Розовото не е подигравка със съветските войничета. "Силно и искрено се надявам, че с моето поколение - поколение от хора, които помнят войната /макар и само Студената/ и социализма - ще си отиде и тая злобна страст към лъснатите агресорски ботуши. И тая омраза към розовите неща", пише Калин Терзийски в коментар за "Дойче веле"
Розовото е цвят на сладката любов. На плътската любов и сладострастието. Също така - на наивните момичешки закачки. На мечтите на чистите сърца. На куклите. На балоните по панаирите. Розовото е цвят на Реноар и Шагал, цвят на японските цъфнали вишни в ефирните хайку и на безгрижната лекота.
А съвсем отскоро - и на Съветската армия.
Да - паметникът на Съветската армия в София отново е боядисан. Този път - в розово. Съвсем ясно е какви ще са реакциите. Някои ведро и весело се смеят. Други гневно скърцат със зъби. Трети изпадат в бясно, според тях - благородно възмущение. Реакциите са такива, каквито са били винаги. По отношение на съветскотото.
Цветът на омразата
За съжаление, докато сме живи ние - хората от поколението, помнещо войната и социализма - все ще има разделение на два лагера. Аз си казвам така: дано това разделение е феномен, който ще си отиде с нас! Защото спокойно би могло и да не си отиде с нас - да си остане и след нас, а това вече би било лошо…
Но - засега в България все още има дълбоко разделение в отношението към съветските войски. И техните паметници. По отношение на това какви са били те - окупатори или освободители. Ужасно дълбоко разделение. Всъщност, както казват някои мъдри хора, в България омразата и противопоставянето в обществото са основани върху отношението към миналото. Една част от българите смятат братушките за светли герои. Другата част - за мръсни окупатори.
За нас обаче много по-важен е не поводът за разделението, а резултатът - самото разделение. Защото не паметникът ни пречи на живота, а това, че се мразим. Че намираме поводи да се мразим. Че даже двайсет литра розова боя могат да ни накарат да се мразим до смърт.
Към загиналите - поклон
Нямам нищо против войничетата. Руските и всички други. Включително и тези - на паметника. Смятам ги за жертви на възрастните и алчни мъже, държащи властта - тук, там и навсякъде. Войниците са дечицата, пушечното месо, агнетата, загинали заради чудовищната алчност и жажда за власт на Чърчил, Рузвелт, Хирохито, Хитлер, Ататюрк, Димитров, Мусолини, Тито и разни подобни. Възрастни, жестоки и страстно желаещи да властват.
Към загиналите войничета - поклон. Бил съм войник по време на социализма. Но освен това съм и пацифист.
Сега боядисването на паметника беше с конкретен повод. Годишнината от интервенцията на Съветската армия в Чехословакия от 1968. И най-вероятно войничетата от 1968-ма биха могли да са малките братя на войничетата от 45-та. Но ако през 1945 Съветската армия е гонела въоръжените до зъби нацисти, то през 1968 е отишла в Чехословакия, за да стъпче съвсем крехките филизи на Пражката пролет. Дубчек и останалите не са имали дори и хартиени пистолети - образно казано. Никой в Чехословакия не е искал да воюва срещу целия Варшавски договор. Просто групи въодушевени млади хора са си въобразили, че могат да наложат нещо, което нарекли "социализъм с човешко лице".
Но явно човешкото лице е било противно за тези, които командват армиите. Армиите от съвсем невинни, деветнайсетгодишни войничета.
Розовото не е опасно
Подигравка ли е тази розова боя? Подигравка ли е с паметта на войничетата, които са били изпратени без да им бъде казано къде, как и защо - в чужда страна, откъснати насилствено от розовите им детски стаи? В разцвета на техните осемнайсет години - тъкмо когато идва времето за най-розовите им ранни любови? Дали е подигравка с тези, които насилствено са били направени войници - една детска, розова боя-закачка?
Скърцащите със стоманените си ченета зли старци-полковници сега ще кажат: Децата трябва да възмъжеят! И това става как? Само чрез война! Смърт на розовото! Това ще кажат старите полковници. Старите, стоманените и мразещи светлия свят полковници.
Но, слава Богу, това ще е ден до пладне. Силно и искрено се надявам, че с моето поколение - поколение от хора, които помнят войната /макар и само Студената/ и социализма - ще си отиде и тая злобна страст към лъснатите агресорски ботуши. И тая омраза към розовите неща.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
30.08 2013 в 22:46
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
30.08 2013 в 22:44
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
30.08 2013 в 22:35
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
27.08 2013 в 15:05
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
27.08 2013 в 15:02
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
27.08 2013 в 14:59
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
27.08 2013 в 14:55
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
27.08 2013 в 07:23
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
26.08 2013 в 17:42
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
26.08 2013 в 11:23
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Люгер Химарс
Борисов не е в положение да поставя условия, заяви Асен Василев
Mladen900
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Д-р Мазникуров
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Козин Човков
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
781000
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава