Зайци

Николай Фенерски | 11 декември 2016 в 17:3664020

- Да ти разкажа за зайците. Знаеш, че те са винаги жертви, винаги са преследваните, винаги гледат да оцелеят...

- Като нас!

- Не, не ме прекъсвай сега с философия. Слушай разказа. Като служител в ловното стопанство научих много за зайците. Ако една женска, една зайкиня си има котило с малки в някой храст, но трябва да отиде да се нахрани някъде не много далече, тя изоставя малките си в трънките, в дракалаците, те раждат на труднодостъпни места. Та често им се налага да напускат децата си и да ги оставят на произвола на съдбата, дето има една приказка. Но природата си знае работата. Може малките да бъдат намерени от някой хищник и изядени, обаче зайците се заплождат бързо и раждат бързо. И раждат по много. Това не е случайно. За да оцелее родът, за да продължат съществуването си като вид, те са се приспособили да се размножават с такава сила и скорост, че дори цялото котило да бъде изядено от чакалите, те раждат бързо след това ново. Те са майстори в оцеляването. И това не е всичко. Ако една зайкиня дочуе от някой храст нечии чужди зайчета да издават звуци, като установи, че и те са изоставени от своята майка, тя отива при тези чужди деца и ги кърми. Да. Кърми ги. Дава им като на свои. Така заешкият род се е нагодил към хищническия свят. Помагат си един на друг.

А колко са хитри, да знаеш... В стопанството имахме заградена една доста голяма площ, където отглеждахме и стопански животни. И в едно изкуствено създадено хълмче вътре се беше завъдила от самосебе си заешка колония от диви зайци. Можеш ли да предположиш колко заека имаше из дупките на тая землянка? 30 – 40? Не! Най-малко шестстотин заека се бяха наплодили за съвсем кратко време. И когато на някой началник му се дояждаше заешко месо, ако чакахме посещение на някой от областния град, отивах на дупката и чаках. Лягах отгоре и чаках. С часове. Заекът преди да излезе, тупа с предни лапи в земята, така знаех, че всеки един миг ще се покаже. Покаже ли се, отгоре го заковавах с вилата. Но за друго започнах. Имахме много кучета пазачи в това стопанство. Те денем се разхождаха свободно, дремеха, лежаха. Обаче дотогава не бях виждал такова нещо. Понякога се събуждах нощем. Ставах и се разхождах из стопанството. И кучетата не пазеха толкова много останалите ни животни, колкото тези диви зайци. Зайците бяха разбрали някак, че кучетата ги смятат за собственост на хората и се възползваха от това. Разхождаха си се свободно, на воля, а кучетата обикаляха около тях и ги пазеха.

Веднъж на лов дойде бай Пенчо Кубадински. Ние с него се имахме, често ни навестяваше, аз се грижех за ловуването и престоя му. И веднъж той ми казва трябва да отстреляме зайци, ще ни дойде на гости някакъв чужденец и искал да гръмнат няколко заека. Това беше години по-късно от оня период, за който ти говорих преди малко. Обаче съм им запомнил аз табиетите на зайците и викам готово, стягайте се, утре тръгваме с джиповете на път. Бях сигурен, че ще намерим диви зайци на това място, макар никога преди това да не бях стъпвал там. На двайсетина километра от базата имаше големи действащи кошари край едно странджанско село. Кошарите пълни с овце, около тях овчарски кучета, а от външната страна на оградата живеят хиляди зайци. Те използват кучетата като свои пазачи, а кучетата живеят с впечатлението, че трябва да охраняват и зайците. Тогава гостите застреляха няколко заека, доволни останаха, бай Пенчо ме пита ти откъде знаеш, че тук ще има зайци, а аз му разказвам това, дето сега на тебе ти го разказвам. Ето колко хитри и умни са тия малки страхливи животинки. Страх лозе пази. От страх се научават на всякакви хитрини.

- Сега ти може би обясни цялата ни народопсихология. Ние, зайците, имаме нужда от кучетата, политиците от любимите ни партии, които да ни пазят, обаче те вместо да ни пазят, гледат и да поизядат някого от нас. В същото време гледат и да пооткраднат от господарите някой кокал в повече и да забогатеят, докато твърдят, че ни пазят. Ние пък оцеляваме с тях и без тях, помагаме си един на друг, пращаме си буркани на внуците, сиромах човек, жив дявол. Или дори в по-едър план – ние, българите, сме малките балкански зайци, които имат нужда от кучетата пазачи – Русия, Европа, САЩ, Турция, за да живеем в тяхната сянка и под тяхната опека, за да не ни нападне някой хищник – под тази дума разбирай пак някой от същите големи.

- Не бе, стига си дрънкал празни приказки. Размишленията си ги прави за себе си. Разказвам ти истории от живота ми, всеки да си го разбира, както си иска, това му е хубавото.

Препоръчани материали