Всеки път, когато Владимир Путин сбърка, се задава един и същ въпрос: ще има ли някаква промяна? Миналата седмица Путин се сблъска с една от най-големите кризи в 25-годишното си управление - терористичният акт в концертната зала "Крокус Сити" край Москва, при който загинаха 137 души. Няма съмнение, че той, като държавен глава на Русия и ръководител на нейните сили за сигурност, носи отговорност за този катастрофален провал. Във всяка нормална политическа система неговата оставка би била очаквана, пише Саймън Тисдол от "Гардиън".

Фактът, че това е повече или по-малко немислимо, не е непременно признак за силата на Путин. Неговата диктатура е унищожила механизмите за контрол и равновесие в руското общество, премахвайки средствата за независим контрол. Всеки призив към него да поеме лична отговорност едва ли ще бъде чут, камо ли да се реагира на него. И все пак руският народ, макар и хронично заблуждаван и постоянно дезинформиран, не е глупав.

С кръв по улиците и народ в траур няма как да се скрие, че митът за свръхчовека Путин получи сериозен удар и балонът се спука.

Смята се, че Кремъл е похарчил повече от 1 млрд. паунда за "управление на информацията", т.е. за лъжи и пропаганда, за да осигури "победата" на Путин на последните президентски избори. Освен това се съобщава за 20-кратно увеличение на държавните разходи за интернет и медии. Всичко това имаше една-единствена цел: да представи Путин като непобедим, незаменим съвременен цар, който смело защитава майка Русия от нейните врагове.

В петък обаче четирима въоръжени мъже разрушиха този мит с анархична лудост и насилие. Нападателите не срещнаха никаква съпротива, жертвите не бяха предупредени, а целият огромен апарат за сигурност на Путин не успя да спре избиването на беззащитни граждани.

Дори в едно толкова обвързано общество като руското този смъртоносно небрежен провал няма да бъде забравен или простен.

Това е вина на Путин. И показва друга основна слабост на неговата лична и политическа позиция: той е толкова недосегаем, толкова изолиран от руската реалност, че вярва на собствените си лъжливи приказки. Въпреки всичките видеоклипове, публикувани онлайн от "Ислямска държава", която призна, че е извършила нападението, Путин продължава да обвинява украинските "нацисти". Това е повече от цинично. То е на границата на психозата.

Няма нито едно доказателство в подкрепа на тази ненормална клевета, която в Киев яростно отричат. И все пак това не е изненада. Теорията на конспирацията е основна цел на Путин. Очакванията са, че Кремъл, който не е доволен от неотдавнашното убийство на водещия критик на режима Алексей Навални, ще се възползва от нападението, за да продължи да потиска вътрешното несъгласие, да разшири политическия контрол, да ескалира войната в Украйна и дори да разпореди масова мобилизация.

Ако Путин не е в състояние да различи или поне да приеме разликата между реалност и измислица, то е защото самият той се намира на върха на сграда от лъжи. Властта му и президентството му се основават на системни лъжи, които ежедневно се поднасят на пленена нация в епичен мащаб. Договорът, както понякога го наричат, между Путин и народа е той да предоставя сигурност, а хората - подкрепа. Но това е най-голямата лъжа.

На Путин не му пука за сигурността и благосъстоянието на обикновените руснаци. В "Крокус Сити" голямата лъжа беше жестоко разобличена. Докато невинни хора умираха или се гърчеха в агония, Путин се спотайваше, надуваше се и кроеше планове как най-добре да избегне вината и да заобиколи последиците в продължение на 19 часа.

Такава е неговата егоистична, хладнокръвна безразсъдност. Спомнете си бездушните му опити да игнорира катастрофата с подводницата "Курск" през 2000 г. и клането, което наблюдаваше по време на втората обсада на Грозни. Съвсем наскоро това доведе до най-глупавата геостратегическа грешка на съвремието - неумелото му нахлуване в Украйна - и до масови руски жертви. На него просто не му пука.

При Путин винаги става дума за него, за собствената му несигурност, за нуждата му от абсолютна власт, за заблудите му за възродено руско имперско величие. Никога не става дума за други хора, още по-малко за "народа".

Щетите, нанесени на Русия от войната на Путин и от противопоставянето със Запада, изразяващи се в човешки животи, пари и репутация, са неизчислими. И все пак това е неговата постоянна мания. Всичко, което той мисли и прави, изглежда свързано с нея. Говорейки след изборите този месец, той отново се зарече да я превърне в свой основен фокус. Защо? Защото дълбоко в изсъхналото си сърце знае, че това беше ужасна грешка.

Повечето руснаци, разбираемо, не споделят мнението на Путин. Вместо това те все по-ясно виждат вредата, която войната нанася на техните семейства, на жизнения им стандарт, на намаляващата им свобода и на личната им безопасност. Манипулираните от режима социологически проучвания са подвеждащи. Много руснаци искат войната да бъде прекратена. Мълчанието им не е съгласие, нито пък означава одобрение. То се корени в страха.

Путин е уязвим. Той е трябвало да предвиди предстоящата атака на терористите. Но арогантността и самодоволството го заслепиха. Когато САЩ предупредиха за предстоящия заговор, той го отхвърли като дезинформационен трик. Когато службите за сигурност трябваше да следят ислямистките бойци, по негова заповед те преследваха опоненти, журналисти и гейове.

Путин преработи руската държава по свой образ и подобие: брутална, некомпетентна, невежа, недоверчива, заблудена и изолирана. Тя е фундаментално слаба, както и той. Постепенно, когато едно бедствие сменя друго, властта му се изплъзва, авторитетът му отслабва и страхът от него се разсейва. Злодеянието в "Крокус Сити" ще ускори този процес. То наистина има значение.

Като помогне за вдигането на завесата от митичното всезнание, зад която той се крие като онеправдан свещеник, то ще принуди Путин да направи още една крачка по пътя към окончателната равносметка. То предстои, не се съмнявайте в това. Идва.