Зависимостта има много лица. Тя може да бъде зависимост към наркотици, зависимост към алкохол, зависимост към хазарт, зависимост към секс, зависимост към пазаруване и много други. Това, на пръв поглед толкова различно поведение, е проявление на една и съща психологическа дефицитност.

Един от най-задълбочените изследователи на зависимостта, с над 40 години опит в сферата, доктор Габор Мате казва: "Зависимостта е само симптом на нещо много по-дълбоко, по-фундаментално."

Когато говорим за зависимост трябва да си зададем въпроса откъде идва цялата тази болка, която хората не могат да понесат и бягат неистово във различни форми на зависимост.

Както повечето от психологическите ни рани и при зависимостта можем да открием корените на зараждането ѝ в ранното детство. За да оцелее, бебето има две базисни психологически нужди – нуждата от привързаност и нуждата от автентичност. Без да има привързаност бебето няма шанс да оцелее. В привързаността живеят едновременно много нужди – потребността от безусловна любов, от ласки, топлина, допир до гръдта на мама.

Какво става обаче, когато майката или обгрижващата ни фигура не може да осигури тези наши нужди, защото самата тя не е успяла да ги даде на себе си? Тогава малкото бебе развива несигурна, тревожна или амбивалентна привързаност и в по-късна възраст има различен вид дефицити със свързването с околните, включително и с романтичните партньори.

Другата наша базисна психологическа нужда е да ни се осигури възможност да бъдем автентични. Зад това понятие стоят много неща – да можем да бъдем свързани със собствените си усещания, да можем да ги изразяваме, да бъдем във връзка със интуицията си. От древни времена няма как да оцелеем, ако не вземаме предвид това, което чувствата ни казват. Страхът например ни предупреждава за дебнещите опасности. Ако чрез плача си не можем да приканим мама да ни гушне, ако чрез усмивката си не можем да накараме мама да ни прегърне нашето оцеляване би било под въпрос.

Понякога обаче близките не могат да ни осигурят тази сигурна емоционална база, чрез която да можем да се научим да разпознаваме своите емоции и да ги изразяваме открито и спонтанно. Тогава ние губим връзката със себе си. Това първо наше дълбоко изгубване е в основата на формирането на бъдещи зависимости.

Възможно е да се изгубваме и по друг начин – когато нуждата ни от привързаност и нуждата ни от автентичност са в конфликт. Когато, за да оцелеем чрез привързаността, трябва да загубим връзката със себе си. Когато трябва да избираме. Тогава ние несъзнателно избираме да останем привързани като започваме да се държим по угоден за близките ни начини.

Така ние заравяме своя автентичен Аз дълбоко зад много пластове, роли и имитации, които започваме да играем. Често напълно несъзнателно. В началото те са защитна стратегия, служеща на оцеляването, впоследствие стават база за психически и физически дискомфорт.

В основата си всички зависимости са загуба на връзката със себе си и загуба на връзката със другите. Тази загуба предизвиква в нас огромна празнота и отчаяние. Все едно сме оставени да се реем сами в космическия безкрай.

Габор Мате описва това състояние като „травма“. Травмите се пораждат не само от това какво ни се е случило, а от това какво се е случило в нас на базата на събитието, което сме преживели. Травмите често се интензифицират от това, че първоначално сме чувствали изолация, страшна самота и болка. Травмата, преживяна в самота, кърви силно и дълбоко, докато не започнем да я преработваме и вадим от нашето несъзнавано.

Можем да наречем болката от травмите "сърцето на зависимостите". Те сами по себе си са опити за неистово бягство именно от усещането за празнота, от усещането, че не можем да си намерим място в собствената си кожа, от раздиращото чувство, че не сме самите себе си, че сме се загубили някъде по пътя. Че сме забравили кои сме. Че нямаме идентичност и като хамелеони сменяме кожата си според хората, само и само да се нагодим към тях, да ни харесат и да не ни изоставят.

Не можем да казваме „ не“ защото ни е страх, че така ще изгубим благоволението на другите и в крайна сметка те ще си тръгнат от нас. Когато не можем да казваме „не“, тогава тялото ни казва "не", пращайки ни болести. Колкото и да е парадоксално дори и болестите са опит на природата ни да възстановим загубената си някога цялостност.

И това е така. Ние наистина някога, много отдавна, сме загубили способността си да се свързваме – навътре с автентичния си Аз и навън със другите. Така пристрастяванията стават нашата емоционална анестезия. Дали ще избягаме в света на наркотиците, алкохола, хазарта, хранителните разстройства, пристрастяванията към хора, сексуалните пристрастявания - в основата си ние правим едно и също ден след ден, седмица след седмица, понякога година след година – пълним бясно вътрешна празнота и чувство за безсмисленост.

Да се чувстваш празен е едно от най-страшните за понасяне състояния. То може да причини тежки депресии, тревожни разстройства, обсесивно-компулсивни състояния.

Зависимостите са опит за компенсиране именно на това усещане за вътрешна непоносимост. Чрез тях поне за малко ние се чувстваме отново свързани, сякаш сме в майчината прегръдка отново, сякаш сме защитени, сякаш сме себе си. Разбира се, цената на това временно облекчение е твърде висока. Понякога плащаме с живота си за това временно островче, в което се срещаме със самите нас.

Обществото също наказва хората със зависимости чрез различни форми на отхвърляне. Цената на зависимостите често е непоносима – тя е здравето ни, семействата ни, работата ни. С времето зависимостта се разпростира във всички сфери на нашия живот като къса и без това тънките връзки, които имаме с него.

В един момент става точно както Екзюпери описва планетата на пияницата в „Малкия принц:

– Защо пиеш? – пита Малкия принц пияницата.
- Пия, за да забравя, че пия.

Със зависимостите е точно така – с времето развиваме толеранс и за да постигнем същите усещания се нуждаем от по-високи дози.

Става, буквално, като във влакче на ужасите – може да се предозира фатално, алкохолиците сутрин да треперят абстинентни; преяждащите с храна да започнат да повръщат; хазартно зависимостите да имат все по-остра нужда да залагат като по този начин разорят себе си и близките си; зависимите към секса да търсят все повече и повече секс и да се чувстват все по-кухи и празни; зависимите към материалните неща да стават все по-алчни и все по-алчни.

Как се излиза от този омагьосан кръг е една много обширна тема, за която ще пиша във следващия си материал.

Зависимостите и празнотата. Зависимостите и болката. Зависимостите и скъсаните връзки - навътре и навън. Зависимостите и омагьосаните кръгове. Зависимостите и бягствата.

Нещо определено ги свърза и това е една дълбока загуба – тази на нашето автентично Аз. Всички ние се раждаме с него. То е нашето чувство, че ние имаме своето място на тази земя, че заслужаваме цялата безусловна любов на света, че земята ни приема, че самият живот ни приема и подкрепя по нашия път.

Като затворя за миг очи мога да видя тези наши истински Аз-ове. Блестят като слюда под лъчите на слънцето и ни чакат да ги изровим. Да ги полеем. Да ги погалим не с обвинение, а с дълбоко състрадание. Да им помогнем да изградят в нас нови невронни пътища. Да ни помогнат да почувстваме истинската свобода, която не се случва през зависимостите, а през повторното свързване със собствения ни център. Този, който е винаги е бил и ще бъде в самите нас.

С първата си и последна глътка въздух, ние заслужаваме да се чувстваме дълбоко свързани със себе си и околните. През истинската свобода да докосваме небето. Раят и Адът са тук на земята – при зависимостите можем да видим и двете само на една ръка разстояние.

Диляна Велева е магистър по Психология и магистър по Журналистика. Завършила е с пълно отличие образованието си във Софийския Университет "Свети Климент Охридски". След това има множество специализации в областта на психологическото консултиране. Има 18 годишен опит като психолог консултант в няколко водещи терапевтични центрове. Към настоящият момент работи в Център по психология и психотерапия "Промяна". Работила е като водещ на множество тренинги и обучения в областта на психологията за големи компании. Голямата ѝ страст, освен консултациите, е писането на статии в областта на психологията. През последните десет години тя е публикувала многобройни материали в областта на психологията във водещи у нас медии.