Може ли тютюневата индустрия да влияе върху формирането на здравни политики в държавата и как го прави? Това показва Глобалният индекс за вмешателство на тютюневата индустрия, в чийто доклад България е включена за първи път. Резултатите от мониторинга ни отреждат 74 място сред 90 наблюдавани страни. Повече за индикаторите, по които се оценява намесата на тази индустрия, разказва д-р Гергана Гешанова, председател на Коалиция за живот без тютюнев дим. Резултатите от Индекса бяха представени по време на журналистически пленер за контрол на тютюна, организиран от Коалиция за живот без тютюнев дим и фондация "БлуЛинк".

Д-р Гешанова, представихте резултати от Индекса за вмешателство на тютюневата индустрия. Каква е историята на този индекс и как България попадна в него?

Този индекс е започнат през 2019 г. Идеята е да се установи в коя държава до каква степен тютюневата индустрия се намесва, когато трябва да се създават здравни политики. България е поканена да участва за първи път, тъй като сме организация, която съществува от 2010 г. и видяха, че тук се води някаква борба. Освен това България е известна като много пушеща нация. В ЕС вече сме на първо място. Все се гоним с гърците, ту те са първи, ту ние. На база Европа се гоним със сърбите. В световен мащаб ние сме от най-пушещите нации. Освен това нашите младежи са от най-пушещите и то девойките – 15-16 годишните. Поне в Европа са на първо място, което е тъжно. Имаш седем индикатора и около шест месеца, за да проучиш твоята държава в тази посока какво се прави. Интересното на този Индекс е, че той не търси някакви разкрития, а само констатира неща, които са публично известни и всеки може да ги провери, стига да има желание.

Ние сме на 74-то място от 90 възможни. Но на мен ми направи впечатление, че под нашето дъно са държави като Швейцария и Япония. Това с какво се обяснява?

Аз също се шокирах. Швейцария е интересна държава. Там изглежда тютюневата индустрия е много силна, защото Швейцария е една от малкото страни, които все още не са подписали Рамковата конвенция за контрол на тютюна. Малко празно петънце в Европа. Държавата не може да вземе решение да се присъедини към този световен здравен договор. Там има голяма борба. За Япония наистина се учудих. Там са толкова дисциплинирани хора, толкова здравословни, поне така си представям нещата, но явно и там нещо се пропуква и не могат да взимат добри решения за своята държава.

Кои са най-слабите ни места сред тези седем индикатора?

В България този чл. 5 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО*, който изследваме дали се спазва, е почти напълно непознат. Нашата организация беше единствената преди години, заедно с офиса на СЗО, която организира гостуването на английски специалисти онлайн, които дадоха чудесно и много разбираемо обяснение на този чл. 5. Тогава ние бяхме поканили и представители на почти всички министерства. Дойдоха по двама-трима души, но ми се струва, че каквото чуха там си и остана. Целта е да има държавата виждане, че тютюневата индустрия е малко по-различна от другите индустрии, и че към нея трябва да има малко по-специално отношение. Това у нас не съществува. Това е шокиращо само по себе си.

Друго шокиращо е, че у нас на различни нива, било министерства, било Народно събрание се допуска пряко, открито вмешателство, без притеснение. Преди време имаше една много интересна кампания на Министерството на финансите и някаква тютюнева компания. Тогава питахме „защо правите съвместна кампания, това все пак е тютюнева индустрия“. Тогавашният министър каза – „мен не ме интересува кой дава парите“. Това не държавническа, съобразена с интереса на хората, политика.

Показателен е случаят, в който тютюневата индустрия тропна по масата и каза: „Законопроекти за забрана на рекламата на тютюневите изделия в България да не сме видели да се внасят“. На депутата, който го внесе, му казаха – „още утре да го изтеглиш и повече да не сме чули такова предложение“.

Така директно ли беше казано?

Абсолютно! С тропване по масата, г-н Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите, хвърли на масата наниз от тютюневи листа. С целия антураж - производители, български и чужди фирми застанаха. Човекът се сви, един професор от Старозагорския университет, от едната му страна беше депутат от неговата група, от другата - от аграрната комисия. Никой не го подкрепи. След два дена си изтегли законопроекта. Просто тютюневата индустрия дойде, тропна по масата и забрани.

През 2010 г., когато беше приета забраната за пушене в закрити помещения, трябваше да влезе в сила. Един човек, който имаше интерес да няма забрана да се продават цигари и да се пуши, каза „Не навсякъде е така, Рамковата конвенция те да си я спазват“. Организира своята партийна група, човек с влияние, депутат, понеже имаше лични интереси. Повлия така, че една забрана за пушене на закрити обществени места да падне.

Коментирахте и поетапния календар за увеличаване на акциза на тютюневите изделия. Защо сте против, все пак това е акциз, в бюджета влизат пари?

Това предложение на тютюневата индустрия за въвеждане на поетапен календар за увеличаване на акциза е йезуитска работа. Те просто не искат да има рязко повишаване на цигарите с въвеждането на новата европейска директива за акциза, която се бави, но все пак ще се появи. И понеже ние сме на дъното, цените при нас са най-ниски, ще трябва да направим скок, за да изпълним новите изисквания. България има най-ниските цени на цигарите. В други държави кутия цигари е по 10-15 евро. Европа оказва натиск това да се промени.

За да не скочи от най-ниското на много по-високото в цените, тютюневата индустрия си изработи постепенно повишаване, което няма да засегне консумацията. А от здравна гледна точка това е целта – да има рязко повишаване. Това ще засегне най-младите, които не разполагат с толкова средства. Те не искат да губят този контингент. Всичко в момента се прави, за да бъдат те привлечени като нови попълнения в армията на хората, които пушат.

Тютюневата индустрия влезе в Министерството на финансите, с което ние години наред не можем да проведем дори разговор по телефона. Те представиха предложение, което на министерството се е видяло добро – ще идват допълнителни доходи. Уговорено е така, че повишението е толкова минимално, че дори не е в хармония с инфлацията.

Това е влияние и ние го допускаме. Няма никаква прозрачност. Научихме го случайно, защото зам.-министърката на финансите, по време на обсъждане в ресорната комисия на този законопроект, стана и каза – „Ние имахме среща с представителите на тютюневата индустрия, разговаряхме, стигнахме до единомислие“. За такива срещи би трябвало да се знае, за да може обществеността да вземе решение. В България прозрачност няма.

Какви други форми на влияние установи мониторингът ви?

Чрез спонсорството и корпоративната социална отговорност тютюневата индустрия създава впечатление, че е един лоялен партньор. Разговаряли сме с хора от Агенция „Митници“, които казват, че тютюневата индустрия е най-стриктна и плаща навреме данъците си. Вероятно чисто технологично това е така. Но какво прави тази индустрия, която си плаща редовно данъците. Хиляди хора умират, боледуват, стават зависими от кислородни апарати, без които не могат да дишат. Но щом си плаща, институциите си затварят очите. Все едно колумбийската мафия да каже „ние ще ви построим спортна площадка“, но кой строи тази площадка - този, който после ти убива децата. Това е мислене, което е абсолютно подплатено с финансови стимули. За съжаление, това се случва в много посоки.

Тази индустрия няма полезно количество продукт, освен да задоволява нуждите на човек, който е зависим. Полза няма, вреда има 100%. Някой ще каже – „Е да, ама дядо ми пушеше и доживя до 90 години“. Да, но това е един дядо, а милиони умират. Това държавата трябва да разбере, но не го разбира. Сега мислим за хеликоптери, че няма медицински сестри и това са реални проблеми. Докато тютюнопушенето е коварно, последствията идват след време.

Факт е, че акцизите за тютюна пълнят много бюджета. Те толкова много пари влагат там, че държавниците си казват – „ако този народ спре да пуши, ще изгубим тези пари в бюджета и ще се лишим от милиарди“. Без да съзнават колко губи държавата от това, че тези хора пушат. Защото боледуват, развиват лоши заболявания, лечението струва пари, някои не ходят на работа, други се лишават от живота си, лишават и семействата си. Стават пожари, губи се собственост и т.н. Директните и индиректните загуби от тютюнопушенето са много по-големи от приходите за държавата. Което означава, че или не са добри финансисти, или си затварят очите по някаква причина.

Споменахте един термин – "фармацевтизация" на индустрията. Какво имате предвид?

Това е най-новата тенденция. Искат да ни убедят, че новите продукти са средства за отказване от пушенето. Кой лекар би казал нещо против това? Все едно някой да каже, че е измислил лекарство срещу рак и лекарят да каже „не го вземай“. Затова тези нови средства се представят като начин за отказване от пушене. Изследванията обаче доказват, че единици са хората, и то в някои много дисциплинирани нации, при които наистина е възможно да стане. Обикновено хората какво правят – това е доказана статистика – вземат електронните цигари или нагреваемите тютюневи изделия и тъй като в законодателството има дупки – където могат да пушат цигара, пушат цигара, където е забранено – вейп. Така навсякъде могат да пушат. Така стигат до двойна употреба. Тази двойна употреба е най-вредна, особено за сърцето. На практика това се случва. Но ако се представят като едва ли не медицински вариант за отказ от тютюнопушене, законът няма как да ги забрани. Как да забраниш лекарство?

Другото е "грийн уошинг" – изпирането на имидж по екологична линия. Чистят плажове, улици, площади, има кампании за събиране на филтри в контейнери. Работи се! Сега в една от европейските директиви искат да докажат, че тези действия не намаляват замърсяването на околната среда, а лъскат облика на тютюневата индустрия. Фасовете все пак съществуват. Някъде ще се депонират – в земята, в океана. Хората си мислят, че памучето на филтъра ги предпазва. Доказано е, че хич не ги предпазва. Този порест материал дава възможност всичко да влезе в организма. Но това спестява на производителите сантиметри от цигарите, около 2 см. Да не е тютюн, който струва нещо, а памуче, в което всъщност има много пластмаса. Това са нерециклируеми изделия. А електронните устройства, в които има метали, батерии, са истинско зло за околната среда.

Това е пагубно особено за младите. Те казват „ние правим електронните цигари, нагреваемите средства, за да помогнем на хората, които са тежки пушачи и не мога да се откажат“. Под тази шапка създават електронни цигари с над 10 хиляди разновидности аромати, вкусове. И това се прави за Андрей Слабаков?! Това ли ще му промени отношението към цигарите? Това се прави за децата. Погледнете формата им – едно устройство прилича на стикче, друго на писалка, има различни аромати. Над 10 000 вида разнообразие. Това не се прави за заклетите пушачи. Това е за младите хора.

Някои казват – „ние внасяме вейпове без никотин, само с разни вкусове“ – ягода, диня, какао, пъпеш, малина и какво ли още не. Но това създава рефлекс, създава среда, навик – „днес ще си купя нещо без никотин, пък утре ще си купя със“.

Какво следва след Индекса?

Тропаме на вратата на Министерството на здравеопазването за някои неща от памти века. Първото е рекламата на всякакви тютюневи изделия и устройства да се забрани. Да изчезнат тези огромни билбордове. По света дори в магазините цигарите не се излагат на показ. При нас те са до касата, откъдето всеки ще мине. Представете си, че аз съм човек, който е решил да се откаже от цигарите, отказал съм ги, но вътрешно още ми е жарко. Така или иначе щом съм влязла в магазин ще мина през касата и ще видя наредените кутии. Ти като ги видиш импулсивно казваш „дай ми и една кутия…“. В цивилизованите държави тези кутии са скрити. При нас всичко е на показ до бонбоните дъвките и близалките.

Трябва да се помисли за по-рязко увеличаване на цените, не да се водим по интереса на тютюневата индустрия да увеличаваме с по 10-20 ст., а да има нещо по-драстично, за да се откажат хората. Най-голямото отказване беше 2010 г. когато цигарите станаха с лев по-скъпи. Тогава участвах в курсове за отказване от тютюнопушенето. Не можехме да обхванем хората, които идват и искат да се откажат. Това работи.

Да има повече истинско здравно образование. Децата да се запознават с вредите от малки, не в 12 клас, когато са опитали почти всичко и аз да им говоря как тютюна ще увреди алвеолите им. Никой няма да ме чуе. Важното е държавата да демонстрира единство. Министерството на здравеопазването да не се бори с Министерството на образованието и науката, с Министерството на финансите да вземе 1% от акциза за кампания. Тогава ще има успех. Държавите се борят за "енд гейм" – край на тази игра – до 2030-2040 г. тютюнопушенето да стане 5%. Ирландия, Норвегия, Скандинавието, Франция, Великобритания искат да създадат "тобако фрий дженерейшън". При нас няма мисъл за такова нещо.

Ние все пак сме район с традиции в тютюнопроизводството.

Точно. Но сега хората се отказват от този поминък, защото не им носи нищо и садят лавандула. Но тук нещо е останало в главите на хората. Вижте какво правят турците – когато във филм има момент с пушене, преди или след това има кратко филмче от 30 секунди, за вредите от тютюнопушенето. Има действие, но и противодействие. С други думи има отношение. Тук няма отношение.

Не виждам политици, които да го направят, щом хора с отношение към проблема като проф. Хинков, който беше директор на НЦОЗА, и доц. Околийски, който идва от СЗО, не успяха. Да, все пак става дума и за личен избор. Но ако ще правя избор, е добре да съм достатъчно добре информиран. В някои страни са въвели опростени опаковки – всички кутии са в един цвят – зеленикав, само надписите са различни – Австралия и Канада вече го правят. Държавата прави това, което зависи от нея. Оттам нататък е въпрос на личен избор – но за всяко нещо е така. Разбирам, че имаме много проблеми, че много неща са недовършени, но това е проблем, който се прокрадва много коварно и след години се виждат последиците, които са подкопали здравето на хората.

*Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна е ратифицирана от 183 страни. България я ратифицира със закон през 2005 г. Член 5.3 гласи: „При изработването и прилагането на политики за обществено здраве по отношение на контрола на тютюна, страните-членки трябва да предприемат действия, които да предпазват тези политики от търговските и други интереси на тютюневата промишленост при спазване на националното законодателство”.