Защо обществените поръчки в сферата на строителството водят до абсурди?

OFFNews | 22 април 2019 в 19:36 | 6370 |0
Злополучния ремонт на улица "Граф Игнатиев" в София
Злополучния ремонт на улица "Граф Игнатиев" в София

Над половината от проектантите на над 400 обществени поръчки за строителство за последните три години нямат никаква експертиза в сферата на архитектурата и строителството, като сред тях се срещат и зеленчукопроизводители. Редица обществени поръчки пък са раздадени с невъзможен срок за изпълнение, което означава, че или поръчката е с предизвестен победител, който е имал възможността да изготви проекта предварително, или срокът за изпълнение ще бъде скришно удължен в този за отстраняване на забележките.

Това разкрива анализ на Управителния съвет (УС) на Камарата на архитектите в България (КАБ), чиито представители коментираха редица порочни практики в провеждането на обществените поръчки в сферата на строителството и предложиха законодателни промени. 

Пълен инженеринг

Зам.-председателят на УС на КАБ арх. Петкана Бакалова отличи масово възприетата практика "пълен инженеринг" като основен проблем при обществените поръчки, свързани със строителство. При нея всички участници в проекта - проектанти, консултанти и строители, са зависими от спечелилия поръчката, който най-често е строителят.

Бакалова коментира, че практиката е удобна за възложителя (общината, държавата), защото се преговаря само с една фирма, но отнема възможността му след това да диктува условията на проекта и да поставя изисквания.

"Какво иска строителят? Максимална печалба, което означава много пари за ниско качество. И тъй като проектантът е абсолютно зависим от строителя в конкретния случай, няма начин неговите идеи да стигнат до възложителя", допълни Бакалова.

Подобни притеснения наскоро изразиха и от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране на среща с говорителя на ПГ на БСП Елена Йончева в Народното събрание.

Като пример арх. Бакалова даде Градската галерия на ул. "Гладстон", Пловдив, за чието строителство е проведена обществена поръчка. По нейни думи КАБ е изпратила запитване за представяне на проекта пред обществеността на Пловдив, но от общината отговарят, че това не е възможно заради авторските права. Проверка сочи обаче, че според договора с фирмата изпълнител правата принадлежат именно на общината.

"И община, и строител, като някаква тайна база на НАСА строят нещо секретно, а това е поръчка за 3.5 млн. лева. И утре всички ще бъдем изненадани от това, което се появи", заяви арх. Петканова. 

Тя все пак подчерта, че от камарата не са срещу инженеринга  като цяло, но го подкрепят само след идеен проект, който да даде концепцията и границите на финансирането и който да гарантира неговото качество.

"Промените, които искаме, са свързани с това архитектите да могат да носят отговорност. Затова колегата спомена, че трябвало проектантски бюра единствено и само да проектират, защото ние проверихме обществените поръчки - 30 сигнала, регистрирани зеленчукопроизводители печелят обществени поръчки за проектиране", допълни арх. Бакалова.

Според КАБ е редно да се съгласува Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционния процес със Закона за обществените поръчки, в който липсва изискване проектантските бюра да могат да бъдат регистрирани само от хора със съответната експертиза в сферата. 

КАБ също така определи извършените през последните години промени в Закона за устройство на територията като вредни за българското строителство и заяви, че е редно законът да бъде заместен с подробен кодекс за строителните и проектантските дейности, който да установи разпределение в ролите и отговорностите на ролите архитект, строител и възложител. По техни думи в него е важно да бъде заложена директна материална отговорност чрез големи нива на застраховките, която да предотврати сегашната практика на прехвърляне на отговорност във веригата от одобрителни процедури.

Критерии

Друг основен проблем според арх. Бакалова са двата основни критерия, на базата на които се определя кой печели обществената поръчка - най-кратък срок и най-ниска цена, която обаче заради краткия срок цената често става изключително висока.

Тя цитира редица примери за сгради с непосилно кратък срок за изпълнение в различни градове в България, сред които обществена поръчка за детска градина в Гоце Делчев, спечелена със срок за изпълнение 2 дни. Според нея подобни решения често означават, че проектантът е предварително избран с условия, които никой друг не може да изпълни, или ще бъде добавен скрит срок за довършване, например в рамките на този за отстраняване на забележките. 

"Това означава архитектите да измерят сградата, да изчертаят, да предвидят материали, да направят обследвания, да предвидят нови системи и т.н. Този срок за всички тези неща е абсурден. Когато писахме на кмета на Гоце Делчев да прекрати поръчката, той каза: "Това е лошо, но е законно", коментира Бакалова.

Тя даде още примери в други български селища, като изпълнение на 44 обекта в Златоград за 10 дни или срок от 4 дни за проектирането на укрепване на училище в Панчарево, което очевидно има конструктивни проблеми, т.е. опасно е децата да бъдат вътре. Според други раздадени поръчки в Сливница пък площад се проектира за 5 дни, а във Велико Търново се прави работен проект за театър за 10 дни. Сред примерите беше и нашумелият напоследък мост в Пазарджик, познат от разговора с кмета на града за процедурката, проектчето и за секса на жабките.

Според представителя в Архитектурния съвет на Европа арх. Милков, за да се избегне ценовият и времевият дъмпинг в Закона за обществените поръчки, е редно да се запише, че цената и срокът се определят на база методиката за себестойността на проектантския труд в инвестиционното проектиране и устройственото такова. По европейски модел например сред ключовите критерии са разходите за целия жизнен цикъл на сграда, взаимоотношението качество - цена и екологичните условия. По негови думи е редно и от критериите за подбор да се изключат излишни неща като оборот, а основният да е проектантският опит. В момента за проектантски опит се счита проектиран или изпълнен проект за последните 3 години, но от бранша настояват той да бъде увеличен на поне 10 години.

Дискриминационни условия

Арх. Бакалова подчерта, че в бранша се срещат и т.нар. дискриминационни условия, при които общините приканват архитектите да изготвят проекти без заплащане, които не е сигурно дали изобщо ще бъдат осъществени. По нейни думи това спира по-малките фирми да участват, тъй като нямат финансова възможност да работят върху нещо без гарантирана възвръщаемост. 

"Какво значи това? Една община казва: "Моля ви се, елате на конкурса и проектирайте без пари. Ако спечеля финансиране след две-три години от някоя програма, ще ви платя". Това означава, че от 100 обекта се финансират 30. Един проектант трябва да приеме, че 70% от труда му отива на боклука", коментира тя.

Според нея под 50 фирми от общо 4500 архитекти участват в такъв тип конкурси, което води до загуба на експертен потенциал. Тя подчерта, че друг съществен проблем е, че общините непрекъснато свалят цените за проектиране, и то умишлено.

Арх. Юлия Железова изтъкна като пример факта, че Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) е пуснало серия от поръчки по Програмата за развитие на селските райони с доста голям финансов ресурс, от порядъка на 200 хил. лв., като поръчките обаче ще бъдат изплатени, ако общината спечели финансирането. Според нея по този начин проектантите биват третирани като кредитна институция, когато нито общината, нито държавата имат ресурса сами да кредитират тези общински инициативи. Така проектантите работят върху нещо в продължение на години, без никакъв ангажимент от страна на общините, когато получат готовия проект, да попълнят апликационни форми и да кандидатстват. 

Интелектуален труд

Арх. Петър Киряков от УС на КАБ представи структурен анализ на финансовата рамка за обществени поръчки, тъй като според него те практически създават пазара на строителство и диктуват пазарните нива дори при проекти с участието на частни инвеститори. 

По негови думи навсякъде в свободния свят, както и в България, стойността на интелектуалната част на инвестицията е 12% от строителната стойност. В България все пак на практика се получава сериозно разминаване, при което вместо 12% за интелектуален труд всъщност остават 2%, като останалите 10% не се спестяват, а също се харчат, но за специфични за българската практика дейности. 

Така например 5% от строителната стойност се отделя за т. нар. независим надзор в строителството, който практически елиминира проектанта от процеса на реализация на неговия собствен проект. 2,5% се отделя за финансиране на работата на служители на Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Други 2.5% финансират служителите на общините, на чиято територия се намират обектите и които изпълняват отново непредвидената в закона роля на ръководител проект. Така за интелектуален труд остават другите 2%, които се определят като индикативна стойност на обществената поръчка, под която участниците трябва да направят своите оферти. 

"Това е два пъти по-малко отколкото за служителите в общините и МРРБ, четири пъти по-ниско от заплащането за надзора и 44 пъти по-малко от това на строителите", допълни арх. Киряков.

Според него по този начин в рамките на обществената поръчка проектантът/архитектът няма възможност да обмисли техническите решения, да определи адекватни детайли, да произведе коректна сметна документация, както и да участва в или надзирава изпълнението на собствените си проекти.

Така изброените цифри означават, че архитектът има много малка отговорност и контрол върху проекта си. По негови думи тази система не е плод на конкретно управление или на конкретна практика - тя е създавана през годините от всички партии.

Други законови пречки

Оценката в доклада на КАБ е, че ефектът от Закона за обществените поръчки от 2016 г. в сферата на строителството е негативен. От камарата предлагат той да бъде ревизиран в частта му за интелектуалните услуги, проектиране и строителство, както и да се създаде специален закон за строителство с обществени средства. Те цитираха практиката в немското законодателство, където има отделен закон за строителство, различен от Закона за обществените поръчки, който в България се отнася към всякакъв вид доставки. "В българския ЗОП проектантската дейност е приравнена с доставката на тоалетна хартия например", каза арх. Милков.

Чиновнически практики

Според арх. Железова друг проблем е, че работата на архитектите често се оценява от чиновници, които нямат познания в сферата. По нейни думи често се случва техническите предложения за проекти да бъдат изслушвани от комисия, сред чиито членове няма нито един архитект или човек с експертиза в строителството. Тя определя процедурата като "формално отбиване на номера".

Авторски права

Според КАБ не е редно и че общините изземат авторските права на архитектите чрез добавени към договора клаузи. По думите на архитектите това вреди на обществения интерес, защото по този начин авторите не могат реално и законово да защитават идеята и проектното си решение впоследствие. Според тях е редно авторските права върху проекта да остават на проектанта, а не да се прехвърлят на възложителя, за да се не се случва разминаване между проекта и реализацията му.

Конкурсите

Представителите на КАБ коментираха, че и начинът, по който се провеждат архитектурните конкурси, също създава редица проблеми. Праговете на заплащане и разпределянето на средствата в българските условия не привличат кандидатури от чуждестранни архитекти. Структурата и липсата на прозрачност пък създава впечатление, че те са предизвестени - често например конкурси се обявяват в късните часове в петък. 

Жалби

Според закона браншовите организации могат да обжалват условията на обществени поръчки, но Върховният административен съд също така отсъди, че те не могат да обжалват публични покани, които са на стойност под 70 хил. лв. От организацията настояха да получат възможността на обжалват условията на всяка обществена поръчка, за да се осъществи по-голям контрол върху процеса.

Медийни изяви

От камарата настояват и да се позволява на архитектите да имат медийни изяви, за да може да се защитават идеите и да се взема отношение, когато има проблеми. Те коментираха случая с главния проектант на ремонта на ул. "Граф Игнатиев" - арх. Иво Панталеев, който, въпреки високите нива на обществено напрежение по темата, почти не разговаря с медиите.

Според тях такова държание не е приемливо, но по техни думи самият Панталеев ги информирал, че има клауза за забрана за медийни изяви без писменото съгласие на възложителя. Кметът на София Йорданка Фандъкова обаче е отговорила, че не знае за подобна клауза, но въпреки това ще осигури писменото съгласие, ако е необходимо.

По думите им довечера предстои среща с Фандъкова, общинския съветник Калоян Паргов, главния архитект на София Здравко Здравков и представители на КАТ, на която е поканен и самият арх. Панталеев. Според тях, ако Панталеев отново откаже да присъства, ще бъде започнато дисциплинарно производство в камарата, като най-тежкото наказание би било лишаване от правоспособност за срок до една година.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !