Как да се справите с партньор, който се фокусира само върху вашите недостатъци, пита се в статията си в Psychology Today д-р Сюзън Уитбърн.

Партньорите, които са изключително критични към половинката си, може да са такива от чувство за слабост.

Нови изследвания показват, че уязвеният нарцисизъм наистина може да бъде причина за прекалено строгата критичност на партньора.

Разбирането на това, което подтиква към тази критика, може да помогне да върнете връзката си на здравословна основа.

Наличието на близки отношения обикновено кара партньорите да станат донякъде безчувствени към недостатъците на тези, които обичат. Този ореол от добри чувства означава, че дори ако обективно в партньора има нещо нередно, любимият човек вероятно ще го пренебрегне. Разбира се, понякога в това позитивно замъгляване на съзнанието може да се промъкне и някоя слабост, но тя обикновено е самоподразбираща се и няма вероятност да разруши качеството на връзката. При някои хора обаче суровият глас на критиката бележи почти всички техни взаимодействия с партньора. Понякога това се усеща като романтично, но тези случаи са по-скоро изключение, отколкото правило.

Може би вашият партньор проявява този модел на прекалено критично поведение. Вие сте в състояние да прекарате по-голямата част от следобеда в приготвяне на това, което смятате за идеалния десерт, като сте спазили докрай спецификите на някоя нова рецепта. Нямате търпение да дойде време за вечеря, за да можете да го сервирате. За ваш ужас творението ви остава недокоснато, след като партньорът ви отхапва една хапка и обявява, че не става за ядене.

Други критики от страна на партньора ви могат да се окажат много по-дълбоки и болезнени - от обидни коментари за външния ви вид до въпроси за интелигентността ви. Колкото и да ви нараняват, все още има достатъчно убедителни характеристики на връзката ви, които продължават да ви свързват с партньора ви. Въпреки това би било много по-здравословно, ако партньорът ви изобщо спре да ви отблъсква с постоянния поток от критики.

Търсенето на грешки като качество на връзката. Обсесивно-компулсивно разстройство

Според ново проучване на психолога от Института по поведенческа и когнитивна психология и психотерапия във Флоренция (IPSICO) Габриеле Мели и колегите ѝ (2024 г.) съществува синдром, свързан с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), известен като ОКР във взаимоотношенията (ОКВ). Тази увреждаща форма на ОКР включва "обсесии и компулсии, фокусирани върху близките междуличностни отношения". Едно от измеренията на ОКР включва съмнения в "правилността" на връзката и чувствата на партньора към индивида. Второто се основава на възприятията за партньора като притежаващ най-различни недостатъци. Идентифицирани в предишни изследвания от един от съавторите на изследването, израелския психолог Гай Дорон (2012 г.), могат да се появят и фокусирани върху партньора симптоми на П-ОКР, които водят до мисли, образи и пориви за това какво не е наред с партньора.

Мели и сътрудниците ѝ смятат, че П-ОКР се развива в резултат на дълбоко чувство за уязвимост и нуждата да бъдеш видян с партньор, който отговаря на нереалистични стандарти за съвършенство. С други думи, тези индивиди се нуждаят от партньор с висока стойност, за да подсилят собственото си самочувствие.

Изследване на корените на П-ОКР

Може би се чудите откъде идва това крайно чувство за уязвимост и нуждата от съвършенство у партньора? Когато си дадете сметка за това, че имате партньор, който се фокусира само върху вашите недостатъци, каква според вас може да е причината за това поведение? Изследователският екип смята, че уязвимият нарцисизъм, крайното чувство за несигурност, свързано с високата критичност на партньора, осигурява движещата сила на неговото поведение. Несигурни в собственото си самочувствие, те се нуждаят от партньора си като опора, за да могат да се чувстват по-добре със себе си. Възможно е именно тази слабост, която възприемате в един прекалено критичен партньор, да ви държи обвързани с него, тъй като разпознавате неговите уязвимости.

За да проверят ролята на уязвимия нарцисизъм като подбудител на крайната самокритичност на партньора, Мели и сътрудниците ѝ правят извадка сред 310 възрастни (75 % жени; 18-59 години; средна възраст 28 години), чиито симптоми съответстват на подтипа на ОКР. Те са попълнили въпросници, предназначени да разкрият потенциалните предшественици на този синдром. Те включват самооценка, обусловена от стойността на партньора (доколко самооценката зависи от партньора), общ въпросник за обсесивни убеждения, инвентар за патологичен нарцисизъм и скала за катострофиране на отношенията (напр. надценяване на негативните последици от това да останеш сам).

Елементите на О-ОКР са разделени на тези шест категории, показани тук с по един примерен елемент:

Външен вид: Когато съм с партньора си, ми е трудно да пренебрегвам неговите/нейните физически недостатъци.
Общителност: Неприятни са ми мислите за социалните умения на партньора ми.
Морал: Непрекъснато оценявам нивото на морал на партньора си.
Емоционална стабилност: Непрекъснато проверявам дали партньорът ми се държи странно.
Интелигентност: Мисълта, че партньорът ми не е достатъчно интелигентен, силно ме притеснява.
Компетентност: Продължавам да сравнявам способността на партньора ми да постигне нещо в живота с тази на други мъже/жени.

Изглежда ли, че критиките, които партньорът ви отправя към вас, се вписват повече в едната категория, отколкото в другата?

Преминавайки към проверката на основния модел, авторите установяват път, водещ от уязвимия нарцисизъм през обусловената от стойността на партньора самооценка и в крайна сметка до резултатите от теста. Като се има предвид личния стрес, свързан с уязвимия нарцисизъм, констатациите подкрепят интерпретацията, че "уязвимите нарцисисти изглежда са показали високи нива на междуличностен стрес, емоционална чувствителност и изключителна зависимост от партньорите си, за да успеят да модулират самооценката си... Това от своя страна би увеличило вероятността тези характеристики да бъдат катастрофично оценени, което да доведе до прерастването им в обсесивни занимания."

Завъртане на циферблата на критиката

Констатациите хвърлят светлина върху вътрешната динамика, която може да кара хората да ровят постоянно в слабостите на партньора си. Когато партньорите се нуждаят от това любимите им хора да са безупречни, те може би го правят поради дълбокото си чувство, че самите те са несъвършени. Вместо, както се предполага, те да виждат себе си като толкова съвършени, че да имат нужда партньорите им също да бъдат такива, се оказва точно обратното.

Всичко това поражда въпроса защо хората, чиито партньори са водени от тази потребност, изобщо искат да останат във връзката. Същите качества, които водят до прекомерна критичност към партньора, обаче в известен смисъл биха могли да осигурят лепилото, което държи връзката. Усещайки вътрешната слабост на партньора си, може би чувствате, че той има нужда от вас, за да бъдете до него и да му давате увереност.

И все пак това потенциално разрушително поведение не трябва да продължава. Както посочват Мели и сътрудници, ако възприемате поведението на партньора си като зов за помощ, може би ще успеете да го насочите в посока намиране на облекчение от собствените му вътрешни грижи.

Ако обаче няма диагностицирано обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), партньорът ви може просто да изпитва от време на време съмнения в себе си и чувство за слабост, които изплуват под формата на сурови критични коментари за някакъв аспект от външния ви вид, поведение или умения. Вместо да се примирявате с тях или просто да ги пренебрегвате, помислете дали да не повдигнете въпроса за тяхната болезненост пред партньора си, за да обсъдите откъде идват. Възможно е по този начин партньорът ви да пожелае да сподели някои от собствените си несигурности. Можете също така да споделите собствените си усещания за това колко много тези коментари подкопават собственото ви благополучие и добро самочувствие.

В обобщение, партньорът, който постоянно открива недостатъци във вас, може да има свои собствени комплекси за непълноценност поради слабости в собствената си представа за себе си. Вместо да ги пренебрегвате, проучването IPISCO може да ви даде някои инструменти за превръщането на тези случаи в разговори, които укрепват връзката.

Авторката Д-р Сюзън Краус Уитбърн е почетен професор по психологически и мозъчни науки в Масачузетския университет в Амхърст. Последната ѝ книга е "Търсене на удовлетворение" (The Search for Fulfillment).

Статията преведе Искра Ангелова.