Учени от Швейцария създадоха технология, която може да поддържа жизнеспособността на черния дроб и други големи органи в продължение на седмица. За перспективите на приложението й в медицинската практика съобщава Цюрихския университет, цитиран от ТАСС.

„Успехът на тази уникална система открива нови възможности пред трансплантологията. Сега можем да възстановяваме увреден черен дроб и дори да отглеждаме нови органи от негови фрагменти“, разказва проф. Пиер Ален Клавиен от Университета в Цюрих.

Основният проблем пред трансплантологията е, че почти всички органи, включително сърцето, черния дроб и бъбреците, имат много кратък живот извън човешкото тяло. Те могат да бъдат съхранявани при ниска температура (около нулата) едва 12-18 часа, след което присаждането им може да бъде опасно за пациента. Затова повече от половината органи, които са били годни за трансплантиране, се изхвърлят.

Учените се опитват да решат проблема по няколко начина. Едни създават нови технологии за замразяване на органите, с които техните клетки не се разрушават, и същевременно разработват методи за отглеждане на пълноценни човешки тъкани в телата на прасета.

Генетиците разработват средства, които правят органите на животните „невидими“ за имунната система на човека. Това ще им позволи да заменят увредените части от тялото на човека при отсъствие на подходящи транспланти.

Новите хоризонти пред трансплантологията

Клавиен и колегите му подхождат към проблема от други гледна точка – те не опитват да забавят метаболизма на клетките на транспланта или да го заменят с нещо съвсем различно, а да пресъздадат условията, в които даденият орган работи в организма на човека или друг бозайник.

Подобни опити са правени и по-рано, но без особен успех. Досега черният дроб и другите органи запазваха жизнеспособността си едва половин денонощие, след включването им в поддържаща система.

Швейцарските учени проследили детайлно процеса на загиване на черния дроб и установили как да елиминират повечето от проблемите.

Медици и инженери създали системи, които автоматично управляват нивото на инсулина и захарта в изкуствената кръв, премахнали всички отпадни продукти от нея и същевременно поддържали необходимото ниво на налягане в съдовете на черния дроб с помощта на лекарства, които стесняват и разширяват съдовете. Така "изкуственото тяло" успяло да поддържа работата на органа в напълно автоматичен режим и намесата на лекарите не била необходима.

Ефективността на технологията била изпитана върху образци от черен дроб на прасета, част от които впоследствие били имплантирани след продължително съхранение в тялото на други животни. Експериментът показал, че „изкуственото тяло“ може да поддържа органите в напълно жизнеспособно състояние в продължение на седмица.

След като постигнали този успех, учените провели и няколко експеримента с образци от човешки черен дроб, от които хирурзите трансплантолози се отказвали заради недоброто им качество. Оказало се, че системата на Клавиен и колегите му не само успяла да ги поддържа жизнеспособни, но и значително подобрила състоянието им, като елиминирала възпалителните процеси и броя на мъртвите клетки в тях.

Според експертите това открива нови възможности не само за продължително съхранение на органите, но и за провеждането на сложно възстановяващо лечение при омазнен черен дроб.