Германия ще бъде победител след коронавируса

OFFNews
13 април 2020 в 18:53 | 7711 |0

Автори на анализа, публикуван в Bloomberg, са професорите-икономисти Елена Карлети, Марко Пагано, Лориана Пелизон и Марти Субрахманям

Всички големи икономически кризи довеждат до две еднакво важни предизвикателства: те източват ликвидността, необходима за функционирането на бизнеса, „изгарят” техния собствен капитал или поне значителна част от него. Първото е водещо непосредствено предизвикателство на фона на инициираните от коронавирус блокировки.

Предоставянето на ликвидност на компаниите е основен приоритет за осигуряване на тяхното оцеляване. И все пак това не гарантира изцеление или тяхната трайност и растеж. Наличният капитал е сред необходимите неща за инвестиране и процъфтяване, което е от съществено значение за втория етап на възстановяването им.

Днес много предприятия виждат, че приходите им почти се стопяват и следователно се оказват в тежка финансова криза. Бяха представени различни предложения за пренасочване на пари до бизнеса, преди те да бъдат принудени да уволнят служители, да отменят доставките си и да затворят вратите си. Едно от тези предложения е Европейската инвестиционна банка - заемната ръка на Европейския съюз - да осигури незабавно и мащабно финансиране при нулева лихва на компаниите, за да могат те да ликвидират изтичащите по срок дългови задължения.

Това е стъпка в правилната посока, но сама по себе си тя не е достатъчна: Благодарение на такова лечение пациентът няма да умре, но и няма да оздравее. В действителност, тъй като ликвидността достига до компаниите чрез заеми, тя увеличава техните задължения и следователно риска им от фалит, оставяйки им малко пространство за инвестиции и растеж. Растежът, който вече е нисък от дълго време в по-голямата част от еврозоната, особено в Италия, ще се забави още повече, ако предприятията й останат без капитал след кризата поради рязкото увеличаване на задлъжнялостта.

И така, откъде идва необходимата инвестиция на капитал? Трудно може да дойде от домакинствата, които също търпят огромна загуба на състояние. В държави с фискално натоварване като Италия не може да произхожда и от държавата; високите нива на публичния дълг преди кризата, усложнени от текущото увеличаване на дефицитите, ще застанат на пътя.

За разлика от тях, рекапитализацията с държавно финансиране ще бъде значителна във фискално силните европейски страни, особено в Германия. Там държавата, със своите сметки в добро състояние и с новопридобитото освобождаване от забраната на ЕС за държавна помощ, ще продължи със силни капиталови вливания в местни компании и с явна национализация в някои отрасли.

След кризата вероятният сценарий е, че много компании с недостатъчна капитализация от държави с фискално напрежение ще се сблъскат с конкуренцията от по-силни чуждестранни фирми, засилени с масивна държавна помощ, така че пазарите да са много далеч от „равнопоставеното поле“, преследвано от десетилетия от органите на ЕС в областта на конкуренцията. Това ще бъде допълнителна причина за слабостта на задлъжнелите страни и ще накара темповете им на растеж да се различават от средното за ЕС.

Освен това европейските компании във фискално силни страни ще могат да използват новопридобитото си предимство, дължащо се основно на държавната помощ, да се конкурират по-агресивно или дори да погълнат по-слаби европейски конкуренти, като по този начин нарушават конкуренцията не само на европейските продуктови пазари, но и също и на неговите капиталови пазари.

Има ли алтернатива на този мрачен сценарий, който предвещава края на европейската мечта за всички практически цели? Възможният единствен път напред е координирана намеса на европейско равнище чрез създаването на общоевропейски фонд за капитал, финансиран от ЕИБ. Този фонд, който би заменил издаването на нов собствен капитал в компании от цяла Европа, също би бил отворен за участие на дългосрочни инвеститори като световни фирми за управление на активи, пенсионни фондове и държавни фондове за благосъстояние. Плюс това ЕС може да предприеме мярка като емисия на облигации за свръх дългосрочен заем.

Важно е да се установят строги правила, за да се определи как този фонд трябва да избере в кои компании да инвестира.

Първо, той ще трябва да финансира бизнеси, които досега са били печеливши и разрастващи се, преди да бъдат засегнати от кризата COVID-19, а не тези, които вече бяха финансово „стресирани”.

Второ, фондът би трябвало да финансира само компании, които още не са получили държавна помощ, тъй като целта му би била да балансира капиталовите вливания между фирми, поддържани от правителства, и фирми, които не са.

Трето, финансираните дружества ще бъдат задължени да не разпределят дивиденти или да изкупуват собствените си акции известно време, за да предотвратят вливането на капитал в полза на съществуващите акционери, вместо да позволяват нови инвестиции.

Четвърто, компенсацията на висшето ръководство на тези компании ще бъде замразена на равнища преди кризата, примерно за три години.

Икономическата обосновка за създаването на такъв фонд е, че той би позволил на европейските компании да инвестират и да се конкурират само въз основа на тяхната рентабилност, независимо от фискалния капацитет на съответните държави.

Предлаганата организация би била най-амбициозният и най-далновиден механизъм за споделяне на риска, който днес повече от всякога се оказва най-вярната причина за участие в европейския проект.

Никога не е било по-ясно доколко общото благо зависи от отговорното поведение на всички засегнати: направените разходи от всяка страна в борбата с вируса ограничават разпространението му зад граница и следователно също са от полза за другите държави. По подобен начин след кризата по-големият растеж във всички страни, а не само в няколко, ще бъде от полза за всички европейски граждани. Това е единственият начин да запазим европейската мечта жива.

Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !