Бунтът на загубилите след похищението на държавата


26 февруари 2013 в 21:16 | 8336 |12
Кирил Аврамов
Кирил Аврамов

Автор: Кирил Аврамов *

От три седмици улицата кипи и се бунтува.

Ситуацията се мени точно толкова бързо - в рамките на часове, колкото и във всички предишни исторически аналози на „мини-революции“ и „метежи“ – справка дванадесетте дена през октомври на 1956 в Унгария.

Независимо от критиките към хаотичните и понякога дори абсурдни искания на не-елита, ставаме свидетели на „ускорена еволюция“ на „аполитичния“ процес по голямото завръщане на „политическото“ в центъра на обществената арена. Това завръщане е всичко друго, но не и неочаквано, отчитайки идеята на Борисов да се превърне в „края на политическото“ и подмени общественият договор с „неформално-личен“ такъв.

Мнозина побързаха да осмеят наивитета и абсурдността на исканията на протестиращите и се роди нов виц – „исландски модел – да, ако се казва Асдис Ран“.

Иронията на „интелектуалците“ бе използвана като оръжие срещу легитимността и автентичността на протеста. Това което интелектуалците пропускат обаче е, че представителите на читавата политологична мисъл още през далечната 2000 година предупредиха, че в Източна Европа се наблюдава един взривоопасен феномен, а именно т.нар. „похищение на държавата“ (от англ. „state capture”). Харвардският политолог Джоел Хелман го доказва емпирично и описва като процес, при който сравнително ограничен кръг от фирми и физически лица са в състояние да изкривят правилата на „голямата игра“ (законодателство) в собствен интерес, като масирано прехвърлят обществени ресурси в частни ръце посредством зле прикрити трансфери към публични фигури и водещи политици.

В резултат получаваме формална законова легитимност, приватизация на печалбите и национализация на загубите. С други думи, държавата е „похитена“ от тясна прослойка политико-икономически елит и обществото е безмилостно разделено на малцина „печеливши“ и мнозина „губещи“ , а политическата класа е тежко дискредитирана. Това се случва поради боязливите частични реформи от началото на прехода които дават възможност на „печелившите“ да паразитират върху общите блага и да създават скромна добавена стойност. Съучастник – политическата класа на прехода която поощрява това хищническо поведение и създава силни стимули за правене на бизнес и постигане на благополучие посредством държавата и „приватизиране на правилата“, а не чрез конкуренцията и анонимните правила на свободния пазар. Жертва – всички опитали се да живеят и действат „по правилата“, тези които са буквално откраднати от „печелившите“ заблудили всички с обещанията да доведат реформите докрай.

Бунтът на „загубилите“ е бунт срещу частичните реформи, незапочнатите „големи разговори“ за печалбите и загубите от прехода, загубата на интегритет и лидерство, както и за завръщането на „политическото“ в българското общество.

Бунтът на „загубилите“ е бунт на откраднатите надежди и победилата безперспективност, насочен срещу подмяната под мотото „няма алтернатива“. Следователно е въпрос на „ускорено историческо“ време, недоволството да се трансформира в политически инструмент за натиск върху политическата класа и/или инструмент за динамична циркулация в редиците на склерозиралия политически елит.

В случай на продължаваща имитация и подмяна на дневния ред, улицата рано или късно ще създаде или припознае алтернативен контра-елит, който ще детронира сегашния.

Политиците с на ход…

--------------

*Авторът е доктор по политология, преподавател в НБУ, катедра "Политически науки"

 

Препоръчани материали
Кольо 06.03 2013 в 09:33 12
+ 0
- 0
"Харвардският политолог Джоел Хелман го доказва емпирично и описва като процес, при който сравнително ограничен кръг от фирми и физически лица са в състояние да изкривят правилата на „голямата игра“ (законодателство) в собствен интерес, като масирано прехвърлят обществени ресурси в частни ръце посредством зле прикрити трансфери към публични фигури и водещи политици."

Ха-ха! Това се казва неолиберализъм и май-май е директен внос от родината на демокрацията! Особеното на "похищението" е само в това, че тук мащабите на обществото са по-обозрими и похищаеми, а правилата по-неустановени и незащитени от атака.
Пък и колегите на Хелман в Харвард си експериментират тук в разградения двор, за да приложат после същите икономически и политически технологии и на собствените си сънародници! Очаквайте Преход близо до вас!
А работата на тия автори като горния и Хелман е да легитимират тоя процес, като обясняват колко сме различни тук източноевропейците, пълни с мафия, и недорасли за демокрацията.
socart 06.03 2013 в 03:46 11
+ 0
- 0
и как точно харвардският политолог "доказва емпирично" този дългосрочен обществен процес?

политиците били на ход, казва авторът, но днес се видя, че всеки полезен ход на политиците се блокира от протестиращите - нещо май анализът тук издиша, да не би да е защото този политолог не си пада много по интелектуалното... жалко, че е забравил да уточни какво са политолозите в света според Кирил Аврамов.
NiniVanini 04.03 2013 в 16:31 10
+ 0
- 0
Анализ като анализ. Добър и верен.
И к'во ? Народът изтрещя ей, анализатори. Идеи дайте !
"Политиците са на ход". И после к'во - пак същото. И така до края на света. Или някой вярва , че в този ни живот има надежда за промяна. Аз вече НЕ!
Стефан 27.02 2013 в 19:10 9
+ 0
- 0
Не. Автора очевидно не се е и замислял над въпроса какво е интелигенцията и каква ролята и. Още по-малко за националните особености на явлението. А върлуващата днес "креативна класа", има толкова общо с интелигенцията, колкото и бакалското съсловие, да кажем.
От там и дълбоката вътрешна емиграция в която е интелигенцията, още от началото на 90-те.
Фактите са описани достоверно, а причините не са и засегнати.
Арх. 27.02 2013 в 11:35 8
+ 0
- 0
Това, което казвате не е вярно. Интелектуалците са точно голяма част от протеста, просто не вземат микрофона и има причина. Те съставляват като цяло по-малък процент от гражданите и не бият толкова на очи... Спете спокойно ;)
Мариша 27.02 2013 в 11:01 7
+ 0
- 0
"приватизация на печалбите и национализация на загубите.." - много точно казано! Защо направиха така, че за да си получа някакви мизерни дивиденти от 6-7 лева, трябва да дам 30-40 лева за път до София и обратно? И поради "непотърсени дивиденти" те да си отчитат напълно "законно" увеличение на приходите???
http://zlatenlev.com/index.php?pid=168&ln=2
Не може ли тези дребни левчета да отидат примерно в пенсионния ми фонд?
илена 27.02 2013 в 10:26 6
+ 0
- 0
Интелектуалците стоят встрани от протеста и затова са в кавички. А по медиите, от всички хора на улицата, показват най-вече такива, които не знаят за какво протестират. Разбира се, че интелектуалци и журналисти се правят, че не са от тоя народ.
Gost 27.02 2013 в 09:43 5
+ 0
- 0
Стефан, предполагам, че "интелектуалци" са в кавички, защото се опитват /особено медиите/ да изкарата, че хората, участващи в протестите са тъпи, неграмотни, "неуспели", мързеливи и т.н., а тези които не подкрепят протестите са по-умни и разбиращи и ЕнтЕлегентни. Изключително грозно впечатление ми направи дъртата к.рва БНТ- ехидните усмивчици и коментари за протестиращите.
Не може 2/3 от заплатата, евентуално ако ти я дадат да отиват за битови разходи, не е нормално.

"формална законова легитимност, приватизация на печалбите и национализация на загубите"- чудесно казано, ей срещу това се борят хората, а същите този самадоволен "елит" се опитва да насъска народа едни срещу други, за да няма средна класа, а шепа богаташи и всичко останало РОБИ!
БАНКЯ ФИЛМ 27.02 2013 в 09:20 4
+ 0
- 0
ОЧАКВАНО ЗАПОЧНАХА ОТНОВО ДА НИ НАБУТВАТ БОЙКО ЗА СПАСИТЕЛ . . ХОРА БДЕТЕ !!!!!
Петър Райков 27.02 2013 в 05:30 3
+ 0
- 0
И нали забелязахте, че пак "няма алтернатива" на спешните избори.
Много бързат да запазят статуквото.
Ще позволим ли?
А иначе "тока" ще го свалят, то е ясно - това е предизборен коз, при това на всяка една партия.
Ще се вържем ли? За единия ток ли сме?