Николай Костов: Национална аптечна карта е абсолютно ненужна и безсмислена

Защо 500 души да събират информация, която вече е налична, пита председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки

Янка Петкова
15 февруари 2020 в 08:40 | 1807 |0

"Напънала се планината и родила мишка" - така коментира идеята за създаване на Национална аптечна карта председателят на Сдружение "Асоциация на собствениците на аптеки" Николай Костов по време на разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на лекарствените средства в хуманната медицина от Комисията по здравеопазване.

Промените, които предлагат вносителите от МЗ, предвиждат създаването на аптечна карта, чрез която ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, и когато се установи липсата на такъв, търговците на дребно ще бъдат стимулирани да откриват аптеки в тези населени места. Собствениците на аптеки обаче видяха в предложението възможност да се ограничи правото им на свободна инициатива. Какви са аргументите на бранша срещу предложените промени в законопроекта посочва магистър-фармацевт Николай Костов.

Защо Националната аптечна карта предизвика такъв отпор от асоциацията, г-н Костов?

Националната аптечна карта, както каза един от депутатите в комисията, е абсолютно ненужно и безсмислено нещо. Това е огромно административно натоварване. Участват 28 комисии, по 9 души плюс още 256 представители на общините – общо над 500 души. Не е ясно какво ще вършат, защото цялата информация, която трябва да систематизират, се намира в 3-4 институции. И тя е достъпна и е работа за един ден, а не за 500 души. Включително и броят на магистър фармацевтите, разпределението и броят на аптеките.

За аптеките, които работят по Здравна каса, цялата информация я има в НЗО. За тези, които работят с жълти и зелени рецепти, с наркотични вещества, също има такава информация, защото имат специално разрешително. Тези, които работят с военноинвалиди, имат договор с Касата и са 100% реимбурсирани. Цялата информация е налична. Какво ще правят тези 500 души? И най-важното – след като съберат информацията, какъв е резултатът от цялата тази дейност?

На практика ще се получи преференция в тези населени места, където ще се установи недостиг на аптеки. И преференцията ще бъде в намалено работно време. Тоест разрешено е тези аптеки, пунктове и филиали да работят по-малко от една обикновена аптека. Законодателят си мисли, че този стимул е достатъчен, за да се открие аптека там. Според мен не е достатъчен и няма да сработи. Само ще има една безсмислена работа на тези 500 човека, които ще творят такива неща.

Според Вас, кое е работещото решение?

Това е дълга тема. Съвсем нарочно обществото беше тласнато в такава безплодна дискусия. Защото Българският фармацевтичен съюз, който е източник на тая дискусия, иска от много време ограничаване на броя на аптеките. Това се вижда в публичното пространство. Имаше най-различни предложения – например на всеки четири аптеки едната да е в малко населено място, на всеки 4 аптеки третата да е денонощна. Всякакви предложения и директно свързани с ограничаване отварянето на аптеки.

Целите на БФС са ясни. Проблемът е, че целите на правителството не са такива. Те са точно обратните – да има повече аптеки, да има достъпно лекарствоснабдяване навсякъде, а не да има ограничение на броя на аптеките. Затова беше възбудена тази дискусия от две-три години. В социален аспект е интересна, но за мен е безплодна. Защото липсата на аптеки в малките населени места е следствие, а не причина, от демографската криза. Нищо не може да се направи, когато демографията е такава.

Как в населено място със 150 души да има аптека? Там няма нищо, няма дори хляб. Кметът ходи с колата си до съседното населено място, за да купува хляб. Няма лекар, а ние се занимаваме с защо няма аптеки?! Какво може да направи законодателят, когато няма хора в тези населени места?

Защо има проблем със съществуването на денонощни аптеки в големите населени места? Един от членовете на комисията спомена, че в 5 областни града няма такива аптеки.

Според мен това също е преекспонирано. Защо няма? Защото няма търсене на такава услуга, най-общо казано. Ако имаше голямо търсене на такава услуга, щеше да има много аптеки, които да я извършват. Помислете на Вас колко пъти в живота Ви се е налагало да търсите нощна аптека?

За щастие, рядко.

На всички така се случва. Много рядко. На мен например ми се е случвало веднъж.

Създава се напрежение около таксата „рецепта“, за която Вие настоявате.

Нещата са елементарни. За да отпуснете едно скъпоструващо лекарство, една рецепта даже, ви плащат 2 лв. и то след време, и то с ДДС. Тази такса е отпреди 8 години и е тотално нонсенс, защото разходите за труд са много по-големи. Тази такса трябва да бъде осъвременена или трябва да бъде променен начинът на заплащане. Защо? Защото всичко се връща отново в потребителя. Ако тръгнете в момента да търсите по аптеките едно напълно реимбурсирано лекарство, особено, ако е малко по-скъпо, ще се сблъскате с огромен проблем и трябва да обиколите няколко аптеки, докато стигнете до аптека, която ще се смили да ви го отпусне.

Между другото, статистиката от Здравната каса, която показва, че много аптеки отпускат напълно реимбурсирани лекарства, не е вярна, защото тези аптеки наистина имат договор с НЗОК, само че не отпускат лекарства, напълно реимбурсирани, или ги отпускат избирателно. Когато се увеличи тази такса, достъпът на населението до скъпоструващи лекарства ще се подобри. Това е. Логиката е елементарна.

Питам Ви, защото пациентски организации изпратиха позиция, според която с увеличаването на таксата ще се натовари финансово пациентът?

Не знам какво са имали предвид в случая, но тази такса се плаща от Здравната каса, не от пациента и не е такива идеята.

Какво всъщност се заплаща с тия два лева, които Касата дава за обслужването на рецептите?

Има лекарства, които са много скъпи. И то немалко лекарства – някои струват 1000, 8000 лв., дори по 30 000 лв. - една опаковка. Аптеката трябва да закупи тези лекарства, трябва да ги плати. Да ги съхранява по подходящия начин, някои изискват специално съхранение. Като дойде рецептата, аптеката трябва да провери всички контроли на НЗОК - дали този пациент има право на това лечение, дали лекарят има право да предпише лекарството и т.н. След което я отпуска на пациента, той, разбира се, не я заплаща. Заплаща я Касата след 30 работни дни. Плюс 2 лв. с ДДС - на практика 1,76. Само платежното нареждане на аптеката, за плащането на лекарството, е повече.

Това тотално не заплаща нито разходите на аптеката, нито инвестицията, нито труда. Нищо не заплаща и затова колегите не искат да го правят. И заради това пациентите се сблъскват с проблеми дори в София. Да не говорим за малки населени места. Пробвайте с едно лекарство, особено ако струва от 200-300-500 лв. нагоре и ще видите какъв е резултатът. Ще има да обикаляте по аптеките. Пак казвам, аптеките не искат да го правят, защото са на загуба. Затова покачването на тази такса би повишило стимула за аптеките. И съответно достъпа до тези лекарства на пациентите.

Няма коментари към тази новина !