Печелившият билет

Станислав Пандин
24 януари 2020 в 13:17 | 2065 |0

Действието се развива в един от многото магазини на известна верига хипермаркети. Непосредствено до входа/изхода на институционализираната верига издигната в култ, благодарение на узаконяването на монопола на силните на деня в сърцето и в периферията на българските градове, е разположена чудна сергийка, агитираща гражданите към така жизнено важната и облагородяваща личността хазартна дейност.

Светът е усмихнат, а във въздуха витае едно приказно усещане за предстоящо щастие. Едно нервно напрежение, но от хубавото – придружено с инфантилно, пречисто вълнение. Усещане за очакваното преди, по време, след, още по-след, пролетно, лятно и въобще – целогодишно Коледно чудо.

С видимо нетърпение към вълшебния щанд пристъпва развълнувано четиричленно семейство. С бодра крачка бащата и майката изпреварват събитията и децата си, що се отнася до заветна цел – еднопосочният билет към щастието. И недай си Боже светът да се провали точно в онзи сюблимен момент!

Своеобразната съпружеска надпревара пресъздава съвременните измерения на взаимоотношенията в традиционното българско семейство, където емоционално-поведенческата и когнитивна зрялост на партньорите задават възпитателния семеен модел. А именно благодарение на позитивните подкрепления и личния родителски пример децата се облагодетелстват безвъзвратно.

Става ясно, че с годините животът е дарил двамата възрастни с битовистки, но градивни рутина и опит, както и с ескалираща във времето житейска мъдрост, като този факт е безусловно подкрепен от следния развой на нещата: щастливият кадастрон не бива избран сред останалите такива от майката или от бащата, нито дори от първородния наследник. Това се случва благодарение на невинната ръчица на най-малкия член на семейството, чиято видима календарна възраст е 3 години.

Стига с иронията. Свидетели сме на ситуация, в която наблюдаваме родители, които стимулират формирането на хазартна зависимост у дете в предедипова фаза на развитие, който поведенчески модел задава съответните поведенчески аспекти, но и посоката на формиране на бъдещия Свръх-Аз (съвест) на детето. Наблюдаваме и служител, който толерира случващото се, без абсолютно никакво притеснение от последващи санкции.

Със сигурност ситуацията не е изолирана сама по себе си. Има достатъчно нормирани и интелигентни ненормирани механизми за противодействие що се касае до подобни ситуации (лично аз се възползвах от вторите). Съвсем друг е въпросът дали целия този инструментариум ще бъде използван по предназначение и това зависи единсвено от нашата гражданска ангажираност.

Нека го правим – нищо не ни коства, пък току виж светът станал малко по-добро място, в което растат онези малките.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !