Проф. Мая Кръстева: Да съхрани живота на детето е първа цел на неонатолога

Янка Петкова
12 октомври 2019 в 10:00 | 731 |0

От 11 до 13 октомври в Бургас се провежда VII Национална конференция по неонатология. С председателя на Българската асоциация по неонатология проф. Мая Кръстева разговаряме за актуалните проблеми в тази специалност, казусите, които решават неонатолозите в ежедневната си практика и стандартите в грижата за екстремно незрелите деца.

Проф. Кръстева, очертават ли се нови тенденции в неонаталната грижа на тазгодишната конференция?

На тазгодишната конференция акцентът е в няколко посоки. Едната е лечението на респираторния дистрес (б. р. типично състояние при недоносени бебета, чиито симптоми се дължат на недостатъчно развитие на дихателната система) в съответствие с новите европейски стандарти, ревизирани от 2019 г. Респираторният дистрес е едно от най-често срещаните отклонения в състоянието на децата след раждането. Ние спазваме изискванията на ЕС, те са валидни и за нашата практика.

Второто нещо, за което говорим, са инфекциите, които заемат немалък дял сред неонаталната патология и протичат с много тежки отклонения в състоянието на децата, в някои случаи дори са неовладяеми. Това до голяма степен е обусловено от патологиите на бременността. Говорим предимно за майчино-фетални инфекции, които се диагностицират непосредствено след раждането, до 48-72 час.

Разбира се, отделяме внимание и на инфекциозната патология, която е свързана с продължителното лечение на бебетата, дългия престой в интензивните отделения; прилагането, по необходимост, на антибиотично лечение продължително, това са т.нар. нозокомиални (вътреболнични) инфекции, които са също много сериозен проблем. Имаме няколко доклада в тая посока, които ще фокусират вниманието върху методите на превенция на тези инфекции.

Имаме и доста казуси, които в последните години срещаме в неонаталния период. В днешната сесия бяха представени доклади, които касаят по-рядко срещани състояния при новородените, които трябва да се имат предвид, защото те са не само диагностичен, но и терапевтичен проблем и това понякога може да се окаже фатално. Колегите, запознавайки се с тези случаи, получават информация и ако се сблъскат с подобен казус в практиката си, могат да реагират своевременно.

Не сме пропуснали и т. нар. екстремно незрели деца, които също са много голям проблем. Критериите в грижата за тях се определят от стандарта по акушерство и гинекология. Ние, разбира се, имаме мнение по тези въпроси. Трябва да се отчитат реалните възможности, защото за тези деца се полагат много сериозни грижи. Но не може да се пропусне фактът, че една голяма част от тях са пренатално увредени (преди раждането) и на практика, дори да постигнем съхраняване на живота им, въпросът опира до качеството му по-нататък.

Успеваемостта в отглеждането на тези деца е голяма и ние сме постигнали резултати в тая посока. Но много малко са проследяванията им след това в годините, за да се дадат статистическите данни – коя гестационна възраст, какви последици има. Ние знаем какво можем да очакваме и сме щастливи, когато те ни опровергаят, дори при по-песимистичите прогнози.

Какви са показателите по стандарт, когато говорим за екстремно незрели деца?

Счита се, че при тегло 600-700 г и 24-25 г. с. се дава реална възможност за извеждане на детето от тежкото състояние и след това, ако не направи допълнителни усложнения, да има добро качество на живот. Но усложненията в тая група деца са по отношение на неврологичното им развитие, на хронична дихателна патология, която също затруднява качеството им на живот, по отношение на изяви на тежки анемии, очната патология, която е неминуема, при екстремната незрялост. Защото когато пред неонатолога стои дилемата живота на детето или по-късното развитие, няма как мислиш за по-късното развитие. Можеш да превентираш някои от тези неща, но ако е възможно. В крайна сметка съхраняването на живота е първата цел – другото е вече на втория етап.

Тези критерии не са ли причина да има толкова много деца с увреждания в последните години?

Не можем да предскажем кое дете как ще се развие в бъдеще. Не е възможно. Не можем да правим прогнози. В моята практика, дори в случаи когато съм била доста резервирана по отношение късното развитие на децата, те са ме опровергавали. Затова казвам на родителите, че съм най-щастлива, ако съм сгрешила в песимистичната прогноза за детето.

Детето има компенсаторни възможности. Мозъкът на бебето има големи пластични възможности. Имали сме случаи, когато наистина сме били много отчаяни, но децата се справят. Мозъкът на новороденото дете проявява индивидуална чувствителност, в това съм се убедила за 40-годишната си практика. За щастие, тези случаи не са малко. Може би точно това ни мотивира да работим и да искаме да постигнем ефект от това, което правим, при всички новородени.

За съжаление, някои от тях губим, защото патологията при тия деца е комплексна, а когато се натрупа такава патология няма как да бъде разкъсан порочният кръг и да се поздравим с успех. Отглеждането на едно такова дете за всеки неонатолог е успех. И най-големият успех е, ако след няколко години майката доведе детето и го виждаш, че ходи, говори, за да почерпят за рождения ден. Това е най-голямото удовлетворение за всеки от нас.

Непрекъснато се коментира дефицитът на кадри в съсловието. Какво е положението при неонатолозите? Прави впечатление, че специалистите са предимно жени.

Това е така, може би защото на жената е дал Господ тази функция - да бъде майка, може би заради това, че тези пациенти изискват малко повече емоция, когато се грижим за тях, макар че колегите ни от мъжкия пол също са достатъчно компетентни и достатъчно отговорни към работата си.

Неонатолозите са едни от най-отговорните лекари в медицинското съсловие. Може би защото контингентът ни е такъв, защото пациентите ни са беззащитни, защото не могат нищо да кажат и ти трябва да се ориентираш по най-дребните маркери за отклонение в състоянието на децата.

Това поколение, което в момента се изгради като професионалисти, е изключително облагодетелствано от гледна точка на това, че техническите възможности, с които разполагаме, са много добри. Ние не отстъпваме от колегите на Запад по отношение на апаратура, възможности за диагноза и лечение. Неонатологията е една от най-бързо развиващите се специалности, особено последното десетилетие. Навлязоха нови методи на лечение на децата. Всичко това е достъпно за всички деца.

Не може обаче да сме доволни от факта, че в дадени моменти се чувстваме на по-заден план. Аз много често казвам, че всички сме минали през неонаталния период, но за съжаление никой от нас не си го спомня.

Трябва да се дава малко повече гласност на дейността на неонатолога, на това какво представлява той. Целите на асоциацията са и такива – да разберат хората, че има и такива специалисти и че техните деца са спасени и живи и здрави, благодарение и на тези хора.

Неонатологията ще се развива и аз смятам че тепърва има да навлизат много нови методи с развитието на медицинската наука като цяло. Дано все повече млади хора да избират тази професия.
Аз съм щастлива, че тук виждам все повече млади хора и това е обнадеждаващо. Защото иначе може да се окаже, че имаме страхотна апаратура, модерни интензивни сектори, но няма кой да работи в тях.

Проф. д-р Мая Кръстева-Вилмош, д. м, е специалист по педиатрия и неонатология. Началник на отделението по неонатология в Университетската болница "Свети Георги“ - Пловдив. През периода 1981-1987 г. е редовен аспирант и асистент по неонатология в Клиниката по акушерство и гинекология в същата болница, a от 1987 до 2001 г., асистент и главен асистент.
През 2005 г. завършва квалификационен курс по здравен мениджмънт. Републикански консултант-специалист в областта на неонатологията за Южна България. През 2001 г. получава научното звание "доцент”, а през 2014 г. - "професор". Председател е на Българската асоциация по неонатология.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !