Напоследък из интернет се върти един неподписан текст, в който се изброяват причините да не говорим лошо за другите.

"В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта.

Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза.

Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори.

Във ведите празните разговори се наричат "праджалпа" и те са едно от главните препятствия на пътя да духовния и материалния прогрес.

Смята се, че именно речта определя човека.

Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ - да бъде специалист по граматика и да следи речта си, трето - да бъде философ, който очиства съзнанието си и постига абсолютната истина.

От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие.

Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките бизнесшколи. Буда твърди, че с дума може да се убие човек.

Ведическата астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за оскърбленията, тя реагира бързо, често за един миг; Кету дори дава освобождение, но в отрицателен аспект. Тя наказва за оскърбленията и непочтителната реч, бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план.

Във ведическата цивилизация всеки човек се учи внимателно да следи речта си. Речта има много силна енергия.

Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно на тънкото си тяло.

Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Нейната цел е да доближи човека до Божественото. С нея той може да обсъжда практически дела, да общува с близките си. Но тя е и проява на Прана. Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен човек. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува.

Най-успешните хора говорят приятно и умеят да контролират речта си. Хората, които говорят лошо, заемат в различните йерархии последните места.

На Изток човекът, който не може елементарно да контролира речта си, се смята за много примитивен, дори да е професор на Запад.

Нашата карма се определя от речта ни. Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите качества на този човек; така действа законът за кармата. Ние вземаме качествата на човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества.

Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични хора.

Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да говори добро за някого. Трябва да се учим никого да не критикуваме. Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма и взема нашата лоша карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да ни критикуват.

В "Махабхарата" се говори, че ако искаме нещо да свършим, вероятността да се случи е да мълчим и на никого да не казваме за него; ако сте казали дори на един човек, с 80% намалява вероятността да свършите работата си. 

Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си.

Речта на невежите е пълна с оскърбления, претенции, осъждания, заплахи, нецензурни думи, които са пропити от гняв и ненавист. Такива хора, осъзнато или неосъзнато провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергията на гнева, раздразнението, обидата, завистта, тъй като на тази вълна те са настроени и се хранят с тези нисши разрушителни емоции.

Когато имаме претенции, нашият сърдечен център се блокира.

Най-честите претенции са срещу съдбата, срещу заобикалящите хора, недоволството от себе си и света. Претенциите се проявяват не само в думите, но и в мислите, тона, стила на общуване и отношението към живота.

Всичките претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и затварят сърцето му."

Ето обаче как в. Гардиън е изследвал проблема със злословенето - далеч не толкова драматично. Вижте сами:

Отдушникът на напрежение, който подобно поведение предлага, може да ни помогне да се сближим с човека, с когото си говорим лошо за някой друг, но може и да остави кисел вкус в устата - къде е границата и защо обичаме да го правим?, пита Мадлен Агелер на страниците на в. Гардиън.

Притеснително е да осъзнаеш, че не харесваш същия човек като някой друг. Съществува такъв един деликатен, опияняващ танц: подхвърляне на косвени критики и постепенно скъсяване на дистанцията, докато човек не направи крачката и смело не каже: "Честно казано, той си е голям гадняр".

Изведнъж усещате сияйната си правота, съпоставена с неправотата на другия и това може да ви развълнува. Понякога обаче след подобен епизод настъпва спад. Той настъпва малко по-късно или в момента, в който правите хапливия коментар: кисел вкус в устата, който ви кара да се чудите дали не сте отишли твърде далеч.

Има ли такова нещо като прекалено много лоши приказки? Къде е границата? И защо го обичаме? Защо си говорим гадости?

Имаме защита: защото хората го правят от векове.

"Трудно е да се каже коя е най-ранната регистрирана обида, тъй като "обида" винаги е нещо субективно", пише д-р Ханс Борк, доцент по класическа литература в Станфордския университет, който изследва обидите и хумора в латинската комедия.

Той е виждал препратки към обиди в древни хетски и вавилонски текстове и отбелязва, че "Илиада" на Омир е основно посветена на обидите. Основният ѝ сюжет "започва, след като цар Агамемнон обижда и се подиграва на Ахил, най-добрия от гръцките воини", казва той. "В един момент Ахил нарича Агамемнон "чувал за вино, с кучешки очи, със сърце на елен".

Говоренето на лоши неща за хората и свързаните с това практики (клюки, доноси или празнодумие) също са важни инструменти, които ни помагат да се ориентираме в социалната среда.

"Навигираме в доста сложна социална среда", казва д-р Морис Швайцер, професор по мениджмънт в училището Уортън към Университета на Пенсилвания и съавтор на книгата Friend & Foe: When to Cooperate, When to Compete, and How to Succeed at Both (Приятел и враг: кога да си сътрудничим, кога да се конкурираме и как да успеем и в двете).

Швайцер разграничава "trash talk" - който той определя като "конкурентна непримиримост" - от клюките, които според него могат да имат благоприятен ефект. Според Швайцер клюките могат да ни помогнат да определим нормите и границите на дадена среда, независимо дали става въпрос за работно място или социален кръг. Сплетните помагат на хората да се сплотят, отчасти като поставят тези, които участват в тях, в опозиция на тези, за които клюкарстват. Това създава "вътрешна група" и "външна група", обяснява той.

Този вид споделяне на информация може да послужи за предпазване на другите от хора, които - според сплотената група - са се държали лошо. Често обаче групата не е непременно в правото си. В по-често срещаните си и не толкова приемливи форми клюките сигнализират за нашите собствени ценности и лоялност. Оплакването, че някой се държи грубо, показва, че не смятате действията му за приемливи. Оплакването на определен човек предполага и въпроси: съгласен ли си с мен? Мога ли да ти се доверя?

А понякога просто сме раздразнени и имаме нужда да дадем воля на чувствата си. Ако човекът, с когото разговаряме, е възприемчив, поривът, който изпитваме, е истинска химическа реакция.

Когато се оплаквате и друг човек ви покаже съпричастност, се освобождава стрес и окситоцин, "химикал за свързване", казва д-р Еман Алмусави, терапевт и клиничен директор на A Better Life Therapy в Ню Хоуп, Пенсилвания. "Така че в момента ще се почувствате добре".

Лесно е обаче да се отиде твърде далеч. "Ако е прекалено много, става токсично", казва Алмусави.

Какво отличава говоренето на лошо по адрес на другите от подлостта?

Швайцер казва, че определянето на границата е по-скоро изкуство, отколкото наука; това зависи от контекста и от отношенията ви със слушателя. Да изкажеш лошо мнение за колега пред шефа си е различно от това да изпуснеш парата по време на непринуден щастлив момент с приятели.

Една горчива ирония, отбелязва Швайцер, е, че групите често предоставят по-голяма свобода на действие на хората с власт, въпреки че тяхното злословие може да има по-вредни последици. На практика ние можем да бъдем твърде снизходителни към някого, който съсипва другите, говорейки лошо за тях, само защото той има власт. "Когато хората с по-висока власт кажат нещо, то е по-вредно", казва Швайцер. "Техните думи са много по-силни и те трябва да бъдат по-отговорни".

Умението да разчитаме правилно ситуацията идва с времето и опита. Средното училище, казва Швайцер, е времето, когато много хора започват да експериментират с границите на клюките. Децата научават какви са социалните последици от клюките и че сближаването с един човек чрез клюки може да разруши отношенията им с друг. "Понякога трябва да преминем границата, за да разберем къде е тя", казва Швайцер.

Кога лошотията идва в повече?

Алмусауи казва, че има тънка граница между здравословното и нездравословното разправяне, но че можете да определите от коя страна попадате, като си зададете три въпроса: Защо се разправяте? С кого го правите? И колко често го правите?

Ако се опитвате да изкажете собствените си мисли и емоции, Алмусави казва, че изказването може да бъде полезен начин за преодоляване на преживяванията ви. Но ако започнете да говорите за неща, които човекът е направил и които нямат нищо общо с вас, това е знак, че тази фрустрация е излязла извън контрол.

Насочването на жалбата ви до правилния човек също може да има значение. Може ли получателят да ви изслуша, да осигури спокойна атмосфера и да ви помогне да преработите конструктивно емоциите си? Или ще добави масло в огъня?

Помислете също така колко често се оплаквате от даден човек. Определянето на количеството е лично изчисление и зависи от ситуацията, но клюките са като всяко друго нещо, казва Алмусави: "Всичко си има граници. Всичко е ОК, докато... вече не е."

Прекалено многото клюки могат да навредят както на говорещия, така и на слушащия, обяснява Алмусави. Ако често унижавате хората, собствената ви репутация може да пострада, тъй като другите губят уважение и доверие към вас. И дори ако не става дума за тях, Алмусави казва, че негативността създава "атмосфера на подозрение", когато слушателите се чудят дали не са обект на такива лоши думи, когато не са наблизо.

И накрая, казва Алмусави, бъдете честни със себе си относно потенциалните последици от клюките. "Това не е лошо, ако не вреди на никого другиго. Лошо е, ако говорим за някого другиго, обругаваме го и му причиняваме вреда."

"И така, дали говоренето на лоши неща е добро за мен или лошо за мен?"

"Да."

"Чакайте, какво? Добро или лошо е?"

"Надявам се, че ви помогнах!" отговаря закачливо авторката.