Психично здраве и социални мрежи – това е една от темите, която младежите ще обсъдят на форума Voice it 2022. По този повод говори Антоанета Василева- експерт и консултант по човешки права с над 18 години опит в борбата с трафика на хора, правата на децата и превенцията на насилието. Тя е експерт в Национален център за безопасен интернет, а фокус на работата й е безопасността на децата и превенцията на трафика на хора чрез развиване на дигитално-медийната грамотност. Препечатваме интервюто със съдействието на Националната мрежа за децата (НМД).

Антоанета Василева

По какъв начин социалните мрежи може да оказват позитивно влияние върху психичното здраве на младежите?

За тийнейджърите е много важно да могат да общуват свободно и спокойното. Този процес е важен за тяхното психично равновесие – например, когато искаш да споделиш нещо с приятел и не си сигурен каква ще му е реакцията, е много по-безопасно за взаимоотношенията да го направиш в чата. Някои по-деликатни теми, включително и флиртуването, младите хора комуникират далеч по-спокойно и уверено онлайн. Дигиталното също им дава възможност да обменят много бързо информация по-между си – дали за училище или за среща с компанията, нещо, което беше невъзможно само преди няколко години.

Социалните мрежи неусетно развиват и важни за юношите умения, като бърза промяна във фокуса на вниманието, скачане от тема в тема и мултитаскинг – умението да правиш няколко неща едновременно и така да повишаваш собствената си ефективност. Когато усетят, че развиват това умение, това им действа много добре на самочувствието и самоувереността.

Младежите обичат да наблюдават през социалните мрежи какво правят приятелите им, за тях е важно да са в крак с това какво се случва, както и да се информират по различни теми, които ги вълнуват.

А по какъв начин могат да оказват негативно влияние?

Социалните мрежи биха могли да напрегнат тийнейджърите по линия на това да отговорят на очакванията на връстниците си – така наречения групов натиск – как изглеждаш, какви сторита пускаш, къде и с кого си бил, демонстрацията на социалния статус през социалните мрежи е значително по-изострено през последните години и това обикновено носи вътрешно напрежение за младежите. В такива момента много ясно се вижда кои юноши имат добре изградени лични граници и кои нямат. Последните много лесно потъват в дигиталното почти безконтролно, не само времево, но и като комуникация. Усещането за отдалеченост от другия, усещането за безопасност, което дава мрежата, може да доведе до обиди в чата, език на омразата и онлайн тормоз.

Предателствата, реализирани в мрежата, са много болезнени и могат да имат тежки и дълготрайни последици. Качени голи снимки, създаване на фалшиви профили за отмъщение, качване на телефони в Ало.бг, обикновено води до загуба на доверие, стрес, повишена тревожност, не рядко и до депресивни състояния.

Дезинформацията и потокът от фалшиви новини, особено засилен по време на Ковид пандемията, категорично повлия на спокойствието и психичното равновесие на младите хора. Все по-честно можем да чуем юноши, които говорят за смъртта или изпитват затруднения да формират собствена позиция по важни теми, като ваксините, носенето на маска, войната в Украйна, газовата криза, глобалното затопляне.

С какъв тип проблеми, свързани със социалните мрежи, най-често се обръщат към вас деца и родители?

Онлайн тормоз, фалшиви и/или разбити профили, злоупотреба с лични данни и информация и сексуална онлайн злоупотреба са сред най-честите сигнали през тази година. Родителите се безпокоят най-много от разговори на децата с непознати в мрежата, сексуална онлайн експлоатация и трафик на деца. Демонстрират и повишена чувствителност към сигурността на профилите на децата и развиването на умения – т.нар. дигитално медийна грамотност.

Децата и тийнейджърите се вълнуват все повече с какви технически настройки да защитят профилите си, личните си данни и дигиталния си имидж, и как да разпознават фалшивите новини.

Как влияе кибертормозът върху децата?

Тежко, много по-тежко, отколкото възрастните си дават сметка. Това е и причината учители и родители да подценяват ситуации на онлайн тормоз или да не забелязват, понякога доста явните признаци за онлайн тормоз. Затова е важно връстниците да се подкрепят един друг и ако забележат, че някой е тормозен, да не го подминават, а да го подкрепят.

Наред с травмата от обидите и подигравките, които са видими за хиляди в Мрежата, едно от нещата, които объркват много жертвите на онлайн тормоз е, когато никой не надига глас в тяхна защита. Тогава жертвата развива (грешното) усещане, че заслужава подигравките, започва да развива чувство за вина и срам, което винаги води до външни видими прояви – затваряне в себе си и нежелание да се общува с връстници, особено онлайн, или обратното, агресивно поведение и проява на свръхчувствителност.

Важно е също тийнейджърите да знаят, че в ситуация на онлайн тормоз, тормозещият също страда, колкото и парадоксално да звучи. Децата, които упражняват тормоз върху други деца, в 90% от случаите преживяват нещо негативно вкъщи, в училище или в приятелския си кръг. Много деца тормозят връстниците си, защото те са тормозен от някой друг, или са пренебрегвани и страдат от липса на родителско или приятелско внимание. Това, което им се случва, им причинява болка и те реагират на нея с агресия, като наранени животинчета. Много хора не знаят, че най-тежко за децата е усещането, че не са обичани и желани, а това се оценява чрез това дали родителите говорят с тях, дали ги прегръщат, дали им казват, че ги обичат и ценят такива каквито са.

В заключение днешното дигитално поколение не познава свят без интернет. Мрежата дава безброй възможности, както и реалният свят, но както и реалния свят – крие рискове, за които децата и младежите трябва да се подготвят – да ги разпознават, да ги избягват и да знаят как да се справят и от кого да потърсят помощ.