Експерти: Младите пациенти с наследствени заболявания трябва да имат достъп до персонализирана медицина

OFFNews
24 октомври 2019 в 17:30 | 416 |0

"Необходимо е да се създаде национална програма, която да има фокус върху младите пациенти с наследствени карциномни заболявания, които имат нужда от терапия, специализирана за тях. Трябва да имаме приоритети, кои пациенти задължително трябва да имат достъп до персонализирана медицина, защото те няма друг шанс." Това сподели пред OFFNews, проф. д-р Савелина Поповска - заместник-ректор по международното сътрудничество на Медицински университет - Плевен. Проф. Поповска ще ръководи панела за Патологията на персонализираната медицина по време на Втората Балканска конференция по персонализиран медицина, която започна в столицата днес.

Основните теми на форума и неговите цели очертаха д-р Жасмина Коева-Балабанова - председател на Управителния съвет на Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина (БАППМ); Денис Хорган - изпълнителен директор на Европейски алианс за персонализирана медицина (ЕАПМ); чл.-кор. проф. Драга Тончева - президент на Научно дружество по геномика и генетика на човека; проф. д-р Савелина Поповска - заместник-ректор по международното сътрудничество на Медицински университет - Плевен.

Експертите ще се фокусират върху намирането на оптимални пътища за интегрирането на персонализираната медицина в здравните системи на страните от Европейския съюз. Те ще обсъдят възможностите за ускоряване на въвеждането на иновативните лекарства и диагностични средства в клиничната практика, изграждането на необходимата за това правна и регулаторна рамка и подобряването на достъпа на пациентите до иновативно лечение.

„Пробивите в генетиката, призивите за повече и по-добър скрининг, развитието на техниката за образна диагностика и появата на това, което сега наричаме „Big Data“, вече промениха завинаги света на здравеопазването. Всичко това е в полза на пациентите. Но ние трябва да споделяме повече от тези нови научни методи и да постигнем по-високи нива на сътрудничество", каза д-р Коева-Балабанова.

Изпълнителният директор на Европейския алианс за персонализирана медицина Денис Хорган допълни, че са необходими политики, които позволяват внедряването на иновациите в медицината. По думите му нито една държава не може да се справи с това сама, затова е необходимо да се стимулира сътрудничеството между тях.

Пред OFFNews проф. Поповска сподели, че в някои страни персонализираната медицина се прилага много смело, дори е задължителна,  тъй като се оказва, че колкото по персонализирана е терапията, толкова повече средства за ненужно или неподходящо лечение се спестяват. "Това е по-рентабилният подход. Необходимо е да се създаде национална програма, която да има фокус върху младите пациенти с наследствени карциномни заболявания, които имат нужда от терапия, специализирана за тях. Трябва да имаме приоритети, кои пациенти задължително трябва да имат достъп до тази медицина, защото те няма друг шанс.

Според проф. Тончева много голям проблем в онкологията са наследствените онкологични болести, които са 10-20% от всяка патология. "Това означава, че при примерно при простатния карцином, от който според Европейския регистър в България има по 3800 случая годишно, 600 здрави деца от тези фамилии имат предразположеност да носят генетичен дефект, който да определи развитието на простатен карцином в по-късна възраст. А като имаме предвид, че те са представители и на фамилии значи броят на хората, които се нуждаят от генетични изследвания е много голям. Много малко се обръща внимание на генетичната предразположеност към онкологични заболявания. При нас идват за диагностика лица, които искат да знаят дали са предразположени. Ролята на лекаря е изключително важна – кои пациенти да бъдат насочвани за генетична консултация", допълни тя.

Проф. Тончева съобщи още, че по време на дискусията „Геномика и здравеопазване“ ще се разгледат новите постижения в геномиката и генетиката на човека, генната терапия както и Европейската геномна инициатива “1+MG” за осигуряване на достъп до най-малко 1 млн. генома в Европейския съюз.

Д-р Жасмина Коева-Балабанова подчерта, че ролята на лекаря винаги ще остане ключова в медицината. Компютрите и изкуствения интелект няма да изместят диагностицирането, но със сигурност, лекарите, които владеят изкуствения интелект и съвременните методи на диагностика и лечение, ще изместят тези, които не ги използват.

„Непрестанно нарастващите разходи са предизвикателство за системите на здравеопазване. Геномиката има потенциал да влияе на здравето ни и да даде предимства по отношение на прецизирана диагностика, по-висока ефективност на лечението и икономически по-изгодни методи и подходи. Това ще даде на пациента вярната информация, за да получи правилното лечение в правилното време“, допълни д-р Жасмина Коева-Балабанова. По думите й макар в момента генетичните изследвания да са скъпи, до 5 години те ще струват колкото другите лабораторни изследвания.

Във фокуса на конференцията ще бъдат имунотерапията, лъчелечението и мониторирането на различни видове злокачествени заболявания. Участниците във форума ще обсъдят и възможностите на персонализираната медицина при редките болести, както и приложението и в неврологията и психиатрията.

Форумът се организира от Български алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ) в сътрудничество с Европейски алианс за персонализирана медицина (ЕАПМ), Медицински университет - Плевен и Българското научно дружество по геномика и генетика на човека.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !