Гарите на любовта

Диляна Велева
01 декември 2019 в 10:05 | 1684 |0

Нашите връзки са пътуване - от първоначалното влюбване до дълбинното свързване.

Карл Г. Юнг има една мисъл - Срещата на двама души е като контакта на две химични вещества -ако има някаква реакция и двете се трансформират.

Понякога стоим в купето си във влака на живота и пътуваме.

Изведнъж вратата се отваря - влиза някой и става различно. Става общ свят. Нова любовна митология.

Първата гара на любовта е на романтичното влюбване. Можем да го наречем още безсъзнателно партньорството, защото влюбването е проективно. Ние не познаваме другия, а имаме усет за него, имаме желание за пълно сливане с него.

Отново Юнг казва, че се влюбваме в хора, които сме срещали някога отдавна, някъде далеч в градината на детството те са били значими фигури в нашия живот.

При влюбването другият става нашия легален наркотик.

Истината е, обаче, че тази фаза на хормонален взрив няма как да продължава завинаги. Думата за гарата на влюбването е Еуфория.

Следващата гара е Първи сблъсък с реалността.

На този етап започваме бавно да се връщаме към реалността - тя самата ни го налага, иначе не бихме могли да бъдем социално съзидателни. Това е моментът, когато в нас започват да постъпват данни от реалния човек отсреща, а не само от нашите проекции.

Думата за тази гара е Конфронтация - първите несъответствия с нашите проекции изплуват. Това е нормален ход във връзката ни - няма как някой да сбъдне нашите мисли.

Това е гарата на която много двойки слизат поотделно - ти не си това, което си мислех, че си.

Ако двойката мине през първия сблъсък с реалността, пътуването продължава.

Започваме все повече да говорим за нещата, започваме да градим визии за това как да се случват нещата във нашата връзка. Тази гара се нарича Борба за надмощие.

В нея се разпределя властта в двойката - кой да взима решенията, как да се разпределят задълженията и отговорностите , кой да доминира над другия и какви точно да са правилата във двойката.

На този етап в нас често се разархивират болезнените копчета от наши минали връзки- мигове, в които някой се е опитвал да ни контролира и да ръководи живота ни или обратното - само ние сме доминирали и носили цялата отговорност за връзките ни. Думата за тази гара е Объркване. Понякога тук са и първите повишавания на тон, първите сериозни спорове. И няма как да е различно - властта не се дава и взема лесно.

Това е гара, на която много двойки слизат - любовта и този път не се е случила задълго.

Но ако, все пак двойката успее да изгради работещи правила за живот в нея, очертаят се границите на позволеното и възможното, на писаното и неписаното, нарисуват се граници на задълженията, пътят към заедността продължава.

Следващата гара на любовта можем да кръстим Гара на Свързването или Обвързването.

В нея вече се вижда има ли наистина дългосрочна перспектива за заедност, партньорите често взимат решение да заживеят заедно, все повече общи планове и неща за правене започват да пристигат в купето на двойката. Думите за този етап са Дружество, съвместност, заедност.

Това е гарата на която вече правим съзнателни избори, познавайки както силните, така и слабите страни на партньорите ни и преценката за възможност или невъзможност на двойката е напълно съзнателна.

Тук наистина много двойки се разпадат. Често в някой от партньорите се отключват древните страхове от обвързаност (особено ако стилът на привързванв в ранното детство е бил тревожен и избягващ).

Да се обвържеш дългосрочно не е лесно решение.

Рани и надежди стоят на тази гара толкова близо едни до други.

Често общуването в двойката е преповтаряне на семейните модели на всеки един от партньорите (колкото и да не ни се иска, и да не харесваме моделът на взаимоотношения в семейството ни, често несъзнавано го прилагаме).

Ако минем тази гара и успеем заедно да продължим в купето на живота, стигаме до следващата гара - Гарата на съмнението.

Тук започваме да сравняваме нашата двойка без да искаме с други двойки. Въпросът - дали все пак взех правилното решение да се обвържа с този човек, крещят в мислите ни с пълна сила. На тази гара се интересуваме как се случва любовта в другите двойки. Ако успеем да излезем от тези съпоставки, по - скоро от образа на "идеалните други двойки", вкарваме много кислород във връзката си. Нашите връзки са уникални, точно както и изграждането на личните ни истории.

На този етап двойката трябва добре да е усвоила личния език на любовта, имам предвид психологическото значение, което партньорът ни дава за нещата. Истината е, че ние рядко реагиране само на конкретните думи, изречения, послания. Ние отвръщаме на една дълго ваяна история на асоциативни взаимовръзки.

И успешните двойки са тези, които полагат съзнателни усилия да разровят древните пластове значения. Нещо като археология на лични смисли.

Ако удържим на въображаемото сравнение с другите двойки, продължаваме да пътуваме.

Влакът все повече се засилва по релсите на близостта. Вече говорим и общуваме на много нива, имаме много засечени измерения.

Има двойка във всички смисли. Вече сме на Гарата на доверието. Можем нежно да затворим клепачи и да паднем назад в обятията на партньора си, с дълбоката вяра, че той ще ни поеме.

Харуки Мураками има една светла мисъл (всъщност много) - "Прегръщайки се, хората споделят страховете си". Или пък - доверявайки се, хората изпълват празнотите си.

На доверителната гара и на любовната табела думата е Завършеност. Но тя е толкова различна от слятостта на първата гара.

Тогава завършеността е чисто проективна, чисто интуитивна, а сега е съзнателна, дете на дългото пътуване във двойката. Изминатият път, общите спомени, общите съзидани неща - всичко свързва.

Това е всъщност двойка - аз и ти в своята свързаност. Колкото повече свързаност, толкова повече любовта тече по вените ни.

Ако минем и сега, и не се уплашим от прекалената близост пътуването продължава. Влакът на любовта ни забавя хода си. Движението става спомен за движение.

Вече наближаваме лелеяната крайна гара - Духовната. Тук обичането е безусловно. Развитието и разгръщането на потенциала на партньора ни става нашата най-жадувана цел.

Тук сме извън системата на любовните сметки (на някакво ниво, често несъзнавано, в което смятаме вземането и даването в една връзка).

Даваме без да очакваме. Близостта е най-прекият път до Рая. Особено тази, която живее отвъд притежанието. На този етап радостта идва дори само от самата мисъл, че партньорът е жив, че сме имали шанса да пътуваме.

Гарите на любовта. Или любовта и гарите.

Наистина няма значение кое е първо. Важна е алюзията за пътуването. Любовта е трансформация.

Ако заседнем на някоя гара и не продължим към следващата- раздялата също и вариант. Връзката, която не пътува - не цъфти. Залинява. Тогава мразим себе си, а и партньора си, че нямаме любов.

Но тя е избор. Не задължение. Връзката е ставането на връзка.

Казват , че точно преди човек да отдаде последните си глътки въздух на земята, в мислите за кратко се прожектира филм за живота му на забързан каданс. И в този филм, както и в отпътуване към другата земя, едно нещо има истинско значение и то е - колко сме пътували и колко сме обичали.

И може би, виждайки щедрите кадри, даваме път към безкрая на нашите 21 грама.

21 грама свързване. А е повече от всички други неща, които някога сме притежавали.

Диляна Велева е завършила магистърска степен по специалност “Журналистика” и магистърска степен по специалност “Психология” на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. От 2005 година е асистент-психолог в Института по психология на БАН и в последствие в Института за изследване на населението и човека, Департамент "Психология".

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !