Сърбия връща руснаци, които критикуват Путин, обратно в Русия. И то - все по-често, защото Москва и Белград се разбират добре. Дори и само един подпис, поставен на погрешното място, може да се окаже съдбоносен.

В началото на февруари Елена Копосова получава съобщение от Министерството на вътрешните работи на Сърбия, в което я обявяват за “заплаха за националната сигурност” и ѝ дават срок от 30 дни да напусне страната. Оттогава жената все се надява да получи по-добри новини - например, че всичко е било просто някакво недоразумение.

Рускинята, която емигрира в Сърбия преди пет години, е съвсем обикновена жена - 54-годишна преводачка с две деца. Сама казва, че никога не е била политически активна. Освен че преди две години подписала онлайн петиция във Фейсбук против руската война срещу Украйна.

Сега обаче сръбските власти са отнели разрешителното ѝ за пребиваване. Жената не може да си обясни каква “заплаха за националната сигурност” би могла да представлява тя. А и сръбското министерство не дава обяснение по този въпрос.

Случаят не е изолиран

Копосова в никакъв случай не иска да се върне в Русия. Тя се страхува, че там ще се озове зад решетките заради публично изразената си позиция срещу войната. Жената подозира, че Кремъл стои зад искането на властите да напусне Сърбия, отбелязва АРД.

Елена Копосова далеч не е първата руска гражданка, станала обект на преследване в Сърбия. Все повече хора получават отказ за пребиваване в страната и натискът над руснаците в изгнание расте.

Информация на организацията “Руско демократично общество” сочи, че досега са известни 13 подобни случая, пише АРД. Възможно е обаче броят им е да е значително по-голям, просто защото засегнатите не искат да коментират случаите си публично.

Сърбия е лоялен партньор на Русия

Основателят на “Руско демократично общество” Петър Никитин смята, че руската държава си поставя именно тази цел – да сплашва хората и да запуши устата на опозицията зад граница. По думите му това е и причината руската диаспора в Сърбия да не може да се обедини в движение, което да се противопостави на режима в Москва. “Въпреки че всъщност има достатъчно хора с подобни възгледи”, казва Никитин пред АРД.

Независимо че кандидатства за прием в Европейския съюз, Сърбия продължава да е лоялен партньор на Русия. Белград все още отказва да наложи санкции на Кремъл и доставя около 90 на сто от природния газ за страната от Русия.

Репресии и срещу Кара-Мурза

Твърди се, че Сърбия и Русия са си сътрудничели и в действията срещу на един от отявлените критици на Кремъл - Владимир Кара-Мурза. Руският журналист преди време сам съобщи, че сръбските служби за сигурност са подслушвали негови разговори, водени в Белград, припомня АРД. В сръбската столица той се беше срещнал с руски опозиционери в изгнание. Записите от тези разговори са били изпратени на властите в Русия. Кара-Мурза беше осъден на 25 години лишаване от свобода за критични изказвания във връзка с войната срещу Украйна.

“Основата за сътрудничеството между Сърбия и Русия е едно споразумение за борба срещу т.нар. „цветни революции“, подписано през 2021 година”, коментира пред германската обществено-правна медия Александра Томанич, председателка на Европейския фонд за Балканите. Тогавашният сръбски вътрешен министър Александър Вулин обяви, че подобни обществени движения са инструмент на Запада за дестабилизирането на държави като Сърбия и Русия.

Много руснаци в изгнание са в Сърбия

Като новост Томанич отбелязва факта, че в Сърбия вече има сериозен брой руски емигранти, които са готови да излязат на улицата, за да демонстрират срещу режима в Кремъл. Случаи като този на Елена Копосова са знак, че Москва се опитва да пресече именно тази тенденция.

Копосова разказва, че много от нейните близки я съветвали да не изказва мнението си публично. Но тя не желае да мълчи, защото Сърбия междувременно е станала нейна втора родина - семейството ѝ има там къща, децата ѝ говорят сръбски и ходят на училище в страната. Копосова сега оспорва решението на вътрешното министерство пред съда, за да печели време.

Дойче веле