Едва 10% от хората, които ровят в контейнерите за отпадъци в София, са социално слаби клошари.

Уличните събирачи на отпадъци са делят на две категории – много бедни хора, търсещи храна по кофите, и други, сортиращи ценни материали, годни за рециклиране, според организациите по оползотворяване на отпадъците. Една част от хората във втората група са добре организирани, дейността им е териториално разпределена, използват автомобили и имат най-висок дял на събрани отпадъци от съдовете за разделно събиране.

Това става ясно от доклад на Визия за София на тема "Бедност и отпадъци". Според организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки годишните им загуби от дейността на уличните събирачи са между 7 и 9 милиона лв. 

От Визия за София цитират изследване на Фондация “Отворено общество”, проведено през 2017 и 2018 г., данните в което показват, че около 80% от уличните събирачи работят ежедневно - по-голямата част от мъжете между 6 и 8 часа на ден, а жените – до 5 часа дневно. За мъжете в изследваната група е много характерен фактът, че са в трудоспособна възраст – между 40- и 50-годишни.

С цел по-бърза и лесна печалба уличните събирачи се насочват и към материали, които все още не са отпадъци, но имат висока стойност като вторична суровина. Например през 2012 г. в столицата са били подменени над 1900 откраднати капаци на шахти. Има много други случаи на откраднати релси от ЖП линии, отстранени високоволтови кабели, телекомуникационна мрежа, пътни знаци и други метални елементи. Тежестта за възстановяване на загубите е върху данъкоплатците и компаниите, с което те пряко финансират уличните събирачи. С промени в Закона за управление на отпадъците се въведе като мярка забрана за физически лица да предават скрап с небитов произход в пунктовете за вторични суровини, с което през последните 2 – 3 години случаите на кражби намаляха, отчитат от Визия за София.

Според тях най-доброто решение за справяне с проблема е интегрираният подход за временно включване на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците, като те и семействата им бъдат включени своевременно и в образователни програми с цел по-добра реализация на пазара на труда и отклоняване от незаконното събиране на боклуци.

След множество изследвания на възможните решения на същия проблем в Южна Африка например стигат до заключението, че единственият начин, по който могат да повлияят положително на този проблем, е да помогнат на хората, ангажирани с нерегламентирано събиране на отпадъци по начин, по който те самите искат и могат да продължат. Това се налага, защото самите хора не искат дейността им да бъде регламентирана, което е сходно със ситуацията на Балканите. Затова в Южна Африка чрез различни грантови схеми се подпомага създаването на кооперативи на събирачи на отпадъци. Смята се, че чрез такова финансиране и насърчаване на обединението на хората в нерегламентирания сектор на отпадъците, те могат да подпомагат останалите хора да събират отпадъците си разделно и да се договарят с тях за изхвърлянето на отпадъка им, пише в анализа на Визия за София.

Подобно нещо се случва в Румъния, където често уличните събирачи се договарят директно с хората и прибират отпадъците от жилищата им. Така те имат възможност за събиране на по-големи количества отпадък, за коопериране помежду си, а средата се поддържала по-чиста. От друга страна, така уличните събирачи могат да имат oрганизация, която да ги представлява при необходимост. Като кооператив те могат да имат достъп до по-добро оборудване, с което да подпомагат работата си, а и до по-добра възможност за образование и развитие и реализация в системата. В Южна Африка осигуряването на автомобили за събиране на отпадъци е един от начините да се насърчи регламентирането на дейността на хората, събиращи отпадъци, така че тя да стане по-безопасна, както за тях, така и за всички хора. Пак там, след реализирането на споменатите мерки се оказва, че регламентирането на тази дейност увеличава доверието в нея и повече хора започват да разчитат на услугите на събирачите на отпадъци, става ясно още от доклада на Визия за София.