Проектът за инвестиционен разход за нови патрулни кораби за българските Военноморски сили (ВМС) залага на българските производители. Въпреки че проектът би трябвало да е изготвен на базата на военната експертиза, в него е отделено сериозно внимание на предимствата от реализирането на проекта на родна почва, като вкючително е направен и анализ за ефекта върху безработицата, а също и преглед на българските корабостроителни и ремонтни предприятия и бъдещото развитие на региона. 

Проектът беше приет миналата седмица от правителството и той предвижда отделянето на близо 1 млрд. лв. Той е изготвен изцяло в унисон с вижданията на военния министър Красимир Каракачанов за по-голямо ангажиране на българските военни предприятия  проектите за модернизация на армията. Както става ясно от проекта, той залага на изцяло новопроизведена техника. По този начин единствено проектът за купуване на нови изтребители предвижда придобиването на машини втора ръка.

От проекта за инвестиционен разход за новите бойни кораби става ясно, че първоначално конкурсът е бил прекратен именно заради единствената българска фирма, участвала в надпреварата - ККЗ МТГ „Делфин” АД. Причината те да се откажат е, че в отделените от правителството средства не бил включен ДДС. В документа се посочва:

В процеса на подготовка за сключване на договор, на 20.12.2017 г., представителите на „МТГ-Делфин“ АД депозираха писмо, с което се оттеглиха от участие в преговорите, като основната посочена причина беше влязлото в сила от 01.01.2017 г., облагане с ДДС, което не беше предвидено при приемането на проекта за инвестиционен разход от Народното събрание през 2016 г.

В проекта е направен и подробен разбор на съществуващите български предприятия. От представеният списък става ясно, че само някои от тях биха могли да построят кораб и сред тях не е военното дружество "ТЕРЕМ-КРЗ Флотски арсенал - Варна“.

Направен е и "икономически анализ на социално-икономическите ползи за Република България от реализацията на проекта", като са изброени: преодоляването на технологичната изостаналост от другите страни, членки на НАТО и ЕС, приемането на чуждия опит и индустриално сътрудничество с водещи световни производители, усвояване на иновативни технологии, "усвояване на сериозен стимул за ръста на свързаните с корабната промишленост отрасли и доставчици в металургията, машиностроенето и сектора за приложни научни изследвания" и не на последно място по-ниската цена, на която ще бъдат купени корабите, както и за поддръжката им, която е предвидено да бъде 30 години. 

Поръчването на български кораби би имало и регионален ефект за Североизточна България до 2020 г., смятат авторите на проекта. Нещо повече - икономиката на района имала един "уникален елемент", който ще играе основна роля в развитието на "морската индустрия", тъй като в тази част на страната могат да бъдат изпълнявани всички дейности като корабоплаване, пристанища, корабостроене и кораборемонт, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обслужващи морския бизнес.

Всички те имат своя история, развитие и настояще. Характерно е, че всички дейности в „морската индустрия” са взаимно обвързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите и по този начин формира клъстер „Морска индустрия”, заключават авторите на проекта.

Направен е и анализ на морската индустрия у нас, която през последните години показвала негативна тенденция в приходите - те намалеи 6 пъти. В този смисъл реализирането на проекта с участието на български изпълнители, може да промени "значително негативната тенденция, като ще могат да бъдат осигурени допълнителни работни места за 450-500 човека, като част от приходите ще останат в Република България", посочват авторите на проекта. "В допълнение, след реализацията на проекта, голяма част от интегрираната логистична поддръжка ще може да се извършва на територията на страната ни, което ще осигури възможност за постоянен финансов приход за българските предприятия", се посочва още в документа.  

Независимо от кого бъде спечелен проектът, той ще доведе до спестяването на значителен финансов ресурс. Ако старите руски кораби бъдат заменени с нови, това ще спести 7 300 000 лева на бюджета. 

До момента запитвания били пратени на няколко компании - „DCNS“ (NAVAL GROUP), „Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG“, „BAE Systems“, „DAMEN“, „МТГ–Делфин“, „Fincantieri“, „Navantia“, „ThyssenKrupp”, като отговор е получен само от българския производител.

В момента ВМС разполагат с шест бойни кораба, от които 3 са произведени в бившия СССР и 3 са белгийско производство, клас Е-71, придобити като втора ръка през 2005 г. и 2008 г. Ремонтът на старите руски кораби би бил безсмислен от финансова гледна точка, още повече че ресурсът им изтича след две до три години. Като цяло ВМС се нуждаят от 4 нови кораба, но ограниченията позволяват да бъде реализиран варианта с купуването само на два.

От новите кораби се изисква да имат способности за водене на бойни действия в морските пространства, контрол на корабоплаването; борба с асиметрични заплахи на море; търсене и спасяване на море; ескорт на търговски и военни кораби;
защита на националните морски пространства и критичната инфраструктура; защита на морските комуникации и стопанската дейност на море; защита на стратегически важните енергийни обекти на страната; осигуряване на базирането и управлението на вертолети AS 565MB “Panther”; осигуряване използването на безпилотни летателни системи.

Очаква се при подписването на договор първият многофункционален модулен патрулен кораб да бъде доставен до края на петата година след подписване на договор, а вторият - до края на шестата година. 

Още по темата

13/06/2018

Политика

Борисов на път да парафира избора на изтребители в Израел

25/05/2018

Анализи и Коментари

Конкурсът за изтребители изглежда предрешен, още преди да е стартирал