Дневният ред на ЕС няма да се определя от крайната десница, защото антиевропейското движение е разделено в своите цели и амбиции. Това показва изследване на Европейския съвет за външна политика, което анализира обществените нагласи в 12 европейски държави преди изборите за Европейски парламент. Докладът се базира на социологическо проучване, осъществено от DataPraxis и YouGov, в Австрия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, и Швеция. Авторите на доклада са Иван Кръстев и Марк Ленард.

Новият доклад предлага различен прочит на очакваната антиевропейска вълна на предстоящите европейски избори. Привържениците на крайнодесните партии са силно разделени по ключови въпроси като членството на страната им в ЕС, подкрепата за Украйна и миграцията. Тези партии трудно ще намерят общ глас в следващия Европейски парламент. Проевропейските партии могат да се окажат в добра позиция, дори и с работещо мнозинство, но трябва да се въздържат от подражаване на крайнодесни политики. Напротив, проевропейците трябва да се застъпват за визия, представяща Европа като силен геополитически актьор, защитаваща границите си от Русия и контролираща подхода си към миграцията.

Респондентите само в четири държави членки прозират опити за излизане от ЕС от страна на лидерите на крайнодесни партии. Това са анкетираните в Австрия (58%), Германия (55%), Нидерландия (63%) и Швеция (59%). Само 15% от привържениците на италианската партия Fratelli d’Italia вярват, че Джорджа Мелони иска да извади Италия от ЕС. В Полша 21% от анкетираните, които планират да гласуват за партията на Ярослав Качински (PiS), смятат, че той иска Полша да излезе от ЕС, докато 52% от всички анкетирани виждат това като негова основна цел.

Съществуват разделения в антиевропейското движение по ключови въпроси, включително миграцията и войната в Украйна. Крайнодесните избиратели в Полша (PiS) и Швеция („Шведски демократи“) подкрепят военните усилия на украинците, като съответно 58% и 52% от тях посочват, че Европа трябва да продължи да подкрепя Украйна да си върне загубената територия. На това мнение са и привъжениците на португалската Chega (42%) и испанската Vox (35%). На противоположно мнение са 88% от гласоподавателите на унгарската партия Fidesz, 70% от гласоподавателите на австрийската партия на свободата (FPO), и 69% от немската AfD, които смятат, че Европа трябва да подтикне Украйна към договаряне на споразумение с Русия. Що се отнася до миграцията, поддръжниците на крайнодесните партии в Италия (54%), Испания (53%), Португалия (56%) и Унгария (54%) са еднакво загрижени за емиграцията и имиграцията. Мнозинството от поддръжниците на антиевропейски партии в Нидерландия (81%), Австрия (72%), Швеция (60%), Германия (59%), Франция (59%), и Полша (57%) са най-силно притеснени от хората, идващи в техните страни, а не от емиграцията.

Миграционната политика няма да повлияе на изборите

Въпреки че много наблюдатели прогнозират възход на крайната десница поради страх от имиграция, тежестта на този проблем се надценява. Само 15% от анкетираните смятат имиграцията за водещата криза за последното десетилетие, докато 21% избират глобалните икономически сътресения, 19% - пандемията Ковид-19, 16% - изменението на климата, и 16% - войната в Украйна. Имиграцията, като водещ проблем, е характерна единствено за Германия и Австрия. Според данните в някои страни избирателите са обезпокоени както за имиграцията, така и за емиграцията, най-вече в Румъния (14% от имиграцията срещу 65% от емиграцията, или и двете по равно), Италия (25% срещу 60%), Испания (25% срещу 66%), Унгария (22% срещу 63%) и Гърция (19% срещу 73%).

Избирателите се интересуват повече от мотивацията на лидерите, отколкото от техните политики. Една част от европейците смята, че техните лидери умишлено работят за пристигането на повече мигранти в ЕС, за повишаване на цените на енергията и за прехвърляне на политически правомощия на Брюксел. 45% от европейците смятат, че лидерите на проевропейските партии в техните страни искат да приемат по-голям брой мигранти и бежанци, 43% - че повишаването на цените на енергията е следствие от изменението на климата, 33% - че искат да прехвърлят политическите правомощия на страната си на Брюксел.

ЕС и кризите

Европейските лидери може да се изкушат да изтъкнат постиженията на ЕС в областта на Ковид-19, Зелената сделка и подкрепата за Украйна. Мнозина избиратели не смятат, че съюзът се е справил добре с тези проблеми. Голям брой анктирани в Португалия (56%) и Испания (42%) смятат, че ЕС е изиграл положителна роля по отношение на Ковид-19. По отношение на Украйна, ролята на ЕС се разглежда в негативна светлина от голям брой респонденти (средно 37%), с изключение на някои страни — Швеция, Португалия, Нидерландия и Полша, където преобладава мнението (съответно 41%, 39%, 37% и 34%), че ролята на ЕС е била положителна. Що се отнася до финансовата криза, само 20% от респондентите в анкетираните страни смятат, че ролята на ЕС е била положителна, а голям брой - 41%, смятат, че е била негативна.

Политиката на ЕС в областта на климата предизвиква разделение. Изправени пред следния избор: постигане на целите в областта на климата - дори това да струва по-високи сметки за енергия, и избягване на по-високи разходи за енергия - дори с цената на неизпълнение на целите за въглеродни емисии, мнозинството от анкетираните (средно 41%) избира втория вариант. Само в Швеция и Португалия голяма част от анкетираните (съответно 37 % и 31 %) смятат, че европейските правителства трябва да дадат приоритет на постигането на целите за въглеродните емисии, въпреки потенциалното увеличение на сметките за енергия.

Алтернативна стратегия за изборите

Вместо да подражават на крайната десница или да се фокусират върху постиженията на Европейската комисия, проевропейските лидери трябва да преосмислят подхода си за предстоящите избори. За по-широка подкрепа за проевропейското движение, Иван Кръстев и Марк Ленард предлагат следната стратегия:

1) Поляризация и демобилизация за откъсване на гласове от крайната десница

През 2019 г. проевропейците успешно превърнаха оцеляването на ЕС в ключов предизборен въпрос. Повторното му използване през 2024 г. обаче ще бъде трудно и може да даде тласък на евроскептични партии. За да се противопоставят на това, европейските лидери трябва да прилагат поляризиращи стратегии там, където антиевропейските партии се възприемат като екстремни извън собствените им избиратели. Докато мобилизират подкрепа, проевропейците трябва да демобилизират онези, които са в съюз с антиевропейските партии. Малко вероятно е евроскептичните избиратели да сменят политическия си лагер, но биха могли да бъдат разубедени да се явят в деня на гласуването - особено ако не одобряват определени елементи от платформата на партията или се сблъскат с несигурност по отношение на това ефекта на антисистемните партии върху собствената им страна и ЕС. В Германия, Франция и Австрия обаче това може да се окаже предизвикателство предвид силната мобилизация на евроскептичните партии.

2) Аргументи за по-силна Европа в света

Според авторите на доклада, поставянето на войната в Украйна на преден план в кампанията вероятно ще има обратен ефект, като се има предвид намаляващата вяра в способността на Украйна да постигне победа (само 10% от анкетираните сега са на мнение, че Украйна може да спечели войната, според набора от данни на ЕСВП). Да се изтъкват постиженията на Европейската комисия (ЕК) и нейните водещи политики, включително Зелената сделка, също няма да донесе особена полза, тъй като много европейци смятат, че ЕК се е представила зле в условията на многобройни кризи. Вместо това лидерите следва да изтъкнат необходимостта от по-силна и по-отбранителна Европа, която може да се противопостави на евентуални промени в политиката на САЩ под ръководството на Доналд Тръмп и на по-нататъшни прояви на руска агресия по границите на Европа. Тази стратегия би могла да „събуди“ групи избиратели, които са предпазливи към евентуално завръщане на Тръмп, осъзнавайки колко важно е да се запази проевропейската посока в следващия парламент.

„Хората грешат, като смятат, че най-добрият начин да се победи крайната десница, е да се подражава на нейната политика по отношение на миграцията. Нашето проучване показва, че миграцията не е основният проблем за повечето гласоподаватели в повечето страни и че имитирането на крайнодесни политики може да накара основните партии да изглеждат неавтентични. По-добрата алтернатива е да се съсредоточим върху слабостите на евроскептичните партии и да представим геополитически аргументи в полза на Европа при евентуално връщане на Тръмп.“ - отбелязва Марк Ленард, съавтор на доклада и директор на Европейския съвет за външна политика.

„Европейските лидери не бива да превръщат тези избори в избори за миграция, а по-скоро в избори за европейските граници — военни, икономически и човешки. Те не бива да мобилизират хората на база солидарност с Украйна, а по-скоро от загриженост за европейския суверенитет и сигурност. Изправени пред несигурността в американската политика и агресията на Путин, те трябва да твърдят, че се намираме в момент, в който, ако ЕС не съществуваше, щеше да се наложи да бъде създаден.“ - отбелязва Иван Кръстев, съавтор на доклада и председател на УС на Центъра за либерални стратегии.

Докладът се основава на проучване на общественото мнение сред пълнолетното население (на възраст 18 и повече години), проведено през януари 2024 г. в 12 европейски държави (Австрия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция). Общият брой на респондентите е 17 023. Анкетите са проведени онлайн от Datapraxis и YouGov в Австрия (4-11 януари, 1111 респонденти), Франция (2-19 януари, 2008), Германия (2-12 януари, 2001), Гърция (8-15 януари, 1022), Унгария (4-15 януари, 1024), Италия (5-15 януари, 2010), Нидерландия (5-11 януари, 1125), Полша (2-16 януари, 1528), Португалия (3-15 януари, 1037), Румъния (4-12 януари, 1030), Испания (2-12 януари, 2040) и Швеция (2-15 януари, 1087).