ни обясняват по медиите какво се случва на Разпети Петък. По някои телевизии ще кажат: „Днес е най-тъжният ден в годината, затова не се пере, не се глади, не се работи, минава се под масата за здраве и късмет, почивен ден е и има задръстване на изходите на София.“ Това се счита за интересно. Но не и че този ден е крайъгълният камък на човешката история. Че Божият Син, Изворът на Живота вкусва смърт и гроб, за да отърве от гроба и смъртта нас. Това се счита за безинтересно. Не вдига рейтинга на телевизиите, не носи трафик на сайтовете. Христос не е политически и финансово изгоден. Същото ще стане и на Великден. Цял ден ще ни говорят за яйца и козунаци, за зайци, но не и за Възкресението. Най-много някой да се излъже да каже кога каца Благодатният огън на летището и как трябва да си запалим свещичката само и единствено от попа... Като споменах, та се сетих за още един случай от миналата година. Гледах как свещеникът раздава огън на всички събрали се пред храма – хиляди хора. Някои бяха много пияни и крещяха неистово: „Давай огъня, попе!“ И си тикаха запалените свещи напред, а те се топяха върху ръцете на свещеника. Накрая той изглежда се измори и тихичко каза на едни хора в блъсканицата: „Моля ви, внимавайте, все пак с тези ръце, върху които всички капете врящ восък, ще служа Литургия.“ А един човек се засмя нагло и отвърна: „Такъв ти е бизнеса, дедо попе.“ Тук нямаше място за Възкръсналия и за Литургията. Просто имаше клиенти на огън, които разбират от бизнес. Никаква съпричастност. Никакво състрадание. И вероятно тези хора щяха да си мислят, че ако огънят на свещите им не угасне, докато го занесат до тях – значи не са грешни. А после сигурно дълго са коментирали какви тарикати са поповете и какви грешници са всъщност.

Но може би това разделение в смъртта не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Защото има една тайна, която светският дух никога няма да разбере. Това е тайната на любовта. Тя е направила смъртта своя съучастница. Или по-точно – напълно я е обезсилила. Напълно я е победила. Или ако държите все пак на свободната сатира – напълно я е осмяла. Защото Христос казва, че няма любов по-голяма от тази да умреш за своите приятели. В тези дни виждаме как Христос умира за нас, а после Възкръсва, решавайки най-големия проблем на човека. Така че апостолът да възкликне: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ И тези черни момчета и момичета, за които светът не плаче, му отговарят със същия жест на приятелство като умират за него. Това са отношения, за които светът не подозира – приятелство по-голямо от смъртта. Не те са губещите от нашето равнодушие. Ние сме прецаканите, защото сме затворени в схемите на собственото си важнечене и липсата на истинска близост. Сега е време за убиване. Време, в което убиват някои, които ни се струват важни и други, които са съвсем маловажни за нас. Време, в което убиват Христос. Време, в което убиваме себе си. Лицемерието може и да не убива телата ни, но убива душите. Никъде не продават продукти с черен етикет: „Внимание! Равнодушието вреди на вас и хората около вас!“

Предстоят няколко почивни дни. Едни ще отидат на село. Други на почивка в скъпи курорти. Някои ще пият ракия и ще ядат пържоли на Разпети Петък в бащината къща, а други ще вдигат наздравици с коктейли и ще опитват от изискани гурмета някъде по света. И така три дни – яли, пили и се веселили. А през това време от храма ще се чуе единственото смислено нещо, което човек си струва да чуе: Христос Воскресе!

Препоръчани материали
Петко 17.04 2015 в 01:17 65
+ 31
- 4
Ей, Marmoset, по-смешно нещо не бях чувал :) Сигурно и попа, дето давал огън, и той чужбински :) Кат си толкоз сигурен или сигурна (с туй маймунско име не се знае жена ли си, мъж ли си), че статията е преведена, вземи намери оригинала, пък светни и нас, че в противен случай авторката да не ти спретне некое дело за клевета.
Marmoset 16.04 2015 в 22:47 64
+ 2
- 33
Тази статия не е от български автор а е преведена. Умишленото заблуждаване е равносилно на лъжа, да не споменавам кражба и присвояване на авторство.
диан 15.04 2015 в 11:54 63
+ 55
- 2
Слава Богу , че все още има такива хора като Милена Дойчева! Господи помилуй нас грешните ! Амин !
molecule 14.04 2015 в 21:31 62
+ 62
- 1
За съжаление съм съгласен с авторката. Казвам "за съжаление", защото равносметките й са колкото вярни, толкова тъжни.

Писах нещо в тоя дух малко след случката в "шарли". Писал съм често подобни размисли в подобни случаи. И знаете ли кое винаги ми прави най-тъжно впечатление? Не плюнките на простаците - те са традиция, норма в постсоциалистически Булгаристан. Най-тъжно е равнодушието на мнозинството, което е способно да види истината, но просто не желае да погледне към нея. Може би по-жалко е единствено равнодушието на онези, които прекрасно я знаят, но по силата на еснафския балкански тарикатлък предпочитат да я класират като "обикновена информация" и "смирено" да мишкуват.

Наистина, днес няма нищо по-неизгодно от истината. И никога не е имало нещо по-политнекоректно. Затова, многоуважаеми простаци, вместо да дращите глупави постинги, просто не четете текстове като този на Милена Дойчева. Вредно е за "бизнеса", нали... Бягайте от истината, изхвърлете я от олтара на сърцето си и включете телевизора. Сипете си една ракия или спрайт и нищо няма да ви липсва. Истината отдавна не липсва никому. Освен на балъци като авторката на великолепния материал по-горе. Но те живеят далеч в пустинята.

"Гласът на викащия в пустинята..."
Горан Благоев 14.04 2015 в 12:53 61
+ 82
- 2
Поклон пред автора на тази великолепна статия. Лицемерието и безразличието, които сме издигнали в норма и все по-малко се стесняваме от това, имат нужда от автори като М.Дойчева да бъркат с пръст в раната. Иначе ще продължаваме все така да затъваме в собствените си заблуди. Още веднъж - адмирации за силния текст...
Христос Воскресе!!!
Един друг 11.04 2015 в 14:47 60
+ 12
- 102
За малоумниците, за които това било най-стойностното нещо, което са чели в живота си имам едно "откровение" - много лошо говори за културата ви.

Типични еднокнижници.

Събрали сте се тук една тумба слабаци, достойни за екзпозиция в музей по антропология. Живи реликви сте. Жалки и объркани хора, за които свeтът е достатъчно страшен, за да намират спасение в суеверия и нелепи вярвания.

Лошото е, че навремето, когато тези глупости са били актуални, хората са живяли заобиколени от необясними явления и горе-долу с митове и легенди са запълвали празнините. Сега сме XXI в., бе глупаци. What's your excuse?
Анонимен 11.04 2015 в 14:05 59
+ 143
- 4
По-стойностна статия от тази никога не бях чела. Жалко е, че погледът на човечеството като цяло не е привлечен от истински стойностното. Разбира се, има изключения, които са малко. Човечеството отвръща погледа си от героичната смърт като тази на Христос и Негови последователи като тези в Кения, предполагам и други, за които не знаем. Медиите се опитват да омаловажат значението на Христовата смърт и възкресение, но колкото и да го правят, тя пак си остава стойностна. Те не биха могли да отнемат нейната стойност, правят го само пред нашите очи. Христовата смърт и възкресение са оставили дълбок белег в историята на човечеството. Христовото дело заслужава постоянна почит, а не само на Великден. Христовото дело е дълбоко и дори цял един живот не би бил достатъчен, за да изследим дълбочините на това Негово дело, та камоли един ден или поредица от дни. Делото Му е дълбочина, която крие много други дълбочини...
Еди К 11.04 2015 в 12:22 58
+ 140
- 5
Срам ме е от това ,че нищо не разбирате, а уж четете на български!!!
Срам ме е от това,че някакви кикимори чиито мнение не се чува в къщи и по клубовете днес имат какво да кажат под това олицетворение на действителността!
Срам ме е ,че пиша в знак на несъгласие с всички онези гибони които гласно и негласно възпроизвеждат правото си на мнение, приличащо по скоро на изпражнение!!!
Браво за статията на тази дама!
Гледайте си работата вие, които искате да опонирате на всяко добро и възпитано мнение с безгръбначната си простота!!!
Santa Semplicitas ,май се казваше....
Дерзай ти който открито изразяваш своя дебилизъм!
Един друг 11.04 2015 в 11:19 57
+ 8
- 81
Емигранте, на думите ти че сме псевдохристиянска нация мога само да кажа Amen to that! Дано тази тенденция само се задълбочава, както е в развитите европейски държави, за разлика от евангелистките и назадничави САЩ.

П.С. Нито сме най-тъпата, нито сме най-проклетата нация, ама няма какво да ти се обяснява на теб, невежия имигрант. Типична склонноста към абсолютизъм, присъща на обърканите съвременни вярващи, изтъкани от вътрешни противоречия, но за сметка на това с много ниска ерудиция.
Emigrant 11.04 2015 в 02:54 56
+ 154
- 12
Страхотна статия от много грамотен човек.Отдолу гледам единични мутренски коментари,които само ми затвърждават мнението,че сме псевдохристиянска нация,изтъкана от простаци и профани!Някакъв си лигльо подскача да го оставели на мира да си живеел живота.Че кой пък те кара да се напрягаш да четеш такива “вредни“ и непонятни за умът ти статии,които за тебе са четиво написано на китайски.Питам се и не мога да си отговоря,кому е нужно неграмотници да четат подобни материали и да си напрягат чалгаджийските мозъци за да покажат за хиляден път свещенната си простотия!Пийте си ракийката,чукайте се с яйцата,чоплете семки в храма,бъзикайте се с този дето даде животът си за да не погине човечеството и накрая се питайте защо сме най проклетата и тъпа нация,дето се гуца все още под слънцето?!